Формулата на Христо Топузов срещу стреса: бягане, бягане и пак бягане

В рубриката ни СПОРТЪТ И ГРАДЪТ, която се осъществява със съдействието на OSHEE ще ви срещнем не само с професионални спортисти, но и с хора, за които спортът е хоби и начин на живот. Тази седмица на фокус е бягането.

А за тези от вас, които планират да тичат в горещия летен следобед след работа препоръчваме OSHEE FOR RUNNERS. Това е първата изотонична напитка създадена за бегачите. Обогатена е с колаген, който помага за поддържането на доброто състояние на ставите. Съдържа магнезий и калий, които влияят положително на електролитния баланс и допринасят за нормалната функция на мускулите.

Христо Топузов е професионален войс оyвър - това е човекът, който говори върху оригиналните текстове на реклами, филми и други. Освен това е и бизнес директор на агенцията за дигитален маркетинг Isobar България. Горд татко на девойка и страстен любител на бягането.

Комуникационната сфера е една от най-стресовите - там сроковете винаги са за вчера, а работата в извънработно време - практика. Бягането е добър начин да си изчистиш главата и да смениш матрицата, казва Христо. Превърнал го е в част от живота си. „Когато човек започне да работи в офис, движението му намалява и ходенето от вкъщи до офиса не е достатъчно да компенсира седенето. Превърнал е бягането в рутина  - поне три пъти на седмица - сряда, събота и неделя. Казва, че спортува повече, за да може да си позволява повече, като не се ограничава в храненето - например, не се лишава и от бира.

Срещаме се преди едно от седмичните му бягания, като този път е избрал за тренировката си Южния парк, облечен в екипировка за бягане и с часовник на ръката си, който измерва изминатото разстояние и пулса му. „Обикновено през седмицата тичам в Борисовата градина, а в събота и неделя се качвам на планина, за да е по-голяма денивелацията. Бягам около 50 километра седмично вече повече от година".

Започва да тича по-усилено преди 3 години, но всъщност никога не е спирал да спортува. Като ученик играе баскетбол. От 10-и клас ходи с колело на училище. Бил е дори спасител на басейн. Въпреки проблемите с кръста и противно на всички лекарски предписания и заключения, Христо започва с бягане и не след дълго активното тичане оказва своето влияние - върху тялото и ума.

„На тренировка бягам между един и  3 часа и през това време главата ми се избистря, през нея минават много неща, които мога да синтезирам. Спортът помага на продуктивността ми на работното място, мога да генерирам повече идеи. ", споделя Христо.

Точно този положителен ефект от бягането в комбинация със страстта към спорта, отвеждат Христо на състезателния старт. В началото на юни се проведе планинския ултрамаратон Витоша 100. Когато тръгва към състезанието, се чувства подготвен за него без дори да предполага какво го очаква и какво е истинското значение на тези 100 км в планината. Зарежда раницата с изотонични напитки, вода, ядки и празна бутилка и се изправя пред предизвикателство, което определя по-скоро като състезание и борба със самия себе си.

Започва консервативно, а целта му е да поддържа пулс около 160 на  равните участъци и 180 при изкачванията  На пункта в Кладница се запознава с Миран Хачатрян, също участник в състезанието, който остава негов спътник до финала, понеже двамата поддържат едно и също темпо.

По време на състезанието започват да се обаждат и някои стари болежки, заради което Христо взима болкоуспокояващо. Но това не го отказва от крайната цел - финиша. Почти през цялата нощ и цялата сутрин преди финала вали дъжд, а Христо завършва с време 12 часа и 41 минути, на 40 място.

„Най-голямото предизвикателство беше страхът от това дали ще завърша състезанието с добро време. Притеснявах се доколко мога да издържа на добро темпо. Говорих с хора, който са минали през състезанието миналата година и ги разпитах за това кое е важно и кое не. В крайна сметка си обособих 10 равно дълги участъка, както са разпределени и подкрепителните пунктове по трасето. Не гледах на състезанието като на Витоша 100, а като на 10 участъка по 10 километра.", казва Христо и добавя, че Витоша 100 е по-скоро тест, който правиш за себе си и че има други, по-сериозни състезания, с които на този етап той не би могъл да се справи.

При тази голяма натовареност по време на състезанието, когато опитва предела на силите си, Христо има нужда от физическа подкрепа - пие изотонични напитки, вода, дори кафе и кола, колкото и несъвместими с един спортен режим да изглеждат последните две.

"Електролитните напитки са много важни при обезводняването.  По време на състезанието се бях заредил с количество, което в продължение на 10 часа изпих.  По време на бягането  се подкрепях с  много краставици - краставицата е 97% вода и утолява глада. Другото важно нещо, което ползвах по време на състезанието, са енергийни гелове за директна употреба.

За първи път по време на състезание той става свидетел на неспортсменско поведение от страна на двама от бегачите, които всеки път по съмнителен начин се озовават пред него, без да е забелязвал да го изпреварват.

По време на „Витоша 100" Христо премерва сили общо с 700-800 човека, от които в пилотното време влизат 200, 300.

„Има много българи, които участват в световни състезания и постигат добри резултати. Например, миналата година по време на състезанието Krali Marko Trails, първи стана Иво Атанасов, а тази година на състезание в Сърбия и при мъжете, и при жените, първите места окупираха именно българи. Кирил Николов-Дизела тази година жъне успехи на световните Sky Run Series. Kраси Георгиев завърши една от най-тежките ултри в Света Badwater. Шабан Мустафа печели също международни състезания по планинско бягане."

„България има добри условия за бягане на открито, в София - също", казва Христо. „Планинското бягане е много популярно у нас. На състезанията по планинско бягане има между 200 и 400 човека, понякога и повече , които бягат редовно, но те не са професионални спортисти. Не се занимават с лека атлетика, бягат чисто аматьорски", разказва ни Христо. "Кирил Георгиев-Дизела в момента е трети в световните серии, което е огромен успех за него и за България, защото състезанията, в които той участва, са много трудни - дълги, с много денивелация, силна конкуренция. Той е трети във временното класиране."

Христо казва, че ходи по състезания основно, за да се забавлява и само доколкото времето на състезанията е в унисон с личния му календар. "Ако трябва да отида някъде по работа или на почивка, не се съобразявам с тези състезания. За мен това е начин да се забавлявам и това е най-важното. Като офис човек, който е прекалено зает с ежедневната работа, сряда вечер събота и неделя са моментите, в които наистина се отпускам, докато бягам. Всеки си има някакъв отдушник от натовареното ежедневие и за мен това е бягането. То ме отървава от ежедневните задължения."

„Докато бягам, се чувствам като дете и бягам без посока. Понякога бягам доста дълго време. Преди около две-три седмици докато бягах и бях стигнал 2 400 м надморска височина."

Съвсем скоро Христо планира да разнообрази спортните активности и да участва в триатлон в Правец, който се състои от колоездене, плуване и бягане.

Хората, които работят основно в офис и имат нужда да променят заседналия начин на живот, Христо съветва: „Нека опитат. Всичко зависи от човека. Трябва да опитат и ще разберат кой спорт е най-подходящият за тях."

Новините

Най-четените