Дневникът на един абитуриент

Балът! Това най-тъпо събитие в живота на всеки младеж, отбелязвано като едно от малкото стойностни преживявания в живота. Може да бъде къде-къде по-приятно, но уви - трябва да се правим на каквито не сме, за да си мислим, че сме номер 1. И затова ще ми е съвестно, ако не споделя няколко съвета като презимувал абитуриент.

No. 1: Не се обличай с идеята да бъдеш забелязан

Всяка година момчетата и момичетата избират все по-странни тоалети, за да бъдат колкото е възможно по-екстравагантни. В крайна сметка резултатът е плачевен. Момичета с бикини, от които се спуска парче плат, за да покрие дупето, ботуши над коленете, сутиен и кралска яка. Цветът: сребърен. И се питаш кога ще се качат на кораба-майка и ще отлетят завинаги. 

Прекалената показност на никого не е драга. Добре, имаш хубаво тяло и искаш да го покажеш. Тогава нека в роклятата ти да има тюлени елементи. Те седят в пъти по-нежно от дупка на роклята точно около пъпа, за да блесне оттам огромен камък.

No. 2: Не копирай никого

Било то фолк певица или пък холивудска звезда. Това да препращаш снимки на шивачката с рокля на Емилия или Скарлет Йохансон е толкова неудачно... Техните тоалети са направени да изглеждат като изляти по тях (за холивудските иде реч). Българските въобще пък не са пример за подражание. На теб би стояло най-малкото смешно, защото една шивачка трябва да има око-мерник, за да пресъздаде модела без да има данни за нито един сантиметър от роклята или костюма. А то се знае, че такива свръхестествени способности рядко се наследяват.

Затова забрави да имаш Шанел, ушит от кварталната "моделиерка".

No. 3: Избягвай вариантите, които са направени специално за случая

Модел, който е създаден с идеята да бъде за балната вечер, автоматично бива изключван от списъка с добрите предложения. Такива простотии правят родните модни марки, като представят продукцията си на абитуриентски изложения. И отидеш ли там, те блъска главата от кич и посредственост, абсолютно неадекватен на времето дизайн и въобще, ако мога да обобщя с една дума - кошмар.

Нито един световен бранд няма такива колекции и защо ли? Представи си колко ще е смешно да се направи ревю с дрехи за Оскарите. Просто нашите модни "гении" решават, че пари на всяка цена трябва да се печелят и затова ще направят елегантен вариант на рокля на Вивиан Уестууд, ще я маркират като "абитуриентски разкош" и ще чакат някой да клъвне на въдицата.

No. 4: Не приемай бала като изключително за живота ти събитие

Признай си - това са дванайсет години мързел, огромен брой извинени отсъствия и все такива прелести на училищния живот. И наистина, краят на това е нещо хубаво, но смислената част от живота тепърва предстои. 

Колкото по-малко се тюхкаш над това как ще изглеждаш във въпросната вечер, толкова по-добре ще ти се получат нещата. Не се стреми да бъдеш най-красива абитуриентка или най-готин абитуриент във Facebook, където селекцията прилича на зоопарк.

No. 5: Разбери се с родителите си

Идва един много интересен момент от подготовката за празничната вечер. И това е този, който дава парите. Сиреч родителите. От година на година виждаме какви ли не извращения - кожа с цвят керемида; всички полови белези ясно и очевидно трябва да се показват пред възможно по-голяма аудитория; гримът трябва да е толкова силен, че да си трудно разпознаваема; колата трябва да е толкова скъпа, че и да мечтаеш да се качиш в подобна такава, все пак да си наясно, че няма да е скоро. И това всичко се тръска от джоба на родителя.

Виждал съм наистина капризни младежи, които се тръшкат при мисълта, че няма да им се угоди. Но аз пък бях в противоположния случай. Исках да се изхарчат възможно най-най-най-малко пари за мен и за този безсмислен празник, а родители и роднини настояваха тяхното гардже да си е най-хубаво. Накрая стигнахме до компромис, но при други това не се получава. 

И защо постъпват така по-възрастните? Избиват комплекси ли по този начин, че на младини не им е било така угаждано? По техните приказки баловете им са били едни тихи, едни скромни, без много шум, без много паника. А сега. Колкото повече може да се трещи, толкова по-знаменателно събитие ще се получи. Моля ви се, родители, наистина нямаме нужда от това!

Нужно ли е да споменавам, че всякакви брокати, леопарди, зебри, електрикови цветове, бижута на килограм, литри фон дьо тен, метри изкуствени коси, нокти и мигли и букети в косите са излишни. Както и автобуси, трактори, катафалки, колесници, детски колички и всякакви такива "ексцентрични" превозни средства, с които да стоварят двойката пред ресторанта.

Много отрицания май станаха. Това не може, онова не може. Е тогава откъде ще си намерим ние нормални дрехи? 

На българския пазар се предлагат ако не много, то поне достатъчно сносни и много подходящи за повода модели, които са и на разумни цени. Не е важна марката. Щом търсиш в места, които не са изрично обозначени като подходящи за абитуриенти, нещата лесно, бързо и без много нерви и пари си идват на мястото. А и после придобивките влизат в употреба.

Докато с униформата на капитана на кораба-майка единствено можеш след това да се появиш на Хелуин, но и тогава ще е доста смело. 

Затова - колкото повече бягаш от българските традиции, толкова по-голям е шансът да ти се получи празникът като празник.