Кога за последно чухте някоя жена или момиче да казва "Красива съм"?
Преди няколко дни жена беше пуснала коментар в един блог за мода и красота, в който пишеше, че смята, че е хубава. Само след минути, беше пуснала и втори коментар, в който обясняваше как макар да е красива, има много сбъркани неща в нея.
И само за да поясним, тя била просто хубавка, а не "поразяващо красива" или нещо такова. За бога, разбира се, че не. След това пък беше коментирала за трети път, извинявайки се, че вероятно звучи като суетна, но всъщност в реалния живот не е такава.
Това звучеше толкова изпълнено с разкаяние, че можеше да мине и за смешно
Ала в същото време има и нещо много странно и тъжно в цялата работа, което ни кара да осъзнаем всъщност колко трудно жените си признават, че са красиви.
Несигурността и ниското самочувствие по отношение на външния вид понякога приличат на чума. Голяма част от нас изживяват живота си, чувствайки се грозни, или като минимум недостатъчно красиви. Не е ясно как стигаме до това заключение. При все това има една по-разпространена и всепроникваща отрова, която макар и да прониква в нас на съвсем крехка възраст, симптомите й могат да продължат цял живот.
Още по-интересното е, че жените, които пишат за красота, почти винаги са обвинявани за това, че са твърде суетни
Твърде често жените са омаловажавани като повърхностни или суетни щом стане ясно, че се притесняват за външния си вид - и то дори в свят, в който никой не може да спре да мисли за женската красота заради безбройните билбордове и телевизионни реклами.
Въпреки това, да се чувстваме доволни от начина, по който изглеждаме, вероятно е още по-голям грях. Или пък ако по някаква причина се чувстваме чаровни и не ни е грижа за тялото и лицето ни, поне трябва да си траем. Може би няма нищо за казване. Ала може би ставаме уязвими по един изключително странен начин ако все пак кажем нещо.
Лесно е да бъдем самокритични. В различните ситуации това се възприема за забавно, нормално и дори социално приемливо. Понякога момичетата и жените се сближават помежду си именно чрез оплаквания за външния си вид. Те никога не се питат една друга неща като "Коя е любимата ти част от тялото ти?" и "Какво в себе си харесваш най-много".
Но за сметка на това често си мислят "имам твърде големи цици" или "прекалено висока съм", макар и другите да им завиждат точно заради това.
Понякога обаче трябва да се запитваме на кого е разрешено да бъде красив и дали въобще на някой му е разрешено?
Известните жени ни уверяват, че всъщност не се имат за толкова красиви, за колкото ги смятат останалите. Някои от тях дори са склонни да критикуват физическите си дадености пред журналистите.
"Мисля че имам много странни черти. Имам много издадени черти, а главата ми е твърде малка за тях," споделя Ан Хатауей пред списание InStyle. "Такова ми е лицето, просто не съм много красива". И тя не е единствената поразяващо очарователна звезда, която прави подобни изявления. Всъщност те са по-скоро обичай, отколкото рядкост.
Красивите жени, които гледаме по филмите, изглежда се опитват да ни убедят, че, подобно на всички останали, и те не са доволни как изглеждат. Може би така се правят на "нормални" в очите на феновете си. Или мислят, че ще оценим скромността им. Сякаш пък е грешно една жена, която е възхвалявана от целия свят заради своята красота, действително да повярва, че е хубава.
Междувременно изглежда логично нормалните жени да се чувстват дори по-зле по отношение на външния си вид. Ако Ан Хатауей се мисли за грозна, то аз трябва да съм зеленясал прегърбен орк!
Край! Няма надежда...
Научаваме, че когато една "нормално изглеждаща" жена престъпи ограниченията си и започне да се държи по начин, който хората очакват от една красавица, тя бива здраво критикувана. Да вземем например злобата, която се изля върху тялото на Лена Дънам. Когато нейната героиня в сериала "Момичета" на HBO успя да изкуси и впечатли по-възрастен и далеч по-привлекателен от нея мъж, критиците останаха изумени.
"Ама тя не е достатъчно красива!", изреваха те в един глас, като някои стигнаха дотам да приемат епизода за сън, случващ се единствено в главата на героинята й Хана - мечтата на една обикновена жена, на която й се иска да е красива. Самата идея, че Хана, или дори Лена, може да смята себе си за красива, се струва обидна за много хора.
Нормалните жени, каквито са повечето от нас, потръпват, четейки подобни коментари и им се иска да се отрекат от всяко по-самоуверено действие, което са правили. Изглежда, че е много опасно да вярваме, че сме красиви, или дори да намекваме за това. Светът ще ни изобличи, ако го разкрием.
Повечето жени се страхуват да кажат нещо позитивно за външния си вид, дори когато наистина го мислят
Почти винаги жените приканват хората към негативни коментари за тях, а и, честно казано, повечето не са достатъчно уверени в начина, по който изглеждат, за да си позволят подобна провокация.
Изглежда сякаш жените не искат да чуват другите да им казват, че грешат, ако си мислят, че са грозни. Защо? Защото красотата е важна, дори когато ни се иска това да не е така, дори и в живота ни да има милиард други по-значими и належащи неща. Красотата си остава чувствителна тема, защото нека бъдем честни - всички знаем, че тя има значение.
Тази култура на срам и насилена скромност е точно толкова проблемна, колкото културата на несигурност във външния вид и вманиачаване по красотата
Хващаме се в лепкавия капан на смесените послания: хем трябва да сме скромни, хем да сме уверени в себе си. Ала не би трябвало да бъде нескромно или арогантно да признаем, когато сме добри в нещо. Или когато изглеждаме добре. Това трябва просто да бъде реализъм.
Не е възможно всички да изглеждаме зле през цялото време. Понякога сме красиви. Понякога сме направо ослепителни. Понякога сме привлекателни, дори и да не изглеждаме като кинозвезди и модели, които все още не могат да признаят собствената си красота. Понякога самите ние изглеждаме като кинозвезди и модели, просто защото сме родени с тези гени.
И все пак, повечето жени не са родени с такива гени. Вместо това те получават завидна доза странна наследственост и още толкова непохватност. И все пак, дори те на моменти се хващат, че изглеждат страхотно. Понякога пък забелязват, че са красиви ВЪПРЕКИ шантавите си черти. И в този случай единственото, което трябва да направят, е да си го признаят открито. Направете го и вие!
Аз съм красива
Не аз гледам крайно и съдя по частни случаи. Една жена ще търси причината да бъде отхвърлена само в себе си. Щото знае, че най-вероятно на нейно място ще е някоя друга или по-добра. А не щото пича е обречен ерген с преекспонирана представа за себе си, осъден да завърши самотен и съжаляващ на прага на смъртта си. Чаткаши разликата? Озлобени сте, дефанзивно настроени сте, противоречите си. Да не навлизам в подробности. Вярно е, че съм те нарочила "нещо". Но е вярно също, че максимално страня от това, защото повече залагам на "ляба" в теб, отколкото на "империала" в мен ) Дано ме разбра.
Стайкче.. а вълшебната думичка
Защо жените не приемат, че са невинни? По заявка на Lalinde,чиято мъдра мисъл за ставането и лягането,включен в огледалото аз не разбрах. Какво е красотата?Хармонично съчетание на чертите в човешкото лице или просто дума която описва вид наслада за очите и ума?И как бихме свързали невинността и красотата?Нека погледнем малко по-обстойно над тези две думи,които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Шарль дьо Костер преди повече от 150 години,ни разказва изсторията за трите сестри Бланш,Клер и Кандид.Те били толкова красиви,нежни и невинни създания,че мъжете буквално губели ума си по тях.По цял ден стояли пред вратата на дома им и предлагали душите си в замяна на една целувка.Дори имало един арабски принц който се покръстил,защото се влюбил в една от сестрите.Но не успял да спечели сърцето й.Паднал,прободен от меч и с последен дъх,успял да целуне красавицата.Това не й се понравило,понеже трите девойки били толкова красиви и невинни,че единствено Бог имал правото да бъде с тях. В цялата история,обаче нещо куца.Дали наистина девиците са били толкова невинни,щом стотици мъже са губели ума си по тях и са се простили с живота си.Решението,да се сбогуват с белия свят в името на красотата е било изцяло на мъжете разбира се,но първопричината за тяхното решение е именно красотата на девиците.Тоест реално погледнато вече девиците не са чак толкова невинни.В тълковния речник,зад думата "невинен" стои определението "безвреден" или "човек който не заслужава наказание".Индиректното причиняване на смърт и довеждане до лудост не оправдава напълно Бланш,Клер и Кандид.Тези жени не биха могли да приемат своята невинност,защото отлично знаят какво може красотата им. Историята познава хиляди подобни случаи.Мъже умират заради женска красота.В наши дни,това изглежда немислимо,но в миналото красотата е била от съществено значение за човешкия род.Красотата е приближавала простосмъртните до боговете.В Древен Египет,жените са използвали козметика от натурални продукти за подхранване и запазване на своето лице и тяло.В Древна Гърция красотата също е била обожествявана.До такава степен,че са се водили кървави войни.Красивите жени никога не са били невинни.Около тях се въртят сплетни,интриги,заговори.Заради жените се накърняват чест и достойнство.Най-милото и скъпо нещо на един истински мъж.И жените напълно разбират и осъзнават своята сила.Играят си с мъжкото его.Подреждат картите по свой вкус и желание.Провокират и се забавляват със последствията.Дори и днес,след хиляди години,една единствена женска дума е достатъчна,за да започне хубав пердах между двама мачовци.Пердах,който определено си заслужава и наградата е по-сладка от всичките пари на света.Красивите извивки и форми са нещото за което всеки мъж би се борил,каквото и да твърди.Невероятната уникалност на всяка жена вплетена в тялото и чертите на лицето е мечта на мъжкото съсловие от време оно и това никога няма да се промени.Жените не са невинни.О,не,господа.Те са това,което ви кара да се събуждате сутрин.Те са енергията през деня и сънищата нощем.Те са проклятие и същевременно блаженство.Една красива обвивка,скрита между секундите на вашето ежедневие.Красивата обвивка,на не чак толкова безкористни цели.И все пак,мили дами,не забравяйте,че красотата е преходна.
Iratais ,да знаеш,Империалката като си хареса някой и започва да го тормози,така,че се чувствай поласкан
Кольо, така ли мислиш, верно? Виж Лъки как знае.
Бенджи, хубаво пишеш.
А Довар като си хареса някой и пише нъй-хубавите си постове А чувството му за "хумор" става голямо почти колкото Руси.
Паяче,не е чак толкоз хубаво тва ама на две водки и без пари толкоз.Мерси все пак де Империалке,дан се подхлъзнеш и да седнеш на дедовия без да искаш.Я се похвали,батковците от квартала казват ли ти,че си красива или направо си плащат
Мисла, че та разбрах Империалке. Бенджи – ако твойта теория е верна, Империалка требва се подмокря само кат ти види ника. Що кат гледам та жвака с повече удоволствие отколко котка уискас. И мани ми май искрено са забавлява . Майтапа настрана Империалка е доста умна иначе, ма си обича да са заяжда. Нема нищо – такиви ора кат нея требва да има да си не поверваме твърде много. Империалке – ако ти са гледа убаво аниме пущи си Ponyo. Да не каеш, че ти са мазна сега. СетИх се просто, че немаш против тоа жанр па анимето е много читаво. Убав уикенд на сички.
.. окей, ще го гледам тия дни.
Стига с тоя 'дали', ако не му беше казал щеше да поръси още глупости, свикнал е, а и нищо фатално за мъжката ви солидарност п.с. хубаво, че си "размислил" :Д