Арсенал е на път да загуби първото място в Премиър лийг, макар че поддържаше лидерството през целия сезон.
Това е кошмарен извод за феновете на отбора, но и най-закоравелите сред тях трябва да го признаят.
Любимците им остават с шанс за титлата, но след трите поредни равни мача в първенството, отстъпиха инициативата и я дадоха на Манчестър Сити точно преди директния сблъсък между двата тима на "Етихад".
В сряда вечерта Сити ще посрещне Арсенал с изоставане от 5 т. зад съперника, но и с два изиграни мача по-малко. Дори равният резултат ще остави контрола у "гражданите", които ще станат шампиони, ако вземат двубоите си до края.
Добре смазаната машина на Пеп Гуардиола изглежда във върхова форма точно преди финалния спринт за сезона, докато при Арсенал спадът е видим.
В надпревара за титлата със съперник като Сити е необходимо да си почти съвършен, докато на "артилеристите" съвършенството все още им убягва.
Два пъти поред беше пропиляна преднина от 2:0, а после дойде и лудият мач срещу Саутхемптън, когато победата изглеждаше задължителна - но лековати грешки в защита го превърнаха в голов трилър и едвам беше избегната загубата.
Срещу последния в класирането нещата тръгнаха в толкова лоша посока, че и спечелената точка за 3:3 накрая се оказа геройство. Но тя е недостатъчна да възстанови увереността на водача в таблицата, който играе с все повече тежест в краката си.
Реална е възможността тимът да завърши с празни ръце един повече от обнадеждаващ сезон, но ще е грешка, ако обявим Артета и футболистите му за неудачници, които са се провалили на финалната права.
Те не са направили нещо чак толкова грешно, но когато преследвачът е Сити, няколко равенства могат да се окажат фатални.
В повечето от над 130-те години футболна история на Англия, такива загуби на точки от страна на лидера са били съвсем нормални и не са преобръщали целия сезон.
Обратно в 2011/12 например, самият Манчестър Сити завърши наравно два пъти и загуби с 0:1 от Арсенал, което изглежда щеше да коства титлата. Тогава Абу Даби притежаваше тима от по-скоро и не се радваше на чак такава доминация - но трофеят все пак беше спечелен при драматичната развръзка, оставила Манчестър Юнайтед с празни ръце.
Десетилетие по-късно проектът на арабите в Сити изглежда в своя пик и може да донесе требъл в края на сезона, като още повече затвърди и доминиращата позиция във Висшата лига.
Не бива да забравяме, че положението в английския елит отдавна не е нормално.
Една автократична държава си купи клуб за политически цели и го изгради като бляскав гигант с най-щедрото финансиране във футболната история.
За да надделее над Сити, всеки претендент за титлата трябва да гони поне 90 т. през сезона. В сегашното си темпо играчите на Пеп Гуардиола ще финишират горе-долу с толкова - между 90 и 94.
Това е доказателство за увеличаващите се финансови пропасти във футбола и е проблем, който не е свързан само със Сити, а с цялостната посока на развитие на играта.
Опасностите от нещо такова се виждаха и преди ОАЕ да поеме контрола над "гражданите" през 2008 г. Манчестър Сити е само върхът на айсберга и следствие от готовността, с която футболът прегърна хиперкапитализма с риск да се самоизяде.
Мнозина разбираемо ще посочат гения на Пеп Гуардиола като основна причина за ставащото, но заслугите на мениджъра са само част от обяснението.
Сити може не само да си позволи да му плаща, но и да изгради възможно най-добрата инфраструктура за него, включително и при съмнения за множество нарушения на финансовия феърплей, за които клубът все още е разследван.
Микел Артета много добре осъзнава за какво става въпрос на "Етихад", след като няколко години работеше в Сити рамо до рамо с учителя си.
Когато темпото се определя от гигант като Манчестър Сити, изискванията към всеки конкурент стават огромни.
Нека си припомним, че Ливърпул направи сезони с 97, 99 и 92 точки и само в един от тях вдигна титлата.
Отборът на Клоп вложи всичко от себе си и днес изглежда напълно изтощен - затова е добре за лигата, че свежият и гладен за успехи Арсенал прави настоящия сезон толкова вълнуващ.
Титла на "Емирейтс" би била мечтан завършек на футболната приказка за възраждането на един голям клуб, но и би създала съвсем илюзорно усещане, че Висшата лига все още е непредсказуема и в нея няма един хегемон.
Дори да отстъпи накрая, за Арсенал ще е най-добре да се съсредоточи върху позитивите от собственото си представяне, вместо да се отчайва от силата на конкурента.
Преди началото на сезона от отбора на Микел Артета не се очакваше нищо повече от борба за топ 4, която беше загубена през миналата кампания и "топчиите" завършиха зад местния враг Тотнъм.
Сега класирането в челната четворка вече е сигурно и предстои завръщане на Арсенал в Шампионската лига за пръв път от 2016/17. Този Арсенал на Артета си заслужи да играе в най-престижния евротурнир и да мери сили с елита на Европа.
На терена тимът радва окото с модерен и красив футбол, а мениджърът успя да изгради своята предпочитана система, превръщайки няколко вълнуващи млади играчи в незаменими фигури.
Високото темпо на игра и техническите качества на този отбор са впечатляващи и е налице потенциал за още по-голямо развитие през следващите сезони.
С един от най-младите състави в лигата, възрастта е на страната на "артилеристите", а таланти като Букайо Сака, Габриел Мартинели и Уилям Салиба тепърва ще прогресират още повече.
След такъв сезон Артета може да се надява да привлече и още големи таланти, за които ще бъде невероятна възможност да играят в неговия Арсенал.
Испанският мениджър устоя при множество трудни моменти и успя да помири клуба с феновете. Затова за пръв път от доста години насам Арсенал отново е обединен и силен.
И не е клуб, който привлича подигравки, а уважение и възхищение.
Иначе жестокото неравенство във футбола е проблем отвъд обсега на "артилеристите" и ако Сити вземе още една титла - за да ги направи общо пет за последните шест сезона - само ще подчертае колко стряскаща е реалността.
Арсенал вече осъзнава какво е да се бориш със Сити и няма как да не чувства напрежение. Няма как и да не изпита огромно разочарование, ако трофеят бъде изпуснат.
Вероятно едва след време стойността на постигнатото от Артета и играчите ще бъде оценена напълно - но дотогава важното е никой на "Емирейтс" да не вярва на приказките, че второто място след Сити е някакъв провал.
