Страшни жени

Тази година Хелоуин се падна в забранения за партита за редовите работещи граждани понеделник, но столичните клубове алармираха с обещания за мегачудовищно-ужасяващо-зловеща нощ. От всички предложения избрах столичен гей клуб, защото много познати ми казаха, че поне на този ден се получавало добре там.

Очаквах да има тук-там някой мъж, облечен като жена, и много момчета, гримирани неясно с каква цел. По презумция в тази нощ трябва да си страшен, а не секси вампир/ка, но това да беше най-голямата "беда" през изминалата нощ!

Реплика на един от компанията: "Ама добре държим фронта с травеститите!". Такова чудо от "пременени" мъже не бях си и помислял, че може да съществува на родна територия. Влизат едни  хора, казваш си "Уау!". Отиват до тоалетната, излизат и ти увисва ченето. Мъже с шкембета, но по прашки и сутиени, други - със силиконови гърди, трети - с бради и червило...

Разбира се, нямаше такива, каквито съм виждал във Виена: от главата до петите почти като жена. Но поддържана, превъзнесена, дори предвзета жена - някаква визуална вариация на чалгата. В хелоуинската бг нощ присъстваха господа, наподобяващи лелички. С извинение към естрадната прима Роси Кирилова, но видях и неин кавър.

Малко ми стана жал, защото тези хора не приемат американския празник като нещо откачено и зловещо, а ден, в който да бъдат себе си... навън. Защото настъпи ли която и да е делнична нощ, убеден съм, че само стените им вкъщи знаят как се става от Иван на Ивана.

Всички са отдадени на това да са себе си поне още веднъж през тази година и едновременно с това се забавляват без да правят проблеми. Да си призная, преди ги смятах за "мръднали". Определено трябва да има нещо сбъркано в организма им, за да бъдат мъже физически и жени психически. Но, наблюдавайки ги, не забелязах нищо ненормално - танцуваха си, пиеха си, животът беше розов за няколко часа...

Вярно, практически са почти голи, но нали беше Хелоуин - всичко е позволено. Аз лично се чувствам доста по-спокоен сред такива хора, отколкото в "нормален" клуб, където носителите на чудесния селяндурско-гъзарски манталитет ме гледат така, сякаш ще се погрижат за последно да съм сред тях.

Един приятел, когото съм виждал няколко пъти "преобразен", ми разказа как е било преди. Започнал да го прави през 90-те години, когато бил студент и помагал на свои приятели кинаджии в учебните им проекти. Приемал всичко като артистично предизвикателство. Това било времето на "Спартакус": "Тогава това беше нещо много ново, не съществуваше толкова много омраза и неразбиране. Всички имаха нужда и бяха жадни за нови неща", каза ми той.

А парти маршрутът му бил следният: "Кравай"-"Билкова"-Паметника на съветската армия-"Блейз" и след това "Спартакус" или "Пънка", "Индиго", "Текила", "Червило". Направо не ми се вярва как при това турне няма да срещнеш някой тъмен балкански субект, който да ти разкаже играта. И след като го попитах какво е станало оттогава, той ми отвърна: "Ами какво?! Масата обедня духовно, оглупя и се озлоби.".

Скоро видях във Facebook една от онези поучителни картинки с надписи, дето трябва да те размисли по даден проблем - без значение дали информацията е достоверна: "Хомосексуалността е открита в над 450 вида. Хомофобията е открита само в един. Кой сега изглежда ненормален?"

Въобще омразата ни към всякакви сексуалности става пословична за нас и се чудя дали ще е по-добре, ако се пръкнат още десетина азисовци, белким по този елементарен начин ни щукне нещо в мозъчетата. Нещо, от което да разберем, че да се раздават тупаници наляво и надясно за доказване на мъжественост и "нормалност" е проява на най-плоския ум.