Аз съм на 41, той на 25

Седя си с група приятели в моден градски бар, отпивайки от своя сингъл малц. Влиза очарователен млад мъж и сяда до мен. После ми иска цигара с очарователен чуждестранен акцент - и аз му подавам.

Казва ми, че имам прекрасни сини очи - и аз си мисля, че е секси, красив, но е много над моята категория като възраст. Забравям за него и обръщам внимание отново на приятелите си. Той обаче ме докосва по рамото и ме пита знам ли някакви добри ресторанти наоколо. Разговаряме.

Изведнъж се замислям: "Няма как той да ме сваля. Аз съм на 41, той максимум да е на 25 или 26?" И отново забравям за него. Той обаче ми задава още въпроси. Доктор е, в началото на кариерата си, тъкмо е приключил стаж в Австралия и пътува, разглеждайки света, преди да се установи трайно. Умен е, забавен е. Говорим за живота в Ню Йорк, за театър, изобразително изкуство, танци.

Накрая добра моя приятелка се доближава до него и пита: "Ще целунеш ли тази красива жена, или не?" Иска ми се да потъна вдън земя, но все пак съм любопитна и развълнувана. Той пита: "Може ли да те целуна?" и аз отвръщам: "Да, защо не." Поне час се натискаме в бара, поръчвайки още питиета, натискаме се още, докато очевидно е време да хванем такси и да отидем у нас. Ако смятате, че има нещо по-романтично от натискане на задната седалка на такси, носещо се по Бруклинския мост, ще се радвам да го споделите.

Привличам изненадващо много младежи

Мъжете на моята възраст не ми обръщат внимание. Не го разбирам. Първоначално се борех с това. В горещ летен следобед си вдигнах телефона и открих, че няма сигнал. Ядосана, излязох навън в жегата и се обадих на оператора, който обеща да изпрати човек.

Половин час по-късно Той влезе - все едно изваден от страниците на списание "Playgirl": метър и осемдесет, надали повече от 22-годишен, и красив като гръцки бог. С дънки с ниска талия, поизносена тениска, широки рамене, дълги крака, съвършен отвсякъде.

С колана с инструменти, натежал върху дънките, и потта от жегата, залепила блузата по мускулестото му тяло. А аз си стоях у дома, подготвяйки материали, за които крайният срок изтича ей сега. Имах чувството, че не съм излизала от дни, но за щастие винаги сядам пред компютъра вчесана и гримирана. Не бях тотално неглиже, но не бях и в най-добрия си вид.

Освен че беше невероятно красив, той беше и много мил. Разговаряхме и открихме, че сме от една и съща част на страната - "Не може да бъде!", после от един и същ щат - "Ти се бъзикаш!" И накрая - да, от един и същ град - "Боже мой!". Дори познавахме едни и същи хора.

Помислих си: "Сигурно в гимназията съм била съученичка на майка му?". Дори за освободена, изтънчена, градска феминистка като мен нещата звучаха твърде фройдистки, за да си го позволя. Да, флиртуваше с мен. А в едностаен апартамент, с телефона в спалнята/офис, не беше трудно пред очите му да попадне голямото двойно легло, с изгладени чаршафи, с дръпнати щори, обвито от прохлада и сумрак.

Знаех, че си мисли същото като мен: "Хайде да си разкъсаме дрехите и да го направим!". И все пак реших да остана на ниво, защото смятах, че да го съблазня или да се поддам на неговата съблазън би било неморално. Не исках да се възползвам от красив, но и много млад мъж. Така че с голямо съжаление не приех поканата му за питие по-късно. (Ех!)

По-късно приятелите ми - и мъже, и жени, ме обявиха за луда, превзета моралистка и самозабравила се пуританка. Приятел мъж ми каза, че майсторът от телефонната компания е достатъчно голям, за да преценява сам какво е редно и какво не, че решението е било в същата степен и негово, и че няма нищо неморално в сексуалното привличане между двама възрастни, които го желаят.

Навършването на 40, изчезването на интереса от страна на мъжете на моя възраст и обсадата от младежи се случиха някак едновременно

Ако бъда честна, трябва да призная, че част от колебанията ми произлизаха от убеждението ми, че ако бяхме продължили, това би довело до нещо - връзка, ангажимент, закуска в неделя сутрин. Когато излезе "Абсолвентът" с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт, аз се идентифицирах повече с Хофман. Бях все пак на неговата възраст.

Банкрофт беше секси, но и беше зла: хищница-съблазнителка, която се възползва от младия си любовник и после се обръща срещу него. За мен тя беше Лилит, Ева, Медея, Клеопатра и всички други зли жени в света, обединени в едно. Не исках да попадам сред тях.

Също така мразех ролята на "по-възрастната жена". Кога се случи това, по дяволите? Изведнъж с навършването на 40, нещата се промениха за мен буквално за миг. Вече не се притеснявах толкова дали корените на русите ми кичури личат, колкото за това как да прикривам белите косми.

Връстниците ми започнаха да четат книги за самопомощ как да намерят и задържат мъж, или да запалят наново страстта с мъж. Моите привидно просветени мъже приятели започнаха да изоставят браковете си, траяли поне 20 години, вземайки си приятелки на половината на възрастта си или поне 10 години по-млади.

Започнах да завиждам дори на развлечените 25-годишни момичета, с видимата им склонност да не обръщат внимание, че коремът им стърчи изпод блузката плътно по тялото. "На нея й е простено," мислех си.

Дори когато имах само няколко дребни задачки, които да правя навън, се чувствах длъжна да слагам сутиен, да си реша косата и да си слагам червило. Особено мразя сутиени; винаги съм ги мразила. Доколкото съм миньонче с малък бюст, се опитвах да минавам без тях колкото може повече. А когато се налага да нося, той е първото, което свалям, когато се прибера. С удоволствие бих излизала без сутиен от къщи, но това е непристойно. (Или пък вече не е?)

Така че защо тези младежи ме харесват? Защо не налитат на връстничките си, със свободно развяващи се цици, в тесни пуловери и тесни потничета, с гладки и дълги крака, с лица без бръчки. Единственото, което мога да кажа, е че и аз не съм си падала като млада по връстниците си. На около 20 имах дългосрочна връзка с мъж, който беше 20 години по-възрастен.

И искрено го препоръчвам на жените - включително и заради изтънчеността и опита на по-възрастните мъже. Той се обличаше и вървеше като кинозвезда, мъж с два брака зад гърба си и пет деца. Той беше уверен в себе си, знаеше кой точно е и как е стигнал до това, което е. И за мен това изглеждаше опияняващо и секси. Хората над 40 имат по-силно усещане за себе си, ако не друго. Те са преживели постъпвания и напускания на работни места, бракове и разводи.

Чрез проби и грешки, и на база чистия брой преживени години, те са се научили да приемат и доброто, и лошото - и имат привлекателна увереност в живота. Когато запитах моя настоящ любовник (27-годишен) какво в мен го е привлякло, той отговори: "Ти знаеш коя си."

И наистина е така

Изтънчеността, увереността и зрелостта са силни афродизиаци, без значение кой е по-младият и кой е по-възрастният. Нещо повече, мъжете не се колебаят да свалят 10, 15, или дори 20 години по-млади жени; това е много по-приемливо в социален и културен план.

Аз обаче понякога бивам мъмрена от "приятели", че забивам младоци; те правят намеци за мъжете, "търсещи си мамче", сякаш излизането с по-възрастна жена е признак за дълбока невроза и е нещо крайно непродуктивно. Трудно е да се отърсиш от мантията на "прекалено агресивна жена, изкусителка, третираща мъжете като обекти".

Помня първата ми среща с 15 години по-млад от мен мъж. Възхищавах се на неговата гъста, черна, къдрава коса, която дори не беше започнала да изтънява. А когато си свали ризата, за малко да припадна от чисто физическо удоволствие от здравите му и пищни зърна. Цялата вечер можеше да приключи още тогава, над кръста, ограничена само до устни, зъби, коса и зърна, и щях да съм щастлива и перфектно задоволена.

Беше ли той обект? Донякъде да. Но в пламъка на сексуалната страст с който и да е партньор, великолепието на тялото, на физическото, неизбежно присъства. До някаква степен точно това е сексът и за мъжете, и за жените. Обществото има дълга история на недоверие и дори страх от женската сексуалност. Изпитвала съм огромно удоволствие от по-младите си любовници, но винаги съм се притеснявала да го признавам открито, все едно това би показало вроден недостатък в моя психосексуален имидж. 

Е, сега го заявявам открито: обичам по-младите мъже

Те подхождат към секса по чист, необременен с горчивина, неопетнен от разбито сърце начин, тотално зареден с удоволствието на две голи тела. Един 25-годишен мъж стоеше близо до мен, телата ни почти се докосваха, той разкопчаваше дългата ми черна рокля бавно, целенасочено, спирайки на всеки няколко секунди, за да погали косата и лицето ми.

Когато стоях пред него, вече само по бельо, ме целуваше дълго и страстно, и после се съблече и той. И аз харесвах и обичах неговото младо тяло, изправено пред мен, напълно голо. Той беше съвършен, ерекцията му беше твърда като камък, беше въплъщение на съвършенството и красотата. И вечерта също можеше да приключи още в този момент.

Няма да се правя, че тази среща е по някакъв начин среща на интелекти, но до голяма степен точно в това е най-хубавото. Всичко опира до сега, в тази минута, в тази секунда, тази ръка, този крак, тези устни. Няма очаквания, което, не твърде изненадващо, е много освобождаващо усещане.

Ако правенето на любов е свързано с момента, ако то не се оплита в полъха на връзки, се връща тръпката на юношеството, чудото и възхищението какво може да прави тялото ти и как те кара да се чувстваш. Харесва ми това усещане за чистота и невинност. На кой не би харесало?

Обратно, сексуалната връзка с мъж на моята възраст неизбежно води до въпроси за обвързване, до истории на бивши съпруги, бивши приятелки и болезнени предателства, така че границите и правилата започват да се затвърждават дори преди първата целувка.

Правенето на любов с много по-млад мъж заобикаля потребността от всички тези тревоги. Поне от моя страна. Естествено, може и да падне гръм и да се влюбим безумно, и да станем двойка - което е крайно маловероятно, така че не влиза в сметките.

Дали това е женската версия на кризата на средната възраст? Може би

Дали това е начин да се избегне отговорността и ангажиментът на една връзка? Най-вероятно да. Но замислете се: сексът не е само начин за възпроизводство от доста време, а жените започнаха да горят сутиените си преди повече от 30 години.

При липса на интерес от мъжете на моя възраст, има ли причини да не отговоря на авансите на по-млад мъж? Мисля, че е нещо почти революционно зряла жена като мен, на около 40, да застане открито и да каже: "Господи, колко обичам да се чукам. Обичам секса и обичам секса с по-млади мъже." И да каже това без оправдания, без задръжки. Аз още не съм стигнала дотам, но работя по въпроса. Мъжете откриха това преди доста време. Защо нещо, което е добро за елена, да не е добро и за сърните?

Наскоро срещнах мъж, който е 20 години по-млад от мен. Той беше умен, изискан и добре изглеждащ, така че го желаех с всяка частица на тялото си, с всеки синапс и женски хормон, който притежавам. Кой може да обясни нещо такова? И все пак това привличане (а то е взаимно) остава нещо неловко за мен.

Ако имах смелостта, бих го поканила във ваната и после в леглото си за нощ на разюздан, сластен секс. От какво се боя? От хапливи коментари от приятелите си, например. От хапливи коментари и от неговите приятели също. В негово присъствие се превръщам в ученичка, ставам непохватна и неуверена. Трудно ми е да го гледам в очите, сърцето ми бие по-бързо, изчервявам се без причина. Това, което искам да правя, е да го отведа в планините, по пълнолуние.

Да нося износено, меко одеяло и бутилка добро бяло вино, да го хвана за ръка и да го отведа високо сред хълмовете, където вятърът свири в листата. Иска ми се да му рецитирам Т.С. Елиът на ухо - "Да вървим тогава ти и аз,/на небето се е проснал вечерният час/като пациент, упоен за операция..." - и бавно да го отърва от дрехите му. Да го целувам, докато устата му се зачерви като парче зрял плод, да го поема целия вътре в мен, бавно, докато лунната светлина облива устите ни, очите ни и косите ни. Но не го правя. Само фантазирам за това. Все още твърде много ме вълнува как може да "изглежда" това в очите на другите. Жалко. Жалко, че все още толкова се вълнувам какво биха си помислили другите хора.

Твърдят, че жената достига върху на сексуалността си на около 40, а мъжете - на около 20 години. Ако това е истина, значи вървя точно по график. Да се надяваме, че ще имам поне още 10 години в обятията на по-млади мъже, с техните блестящи погледи, с техните стегнати и нежни тела.