Бен Чилуел може би вече е започнал да забравя какво е чувството да бъдеш отхвърлен.
Не е за вярване, че някой клуб би се отказал от титуляр в националния отбор на Англия, който вече е и третият най-скъп английски футболист на всички времена.
Чилуел тъкмо подписа с новия си отбор Челси за 5 години и за него бяха платени 50 млн. паунда на Лестър.
Но докато се наслаждава на статута си на звезда, той сигурно се връща в спомените си към ранните години от своята футболна кариера - когато все още играе в мачлета петима срещу петима в Милтън Кийнс.
23-годишният защитник израства в Бъкингамшър и играе като централен халф в няколко младежки отбора от региона. В свободното си време взима участие и в двубои на изкуствени терени с по петима души от отбор, където среща Деле Али, бъдещата звезда на Тотнъм.
Бързите успехи на Бен се дължат на неговия баща Уейн, който го подлага на амбициозни тренировки. По това време Уейн не знае много за футбола, тъй като е имигрант от Нова Зеландия и познанията му са предимно по тенис, ръгби и крикет - но предпочитанието на сина му е силно изразено, затова Уейн е решен да помогне по всякакъв начин да направи момчето футболист.
"Отивахме в парка за два часа и просто ритахме топката в стената, аз гледах часовника на улицата отсреща и чаках да минат точно два часа, за да се прибера вкъщи. Той ме караше и да тичам, за да подобрявам кондицията си", разказва футболистът за баща си. "Разбираше от талант и разбираше от спорт, но не беше получил шанса да преследва мечтата си, защото трябваше да започне да работи за семейството си. Сега като се замисля, виждал е много от себе си в мен. И не е искал да остана с неоползотворен потенциал".
Бен научава от баща си най-важното - способността да преодолява трудностите и да си стъпва обратно на краката.
Бащата притежава манталитета на човек, който не се предава и винаги иска да се подобрява, а това се прехвърля и на момчето. Така когато местният МК Донс отхвърля Бен Чилуел, той не се обезсърчава. Скоро идва обаждане от Лестър и талантът получава възможността да се развие в качествена юношеска школа.
Всъщност причината бранителят за малко да се откаже от футбола е, че е добър и в други спортове. Даже смята, че е имал повече талант в крикета.
Там обаче започва да се изправя срещу "15 години по-големи чичковци, с които нямам нищо общо и които говорят само как ще ходят в кръчмата".
Затова Бен запазва фокуса си върху футбола и преминава в Лестър, но това пък води до нови проблеми и създава голям стрес за баща му.
Налага се Уейн да го кара до Лестър за тренировка и после обратно вкъщи, а това е пътуване от общо 160 километра. За капак, момчето почти не получава игрови минути в мачовете на 14- и 15-годишните. Пътуванията с колата се запълват с караници между бащата и сина, когато Бен отново не е пуснат да играе.
Уейн му казва, че няма да стигне доникъде с усилията, които полага и го връща в парка да играе на стената с топката.
Някъде там идва промяната в поста и Чилуел е преместен на левия бек.
Това не само му осигурява игрови минути, но скоро той става капитан при 16-годишните. След още няколко сезона, през 2015-а, Бен е определен за юноша на годината в Лестър. А това по едно съвпадение е и първата година на клуба във Висшата лига от над десетилетие насам.
Професионалният дебют на таланта вече е само въпрос на време и той настъпва при Клаудио Раниери в мач за Купата на лигата. Пристига и повиквателната за младежкия национален тим, а после и оферта за наем от Хъдърсфийлд.
Бен Чилуел се присъединява към "териерите" точно когато Лестър е на път сензационно да спечели Висшата лига. Но младокът научава доста повече нови неща в Чемпиъншип, където записва 8 мача и е изключително повлиян от мениджъра Дейвид Вагнер.
"Той беше човекът, който наистина ми вдъхна увереност, че мога да се наложа и при мъжете. Беше видял много таланти, докато е тренирал юношите на Борусия Дортмунд. Един ден ме дръпна настрана и ми каза, че някой ден мога да стана един от големите леви бекове, ако продължа да се трудя", разказва Чилуел.
"Играта ми се разви до друго ниво. В Хъдърсфийлд разбрах, че мога да играя при професионалистите. Това е специален клуб".
Откакто се завърна в Лестър, защитникът върви само нагоре и измести от титулярния състав Кристиан Фукс - човека, с когото "лисиците" спечелиха титлата. Досега Чилуел беше безспорният титуляр на поста.
Но вече целите му ще бъдат още по-високи. Той не просто е в един от елитните отбори, но е пред всички останали в сметките на Гарет Саутгейт за ляв бек на Англия.
Логичният стремеж на Бен Чилуел оттук нататък е да бъде най-добрият ляв бек във Висшата лига. Конкуренцията в лицето на Анди Робъртсън е свирепа, а всъщност историята на шотландеца е подобна.
Робъртсън е освободен от Селтик на ранна възраст преди да си пробие път от трета дивизия на Шотландия до Дънди Юнайтед, Хъл Сити и Ливърпул.
"Да, гледам историята на човек като Анди Робъртсън, той има страхотна история. Почти се е отказал в един момент, също като мен, но е продължил, развил се е отвъд потенциала, който е смятал, че има и сега е сред най-добрите в света", отбелязва Чилуел.
"Поговорих си хубаво с него преди няколко месеца на рождения ден на Трент Александър-Арнолд. Казах му, че е голяма класа, той каза същото за мен, беше страхотно да си поговорим и да добия представа как гледа на футбола, това значи много за мен".
Оказва се обаче, че с червения екип на Ливърпул сега можеше да е Чилуел вместо Робъртсън.
След успешния период под наем в Хъдърсфийлд, Дейвид Вагнер не е спирал да говори на Юрген Клоп за Бен. Двамата треньори са много близки от години и Клоп даже е кумувал на сватбата на Вагнер.
"Всеки ден ми беше на ухото относно Чилуел, но Лестър не искаше да го пусне", беше признал Клоп. Именно затова германецът се насочва към Робъртсън през онова лято на 2017-а година и успява да открие своето дългосрочно решение за левия бек.
Но от своя страна Бен Чилуел вече е третото голямо ново попълнение на Челси за новия сезон след Тимо Вернер и Хаким Зиеш. Лондончани изграждат изключително силен състав, който ще се опита да доближи нивото, достигнато от Ливърпул, и даже да атакува първото място.
А един ден Бен Чилуел, чиито най-вълнуващи футболни години тепърва предстоят, може да се превърне в голямата звезда, която Клоп е изпуснал.
