От миналата седмица дългоочакваното завръщане на Висшата лига вече е факт.
Но след като изминаха 12 мача от подновяването и всички тимове играха поне по веднъж, е време да си признаем истината: рестартът протича тегаво и нещо от цялата емоция липсва.
Очевидно играчите ще имат нужда от време, за да подобрят физическото си състояние и да свикнат с новата реалност на празните стадиони. А зрителите пред екраните също се убеждават колко много губи футболът от липсата на атмосфера по трибуните - тя се отразява тежко на случващото се на терена, където мачовете преминават с твърде малко изненади в тях.
В самите резултати има какво да провокира аудиторията, какво да се дискутира и анализира. Нюкасъл и Саутхемптън постигнаха обнадеждаващи победи, докато Арсенал загуби два пъти преди Челси и Ливърпул въобще да са играли.
Манчестър Сити пък постигна два успеха с голова разлика общо 8:0 и отнася съперниците без да влага кой знае какви усилия.
Телевизионните рейтинги на двубоите са зашеметяващи. Мърсисайдското дерби между Евертън и Ливърпул в неделя е било гледано от рекордните 5,5 млн. зрители само във Великобритания. А мач като този между Борнемут и Кристъл Палас събира по 3.9 млн. телевизионна аудитория.
Но след над три месеца пауза, феновете са принудени да се примирят с необичайно кротък и предвидим футбол за стандартите на Премиър лийг.
Статистиката до края на миналата седмица (в нея не е включен единствено разгромът на Сити с 5:0 срещу Бърнли снощи) показва, че мачовете вече се доминират от защитите, а не от нападателите.
Ударите към двете врати и головете средно на мач са занижени в сравнение с обичайното за английския шампионат, намалял е и средният брой на пасовете. Да обръщаме внимание на това може да изглежда като излишно взиране в числа, но заедно с останалите промени то допълва цялостната обновена картина на Висшата лига.
Например именно поредица от сгрешени пасове на Оливър Норууд на мача между Шефийлд и Нюкасъл накараха неговия треньор Крис Уайлдър да изругае силно от скамейката.
Грубият език на Уайлдър се чу твърде ясно на празния стадион и от Sky Sports, които предаваха срещата, бързо поднесоха извинение към зрителите. Впрочем на Нюкасъл - Шефийлд Юнайтед (3:0) всички голове паднаха след почивката, което се превръща в тенденция.
В първите 11 мача след рестарта, само 22% от попаденията са се случили през първата част, което е сериозен спад от обичайния процент (46%).
За сметка на това са се увеличили нарушенията. Майк Дийн отсъди 27 фаула на Евертън-Ливърпул, когато рекордната телевизионна аудитория така и не видя попадение в някоя от двете врати.
Даже не се нуждаем от подобни статистики, за да забележим очевидното: отборите вече влизат по-предпазливо и по-трудно в мачовете, нещо съвсем очаквано за футболисти, позагубили игрова практика.
Предпазливостта се дължи и на високия залог в заключителните кръгове от сезона. От резултатите, постигнати при тези нови условия, зависи кои ще изпаднат, кои ще влязат в Шампионската лига и кои в Лига Европа.
Търсейки още причини за разочароващия футбол, няма как да не стигнем до накъсванията на играта и паузите за пиене на вода, които продължават твърде дълго и могат да спрат устрема на отбор, намиращ се в подем.
Възможността за пет смени също е новост и както можеше да се очаква, облагодетелства големите отбори за сметка на малките.
Арсенал, Брайтън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Нюкасъл, Норич, Саутхемптън и Уотфорд използваха правото си на пет промени - и като добавим липсата на атмосфера на стадиона, само засилиха усещането, че наблюдаваме някакви приятелски мачове от предсезонната подготовка.
Крис Уайлдър беше сред мениджърите, приели скептично новото правило за смените. Той изтъкна, че промяната ще даде предимство на по-големите състави и това се потвърди, когато видяхме, че петте резерви на Ливърпул и Юнайтед бяха национални състезатели, докато Норич и Саутхемптън вкарваха юноши от академията си.
Жозе Моуриньо от своя страна не пропусна да се оплаче след равенството 1:1 срещу Юнайтед, че в Тотнъм не разполага с достатъчно класни резерви и обясни, че съперникът е имал предимство в това отношение.
Когато агитките ги няма, отсъства и домакинското предимство.
Такава тенденция беше отчетена в Бундеслигата, а сега се проявява и на Острова. Само 4 от първите 12 мача след рестарта завършиха с победа на домакина.
И докато повечето фенове са недоволни от качеството на спектакъла и не го крият, някои остават оптимисти, че ситуацията ще се подобрява.
Футболистите постепенно ще си възвръщат формата и ще се представят по-добре, макар че няма да усещат подкрепата на запалянковците.
Позитивно настроените изтъкват, че срещи като мърсисайдското дерби и Тотнъм-Юнайтед така или иначе обикновено не са най-богатите на голове, дори пред десетки хиляди по трибуните. Сега страхът от загубата и липсата на увереност карат мнозинството от главните действащи лица да изглеждат сковани, но те притежават доста по-големи възможности - и са го показвали достатъчно преди паузата.
В момента приоритет е шоуто да продължи, независимо какво е качеството му. Сезонът просто трябва да се изиграе, и то бързо, в изтощителен цикъл от мачове през няколко дни.
Но като следствие може да дойде един голям плюс: повече никой да не приема феновете на трибуните за даденост. Оказва се, че без тях футболът е кух, лишен от смисъл, от емоция, от връзка с реалността.
И дори досега да не сме осъзнавали този факт, в момента няма как да го пренебрегнем.
