България е държавата, която трескаво се опитва да си върне младите хора у дома, иска да вдигне раждаемостта, тъй като възрастното население е близо 70 на сто - и същевременно е държавата, която те държи толкова беден и гладен, че да не можеш да се изнесеш от вкъщи, докато не навършиш поне... 35 години...
Сещам се за онази брутална реклама, в която мъж на възраст за пенсиониране все още живее при майка си и го е страх, че ако си купи собствено жилище, няма да може да го изплаща... Сещам се и за онзи филм, в който Матю Макконъхи живееше с родителите си, не планираше да си ходи и те бяха принудени да наемат Сара Джесика Паркър, която да го убеди, че да живееш сам на 34 години е абсолютно в реда на нещата.
Но да върнем лентата малко назад. Защо все повече деца, станали вече възрастни хора, остават да живеят при родителите си и се отделят от бащината къща, само когато е крайно наложително или се преместят в друг град. Някой казва, че причината е чисто финансова...
Но аз имам много приятели, които могат да си позволят да стоят отделени от родителите си и все пак не го правят... Да, наистина няма да живеят, както сега, ще трябва да се поограничат, но не е ли това идеята на порастването!? Сам да взимаш решенията, сам да правиш грешки, сам да си готвиш мусаката...
Според Юнг майката е най-силната фигура в едно семейство и ако тя сгафи някъде, то същото чака и драгоценното й чадо. Юнг е доста краен в оценките си, но общо взето, според неговите съждения, детето, особено, ако е от мъжки пол, ще стане или женкар, или гей или залепен за полата на майка си. Хммм... Юнг очевидно не е предвидил някои методи на възпитание, няколко политически системи и една инфлация... Иначе, като цяло е бил на прав път.
Родителите в България от години се стремят и се стараят да са модерни. Те възпитават, обучават и гледат децата си по най-различни и нови методи. Стараят се да са грижовни, но да не прекаляват, искат да са мъдри, да научат детето си на всичко, без да го правят зависимо от тях. Но все още това е една много малка част от хората. Защото от моя опит съдя, че всяка майка има своя отделен, различен метод и тя самата се учи как да се държи и възпитава своите потомци в движение.
Докато днес съзнанието на младия и модерен родител се оформя по някакъв по-западен модел и младата майка, макар не толкова често, колкото ни се иска, се опитва да вземе онова, което смята за най-добро за себе си и за детето си от различните методи на възпитание, то едно време нещата бяха много по-различни.
Преди години най-честата форма на възпитание беше шляпането по задника (аз лично съм го изпитала няколко пъти), заплашването с чудовища, неща, хора, цигани и всякакви други митични неща и същества, които могат да внесат смут в детската душа.
До нас живееше една баба, която смяташе, че няма нищо лошо в това децата да пийват ракия и да танцуват кючек, ако това ги прави щастливи. А когато някой й каза, че това не е окей, тя само измърмори, че „тия модерни глупости само ще съсипят децата." Но какво не достига още на българския родител, за да може да отглежда деца без бой, без кючек и със самочувствието, че могат да се оправят сами, след като завършат висше образование...
Имах една приятелка, която беше убедена, че родителите й трябва да й дават джобни, дори когато тя започна първата си работа и взимаше заплата. Не отстъпи от мнението си и със сантиметър. Убедена съм - сигурно и до днес майка й най-вероятно й дава джобни пари за цялата седмица.
Дали истината е някъде по средата, ако изобщо положението, в което се намираме в момента има среда? Дали пък методите на баба, която те угащва до ушите, тъпче те с попара, шляпа те по задника профилактично и те плаши с митични злодеи, не са леко остарели? Или пък начинът, по който живеем не ни е научил да бъдем по-скептични към новото, по-закоравели към промените...
А може би така е по-лесно. Но дали за детето или за родителя?
Много майки стават зависими от децата си и обратното. Докато се усетите и положението е станало „мразя те, обичам те"... Тези семейства се карат, понякога се бият, понякога не се, понякога чупят, крещят, единият удря другия, но най-важното - винаги са заедно и се отглеждат взаимно. Докато не дойде един момент, в който не могат един без друг.
И след това следващият, в който вече е късно за раздяла... И така колелото се върти и животът си върви.
Не казвам, че всички ще свършим като в „Психо", но свободата не само трябва да се заслужи, тя трябва и да се даде. Колкото и нелепо, неправилно и болезнено да ни се струва в началото.
