Знаете ли как отговаря Митьо Пищова, когато му звънне телефонът?
Още преди да е чул кой и за какво му се обажда, отговаря моментално с "Идвам!". И наистина - минути по-късно той понася огромното си туловище към студиото на някоя телевизия.
И де да беше само този измислен медиен шут!
Става дума за едно цяло племе "мейд ин БГ", заплодено и родено от какафонията на демокрацията.
Добре дошли в света на Българските Телевизионни Номади, дразнещи ви до яростно уриниране почти ежедневно във века, номериран с цифрата 21. Посрещнете с аплодисменти хората известни с това, че са известни!
Ако евентуалните наследници на тези хора бъдат рутинно разпитани от ококорения бате Енчо, те със сигурност не биха могли да отговорят на въпроса „Какво работят вашите?". Просто защото телевизионните номади нямат професия и не знаят какви са станали, като са пораснали.
Те живеят в телевизионните студия. Посрещат ги, изпращат ги, фондютенират ги, дават им по някой лев, навиват им ключето и ги пускат да приказват. Най-често чудовищни глупости, смесица от заучен репертоар и отговори на безумни въпроси.
Българските екранни номади се делят на три основни подплемена: чалгари, бигбрадъри и сексуално-мистериозни.
Има и една гравитираща „индипендънт" група, включваща споменатия вече Митьо Пищова и още по-странния Цецо Елвиса. Тези двамата са бруталните и безотказни резерви в нужда на всяка тв-продукция. Те кратко и моментално отговарят с думата „Идвам!".
Тук някъде е и породата на Златките и Николетите. Силиконовите женски киборги с неясно щатно работно място, които дори и чалга не произвеждат. Това са скучни номадки за украса в хола на анаболен бизнесмен, паркирани между фикус и глава на препариран лос.
Чалгарите уж си имат професия, ама не съвсем. Буфосинхронът върху „взаимствани" кючеци от сръбски, влашки, гръцки и турски, както и по някоя чупка с тазобедрената става, не е съвсем професия. Съгласете се!
Болшинството от тези крепостни селяни на феодала „Пайнер" са супер бездарни и природно тъпи, но ПиАр-а им е убийствен и от тях отърване няма. Те са из сутрешните блокове по фирмено задължение и хич не се кефят, защото стихията им са нощните бакшиши. Някои се пробваха и като водещи по „талавизора", но определено са жалки!
Номадското подплеме на Бигбрадърите е още по-досадно и отвратително. Колкото и да е забавно да гледаш Тризначките при Ники Кънчев, след петото им изречение започва да ти се гади. Същото е и ако зърнеш пеещия (с извинение) Нидялко, плачещия Миро (ама не оня с „ангела") или „холивудската" Зара. Разликата от чалгарите е, че при Бигбрадърите някои успяха да се справят далеч по-добре като водещи.
Сексуално-мистериозните номади от медиите с марка БГ са ясни. Евгени Минчев, Денди, Дим Дуков, Азис, Крум и още дузина шушумиги с късмет, работещи НИЩО. В Нова България, непонятно защо, тези откачалници са издигнати в култ напук на ганьовската ни бабаитщина. Какво работят и с кого се работят е пълна мистерия, но е факт, че имат повече кинти, отколкото могат да поемат.
Най-комично обаче става когато крайно неподходящ номад попадне в предаване и говори по теми, от които си няма грам понятие. Като скорошният пример с Азис в коментарното студио на Канал 1 за Мондиала в ЮАР. Просто телевизиите са много в тази страна и номадите не смогват. Живи да ги оплачеш. График, препускане, притеснение...
Достига се и до пълни абсурди, като този например, Кръпката да издаде страхотен нов албум, но никой да не го кани по телевизиите, защото ефирното време е заето от Пищова, за да разказва „безкрайно интересните" си истории за кебапчета, джакузита и манекенки. Национално изродясване!
Сега като се замисля, има и група полу-номади чуждоземци. Те кацат на родна земя през година-две и огладнелите стомаси на телевизиите ги засмукват като безоборотна проститутка жива мръвка. Сред тях са оная, дето гледа на Берлускони без той да е разбрал, Сесил Казахстанчева, Кичка Бодурова, та чак до събирача на съчки Деян Неделчев. Те се вихрят само по няколко дни годишно или сезонно на екран, но за сметка на това маратонът им е зверски.
Има ли спасение от племето на номадите?
Отговорът е: „Едва ли"! Дори и да си изхвърлите телевизора, те ще ви се блещят от вестници, билбордове, плакати и дори като рекламни лица на стоки от първа необходимост. За съжаление, НЕ и на тоалетна хартия!
Единственото, което ми хрумва е, че в средата на 80-те години се появи култовият филм „Преследвачи на духове". Към днешна дата един такъв елитен отряд „Преследвачи на номади" би свършил идеална работа. Ама това са просто мечти и фантазии.
Телевизионните номади са малко, но са по-упорити от комар, атакуващ в тъмното ушната ви канализация. Натрупат ли неатрактивна възраст, те бързо изчезват, като Батето и Жорж, а най-хубавото е, че млада номадска смяна не се забелязва да иде.
В ерата на Интернет, щом и екранните пиявици от телевизионното блато са на изчезване... определено онова за края на света си е жива истина!
