Завръщането на Фернандо Йоренте в Испания изненада всички. Бившият испански национал се завърна в родината си, след като договорът му с Удинезе изтече.
И реши да премине във... втородивизионния Ейбар. Преди това 36-годишният нападател винаги се е подвизавал на топ ниво в първенствата на Италия, Англия или Испания.
Имайки предвид възрастта му, е ясно, че кариерата му е към края си, но кой би предположил през 2010-а, когато бе част от триумфа на "ла фурия" на Мондиал 2020, че 11 години по-късно ще се срине дов Сегунда?
Йоренте обаче далеч не е единственият пример за световен шампион, който към края на кариерата си се примирява да рита в по-нискоразредни отбори или пък се завръща към корените си за един-два последни сезона с родния си отбор.
Джанлуиджи Буфон
Вече на 43, митичният вратар продължава да играе. След като поредният му договот с Ювентус изтече и въпреки офертата от Барселона, Джиджи реши да изпълни мечтата си и да завърши кариерата си в Парма повече от 20 години след като напусна тима.
Буфон е титуляр на вратата на "пармалатите" и има 12 мача от началото на сезона в Серия "Б". Но това не е първият случай, в който Джиджи играе във втора дивизия. Той бе един от останалите верни на Юве след скандала Калчополи, когато "старата госпожа" бе изхвърлена от елита през 2006 г.
Мазиньо
След като спечели световната титла през 1994-та, се озова в Испания, където игра за Валенсия и Селта. След това бащата на Тиаго и Рафиня подписа с Елче в Сегунда за един последен сезон в Испания, в който, вече на 34, изигра цели 17 мача като титуляр.
След това се завърна в Бразилия, където игра няколко месеца за Витория, преди окончателно да окачи бутонките.
Ривалдо
Част от великия отбор на Бразилия, който стана шампион през 2002 г., с Роналдо, Роналдиньо, Кафу, Роберто Карлош и др. Ривалдо направи великолепна кариера в Испания с екипите на Депортиво Ла Коруня и Барселона, където през 1999-а спечели и "Златната топка", преди да премине в Милан.
Последните му отбори в Еропа бяха гръцките Олимпиакос и АЕК, а през 2013-а, когато вече бе на 40 г., след което игра в Узбекистан, Ангола и за няколко втородивизионни бразилски отбора, преди да се откаже окончателно на 43-годишна възраст.
Марчена
Андалуският централен защитник се радваше на дълга кариера в испанския елит. Започна кариерата си в Севиля, а след каттък период в Бенфика пристигна във Валенсия. На "Местая" изкара девет сезона, в които си спечели и повиквателна за националния отбор, с който стана европейски (2008) и световен (2010) шампион.
След лятото на Мондиал 2010 премина във Виляреал, а приключи кариерата си в цветовете на Депортиво Ла Коруня. Когато пристигна в Супер Депор, тимът бе в елита, но след това изпадна. По подобие на Мазиньо, и той изигра последния си сезон на 34 г., записвайки 17 мача.
Ромарио
Една от най-легендарните бразилски фигури стигна чак до четвърта дивизия към края на кариерата си. Световният шампион от 1994-та и легенда на Барселона обиколи няколко страни след периода си в Испания. Игра в Катар, Австралия и САЩ, преди да изиграе един последен сезон за Америка в бразилската Серия "Д", или казано по друг начин - четвъртата дивизия на страната.
Кевин Гроскройц
Защитникът бе сред 23-мата избраници на Йоахим Льов за Световното първенство през 2014-а, което Германия спечели. Не записа нито минута на мондиала, но спечели златен медал. Всъщност, Гроскройц така и не направи официален дебют за Бундестима, като и шестте му мача за националния отбор са в приятелски срещи.
Казано по друг начин - Гроскройц е световен шампион, без да има нито един официален мач за националния отбор.
След спечелването на световната титла игра за Галатасарай и Щутгарт, преди през 2017-а да подпише с втородизионния Дармщат. През 2018-а слезе още едно ниво надолу и заигра за третодивизионния Юрдинген, където игра до октомври 2020-а, когато се и отказа.
През януари 2021-ва обаче 32-годишният световен шампион реши да се завърне и подписа договор до 2023-та с отбора от шеста дивизия Бьовингхаузен.
Лусио
Бившият бразилски централен защитник доби световна популярност като играч на Байер Леверкузен. В годината, в която спечели световната титла в Япония и Южна Корея - 2002-ра, игра и финал в Шампионската лига, но, заедно с Димитър Бербатов и "аспирините", загуби от Реал Мадрид.
Впоследствие премина в Байерн Мюнхен, с който успя да триумфира в турнира на богатите през 2010-а. На 40-годишна възраст Лусио реши да приключи кариерата си в Бразилиензе в четвърта бразилска дивизия.
Всички, които не предадоха Ювентус
Освен Буфон, и други световни шампиони не изоставиха Ювентус след изхвърлянето на тима от елита заради скандала Калчополи. На "бианконерите" не изневериха още Алесандро дел Пиеро и Мауро Каморанези, които, заедно с Буфон, станаха световни шампиони в Германия през 2006-а.
Още един световен шампион, но с Франция от 1998-а - Давид Трезеге, също реши да остане в Торино и игра един сезон в Серия "Б", преди "старата госпожа" да се завърне в елита.
Юве можеше да разполага с още няколко световни шампиони във втория ешелон на Италия, но Фабио Канаваро, Джанлука Дзамброта, Патрик Виейра и Лилиян Тюрам напуснаха тима.
