Тази вечер Манчестър Юнайтед стартира кампанията си в Лига Европа срещу бившия тим на Ерик тен Хаг Твенте.
Именно в Твенте мениджърът започва и завършва своята кариера на футболист, а днес признава, че продължава да бъде фен на отбора и ще му е тежко да се изправи срещу него.
Тен Хаг обаче има и доста по-сериозни грижи в началото на този сезон и ще се надява да ги реши по най-категоричния възможен начин - с победи на терена.
Проблемът е, че за победите са нужни голове, а именно те продължават да липсват на Юнайтед и при Тен Хаг, и при всички останали треньори след ерата на сър Алекс Фъргюсън.
Много е изписано и изговорено за упадъка на клуба в последното десетилетие, но сред всевъзможните причини понякога най-вярна е най-простичката: Манчестър Юнайтед няма как да печели големи трофеи, защото не вкарва достатъчно.
След пет кръга от Висшата лига единствено Кристъл Палас (4), Ипсуич (3) и Саутхемптън (2) са отбелязали по-малко от петте гола на Юнайтед.
Може би е рано за оценки през тази кампания, но Тен Хаг вече трети сезон е на "Олд Трафорд" и в първите два тимът му вкара скромните 58 и 57 гола в първенството.
За 2023/24 Юнайтед беше най-нискорезултатният тим в горната половина на таблицата.
Проблемът съществува години преди назначаването на Тен Хаг и всъщност от пенсионирането на сър Алекс отборът само веднъж е надхвърлял 66 гола в рамките на шампионатен сезон.
За сравнение, при Пеп Гуардиола Манчестър Сити неизменно се разписва поне по 80 пъти, като шест пъти реализира 94 и повече попадения, а на два пъти надхвърли и стоте.
Докато при Юнайтед в последните години свикнахме да наблюдаваме това, което видяхме и при нулевото равенство срещу Кристъл Палас в събота.
Статистиката показва 15 създадени положения от страна на "червените дяволи", но нито едно реализирано. Срещу Ливърпул положенията бяха осем, отново без никакъв резултат. Мърсисайдци пък се разписаха три пъти от 11 шанса.
Дори убедителното 3:0 над Саутхемптън по-рано този месец дойде при цели 20 създадени положения, така че успеваемостта няма как да радва Тен Хаг.
Неговият тим създава ситуации, но няма кой да ги превърне в голове и затова 11-тото място в таблицата е закономерно, както и ранното изоставане от лидерите и претендентите за топ 4.
Обяснението за липсата на голове също изглежда просто: нападателите не са достатъчно добри.
Те са средняци в клуб, който години наред разполагаше с най-високо качество в предни позиции.
Самият Тен Хаг може да отнесе голяма част от вината, отнесоха я и предшествениците му Дейвид Мойс, Луис ван Гаал, Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер.
Всички те обаче бяха провалени от разочароващия селекционен процес и грешните избори на играчи.
Все по-далеч изглеждат времената, когато Юнайтед на Фъргюсън доминираше във Висшата лига, но не е трудно да си спомним какви нападатели привличаше той.
От Ерик Кантона, през Анди Коул и Дуайт Йорк, до Рууд ван Нистелрой, Уейн Рууни, Кристиано Роналдо, Робин ван Перси и разбира се, българската звезда Димитър Бербатов.
На "Олд Трафорд" постоянно имаше някой, който представляваше заплаха за вратарите. Естествено, че с головете и победите идваха и титлите.
Оттогава Манчестър Юнайтед неведнъж реши да прибегне до ветерани, чиито най-добри дни бяха зад гърба им: Радамел Фалкао, Златан Ибрахимович, Единсон Кавани и Кристиано Роналдо през втория му период.
Опитът да бъде взет някой младок, който да разгърне потенциала си, удари на камък с Антони Марсиал и дотук не вдъхва особена надежда с Расмус Хойлунд, макар че на датчанина още е рано да се дават окончателни оценки.
От този сезон 23-годишният Джошуа Зиркзее е поредният недоказан на топ ниво талант, натоварен да води атаката на "червените дяволи".
Той обаче не е продуктивен голмайстор, макар че има прекрасни качества, и в Болоня записа 14 гола в Серия "А" за два сезона.
Юнайтед пробва да даде шанс и на свои юноши, но Мейсън Грийнууд беше отхвърлен заради проблемите си извън терена, а Маркъс Рашфорд така и не успява да се превърне в играча, който е нужен на тима.
Когато звездата на Рашфорд изгря, изглеждаше, че той може да е отговорът на проблемите в нападението, но оттогава е прекалено непостоянен - и за осем пълни сезона само 4 пъти достигна двуцифрен брой голове.
Кратките проблясъци на англичанина не могат да скрият разочароващото му представяне в по-общ план. В последните си 60 мача той има 13 гола и очевидно не е безпощадният голов хищник, необходим на Тен Хаг.
През годините клубът направи и някои панически покупки като тези на Одион Игало (2020) и Ваут Вегхорст (2023), които сигурно са си мислели, че са спечелили от лотарията, когато са получили обажданията от "Олд Трафорд".
Само веднъж след ерата "Фърги" в тима дойде първокласен реализатор в разцвета на силите си.
Ромелу Лукаку записа 42 гола в 96 мача за Юнайтед и не беше такъв провал, какъвто някои се опитаха да го изкарат. Но дори той не достигна 20 шампионатни гола на сезон, а това постижение се оказа непосилно и за всички останали нападатели след напускането на Фъргюсън.
Ван Нистелрой, който сега стои на скамейката като помощник на Тен Хаг, надхвърли 20 гола в четири от петте си сезона във Висшата лига. 20 и повече попадения достигнаха също Роналдо, Ван Перси, Бербатов и на два пъти Рууни.
Оттогава нападател на Юнайтед е постигал най-много 18 гола, като това се случи на Бруно Фернандеш през 2020/21 и на Роналдо през 2021/22.
Миналият сезон беше ново дъно в това отношение, тъй като топ реализаторите на отбора в първенството бяха Фернандеш и Хойлунд със скромните 10 попадения.
Очевидно е, че това не е достатъчно за преследване на високи цели, но въпросът е къде са най-резултатните голови хищници и защо престанаха да идват в Юнайтед.
Не че клубът не ги е проучвал, просто трансферите им неизменно се провалят по най-различни причини.
Манчестърци са наблюдавали Хари Кейн още от 2016 г. нататък, но са се притеснявали от преговорите с президента на Тотнъм Даниел Леви и не са били готови да платят исканата от него сума.
Привличането на Ерлинг Холанд, още като играч на РБ Залцбург, се е провалило заради неразбирателство за откупната клауза.
Садио Мане е бил следен в Саутхемптън, но и при него нещата не са се получили, а доста по-скоро са били обсъждани Виктор Осимен и Айвън Тони, но са били отхвърлени от трансферните босове.
Затова в момента Манчестър Юнайтед разчита на двамата недоказани младоци от Серия "А" Хойлунд и Зиркзее да водят атаката.
Към тях прибавяме Амад Диало и Алехандро Гарначо по крилата, на които също липсва опит.
Продължава да се разчита и на Маркъс Рашфорд, макар че той явно няма да се превърне във футболиста, който рязко ще промени състоянието на целия тим.
Опонентите се изправят срещу този Юнайтед със съзнанието, че могат да са по-смели, защото насреща си имат беззъба атака. Как да бъдеш респектиран от отбор, завършил последния си сезон с отрицателна голова разлика?
Миналата седмица съставът на Тен Хаг се развихри срещу третодивизионния Барнзли за Купата на лигата и вкара седем пъти - но срещу елитни съперници не е способен на нещо такова.
Когато мениджърът разполага с повече здрави защитници, Юнайтед е по-солиден в отбрана, а новият халф Мануел Угарте също ще помогне в това отношение.
Но нападателите са тези, които трябва да започнат да превръщат равенствата в победи, независимо дали начело е Тен Хаг или някой друг.
И докато клубът не намери решението в атака, никога няма да се доближи до успехите от миналото.
