Английският новобогаташ Нюкасъл похарчи най-много по време на зимния трансферен прозорец от всички в Европа. Клубът от Североизтока пръсна 102,1 милиона евро на пазара, изпреварвайки най-близкия си преследвач Ювентус с почти 5 милиона евро.
От една страна, подобни разходи са разбираеми. Все пак в клуба дойдоха заможни собственици, които категорично не желаят догодина "свраките" да са в Чемпиъншип. От друга, 100+ милиона евро е сума, далеч надвишаваща трансферния бюджет на Нюкасъл от 60 милиона евро, който беше разкрит в края на 2021 г.
Но, както обичаме да казваме: имали - похарчили. Плюс това клубът можеше да купи играчи за до 225 милиона евро през зимата, без да наруши правилата на финансовия феърплей.
Но все пак се случи нещо доста странно.
На 24 януари Newcastle United Limited продаде една своя акция на стойност само 5 пенса (около 11-12 стотинки) за 40 милиона лири. С други думи - неизвестен плати за акцията 800 милиона пъти повече от реалната ѝ стойност.
Най-нормалният въпрос, който изниква в съзнанието на всеки, който не е навътре в материята, е: Това позволено ли е?
За да се обясни, първо трябва да се спрем на принципа на собственото финансиране.
Грубо казано, всяка компания (включително футболните клубове) могат да използват само два източника на финансиране: заем и собствен капитал.
Дълговите източници включват връщане на сумата, като се вземат предвид лихвите (най-простият пример е банков кредит), дяловите - продажбата на част от компанията (включително една акция) за произволна сума. В този ред на мисли никой не може да ви спре, ако се разберете с някоя компания и платите 100 милиона евро, за да притежавате 1% от нея. Същото се случи и в Нюкасъл, така че от гледна точка на закона няма престъпление.
Кийрън Магуайър, професор в Университета на Ливърпул и експерт по футболни финанси, обяснява къде се крие уловката: "Можете да инвестирате толкова пари в клуба чрез акции, колкото си искате, но само 90 милиона британски лири ще бъдат взети предвид като инвестиция за период от три години. Инвестициите в собствен капитал са ограничени до тази сума, а мисля, че PIF (консорциумът на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман - б. пр.) вече е инвестирал доста."
Магуайър също така обяснява защо само една акция е била продадена за 40 милиона лири, а не примерно 40 милиона акции от един паунд: "PIF иска да финансира трансферите, но също така иска Аманда Стейвли и братята Рубен да притежават по 10% от клуба. Така че мисля, че неназованата страна е именно PIF. Те биха могли да купят 40 милиона акции по един паунд всяка, парите ще отидат пак в клуба, но след това PIF ще притежава 90-95% от акциите. Това би предизвикало нова вълна от протести от страна на останалите във Висшата лига."
Ще продължи ли това?
Чисто теоретично саудитите, ако са те, биха могли да купят една акция не за 40 милиона паунда, а дори за многократно повече. Но ако всяка акция от тези общо 7 989 941 на Нюкасъл беше оценена на тази сума, тогава клубът щеше да струва 18 пъти повече от приходите на най-голямата икономика в света през 2021-ва - тази на САЩ.
Какво ли още ще измислят арабите? Със сигурност това не е последната им подобен "финансов шедьовър".
Но те вече са в полезрението на регулаторните органи, които в бъдеще ще се опитат да ограничават подобни мътни схеми, въпреки че те официално не са незаконни.
