Измина седмица, откакто Мануел Нойер спечели за втори път в кариерата си требъл с Байерн Мюнхен и изигра решаваща роля във финала на Шампионската лига.
Вратарят и капитан на баварците получи множество похвали за изявите си, включително от своя треньор Ханзи Флик и от този на противника Томас Тухел, а спасяванията му срещу Неймар, Килиан Мбапе и Маркиньос запазиха суха мрежата на отбора и подсигуриха победата с 1:0 над ПСЖ.
Този мач обаче - както и целият минал сезон - вече е в историята и е време за по-големи равносметки.
Още веднъж след 2013 г. Нойер спечели титла, Купа на Германия и Шампионска лига с Байерн, а като погледнем всичките трофеи в кариерата му и персоналния му принос за тях, възниква въпросът: имало ли е въобще по-голям вратар в модерната футболна история?
Както винаги при такива въпроси, отговорът не е никак лесен. Великите вратари не са един и двама, а няколко героични мача или няколко трофея не те поставят автоматично сред тях.
За Нойер едва ли има спор, че е сред най-изтъкнатите на поста си от доста години насам, но и конкуренцията му е сериозна.
Срещу Байерн на вратата на ПСЖ беше Кейлор Навас, спечелил три поредни купи от Шампионската лига с Реал Мадрид между 2016-а и 2018-а.
Неговият предшественик в Реал Икер Касияс от своя страна е най-декорираният страж в испанския футбол, като има също три трофея от Шампионската лига, плюс пет титли в Ла Лига, две европейски и една световна титла с националния отбор.
Ако гледаме трофеите като определящ фактор, аргументът на Касияс е доста солиден.
Малцина от топ 5 първенствата на Европа се доближават до испанеца, като един от тях е фаворитът на доста футболни фенове Джанлуиджи Буфон.
Дългогодишният вратар на Ювентус така и не успява да спечели Шампионската лига, но беше с основен принос за четвъртата световна титла на Италия през 2006-а и е печелил почти всичко друго, включително 10 пъти Серия А.
Заслужава си да бъде споменат и Петер Шмайхел с неговите пет трофея от Висшата лига с Манчестър Юнайтед, требъла от 1999-а и сензационната европейска титла на Дания от Евро 1992. Също и Оливер Кан - предшественик на Нойер в Бундестима и Байерн с 8 титли от Бундеслигата, една Шампионска лига и второ място на Световно първенство.
По критерия с трофеите обаче, Нойер стои най-високо заедно с Касияс и Буфон. Германецът вече има 21 купи на клубно ниво (2 от Шампионската лига и 8 от Бундеслигата), а никой от останалите не може да се похвали с два требъла.
С Бундестима той спечели Мондиал 2014, където записа 4 сухи мрежи и така се окичи с вечна слава и в националния си тим.
Трудно е да класираме Нойер, Касияс и Буфон единствено според трофеите им, така че какво можем да кажем за стиловете им на игра?
И тримата се отличават с изключителен рефлекс и са от световна класа в основните функции на един страж да опазва вратата си. Касияс е малко по-нисък от другите двама, но по широчина на обхвата не им отстъпва, така че тримата са на топ ниво и откъм физика.
Но колко голям е приносът им, когато отборът им владее топката? Дори самият Буфон признава, че Нойер няма равен в разиграванията. "Той е силен физически и много уверен. Успокоява отбора с аурата си, невероятен е с топка в краката и прави невъзможни спасявания. Той си има своя собствена ера; вече доста години е най-добрият в категорията "модерен вратар", каза италианецът за своя колега преди време.
Ако се завърнем към скорошния финал на Шампионската лига, Нойер ръководеше играта на Байерн с разпределянето на топката от своето поле. Естествено, най-дълго ще се помнят спасяванията му, но 34-годишният играч отправи 13 точни дълги паса (№1 по този показател заедно с разиграващия халф Тиаго Алкантара) и беше трети в Байерн по процент успешни подавания.
A @Manuel_Neuer Masterclass 🐐🧤 pic.twitter.com/0rENVkDh6h
— Bundesliga English (@Bundesliga_EN) February 19, 2020
Мануел Нойер е прочут и като човека, наложил в модерния футбол концепцията за вратар, изпълняващ функциите на либеро.
Понятието "вратар-либеро" се употребява често още през 50-те заради Дюла Грошич - изявявал се често като 11-и полеви играч за големия тим на Унгария, завършил втори на Световното първенство през 1954-а.
Но по онова време все още е позволено стражът да лови топката, когато получи пас назад от свой защитник. На Грошич не му се налага да разпределя кълбото изцяло с крака, пресиран от нападателите на противника, както прави Нойер днес.
По-късно подобен стил на игра развива Брус Гробелар, за да спечели 6 титли на Англия с Ливърпул през 80-те. Южноафриканецът намира златната среда между ексцентричността, риска и ефективността, но правилото за връщане към вратаря е променено едва през 1992 г. Така че играта на Гробелар е по-близка до тази на Грошич, отколкото до Нойер.
Впрочем когато говорим за най-велик вратар на миналия век, изборът обикновено пада върху руснака Лев Яшин - от своя страна революционер в ръководенето на защитата пред себе си, спасил над 150 дузпи и все още единственият вратар, печелил "Златната топка".
Яшин олицетворява ерата на играта през 50-те и 60-те, точно както Нойер олицетворява представата за идеалния вратар в съвременния футбол.
И други звезди на поста играят превъзходно с крака, например сънародникът и конкурент на германеца Марк-Андре тер Щеген, както и бразилците Алисон Бекер и Едерсон. Никой от тях обаче не го прави на топ ниво вече 15 години.
Те не могат и да съперничат на Нойер откъм трофеи, поне засега, макар че Тер Щеген наваксва бързо и вече има 4 титли на Испания, една Шампионска лига и една Купа на конфедерациите с Германия.
За тримата изброени може да се каже, че са последователи на Нойер и се вдъхновяват от неговия стил на игра. Алисон го призна, когато трябваше с Ливърпул да се изправи срещу Байерн в Шампионската лига:
"Не се сравнявам с Нойер, той е сред най-добрите за последните 10 години, може би най-добрият. Спечелил е всичко, а аз сега започвам. Той е отправна точка за мен и страхотен човек. Да играя срещу него е сбъдната мечта".
Изводът е, че Мануел Нойер не само е спечелил всичко, но в същото време е доразвил вратарския пост и диктува модата сред вратарите. Величията преди него са действали повече с ръце, отколкото с крака, а другите вратари с функции на либеро не са постигали толкова големи неща в кариерите си.
Когато днешните млади вратари изучават футбола, те започват от клиповете на Нойер - еталона в модерната игра.
И ако всичко това не го прави най-великия в историята, със сигурност го приближава дяволски близо до абсолютния връх.
