На 10 октомври 1980 г. множество бразилки се събират на стълбите на историческия общински театър в Сао Пауло, за да протестират срещу нарастващото насилие над жени в Бразилия.
Всяка година оттогава до днес, датата се почита в страната като национален ден за борба с насилието над жени. През тази година обаче, на 10 октомври в Бразилия се случи нещо в тотален контраст с цялата кауза, свързвана с датата.
Един от най-големите футболни клубове в Бразилия обяви привличането на един от най-известните бразилски играчи за последните две десетилетия.
На пръв поглед нищо необичайно: Робиньо се завръщаше в Сантос, негов роден клуб, където често е сравняван с великите таланти, произлезли от школата, като Пеле и Неймар.
Робиньо вече е 36-годишен ветеран, но подписа за изключително скромно възнаграждение от 1500 реала месечно - малко над 200 английски паунда и близко до минималната работна заплата в страната.
При нормални обстоятелства, за клуба това нямаше да е лош вариант - една звезда пристигаше обратно в редиците на Сантос заради идеята, а не за пари, всички медии ще го отразят, продажбите на фланелки ще се увеличат, а не е изключено футболистът наистина да помогне на терена в предни позиции.
Всъщност новината предизвика доста внимание, но не такова, на каквото от Сантос са се надявали.
По-малко от седмица след като обяви Робиньо, клубът прекрати договора му насред ожесточени медийни критики, публично възмущение и заплахи за оттегляне от страна на клубни спонсори.
Реакцията беше твърде предвидима, макар че завари и двете страни неподготвени.
Робсон де Соуза, както е пълното име на играча, напусна родния Сантос през 2005-а, за да осъществи мечтан трансфер в Реал Мадрид едва 21-годишен. Робиньо смело обяви, че ще спечели "Златната топка" до 2-3 години, но това не се случи.
12 години по-късно, през ноември 2017-а, той беше признат за виновен за изнасилване на жена в Италия, където защитаваше цветовете на Милан. Италиански съд му присъди 9 години затвор, но Робиньо още е на свобода и подготвяше обжалване, което трябва да бъде изслушано днес.
Той винаги е твърдял, че е невинен по обвинението, посочващо го сред шестимата, нападнали и изнасилили 22-годишна албанка в нощен клуб. А във футболните среди в Бразилия изглежда вярват в невинността му.
Защото само три дни след присъдата той игра цял мач за тогавашния си тим Атлетико Минейро. Клубът се въздържа от коментар по делото с обяснение, че това е личен въпрос.
Феновете реагираха гневно и призоваха клуба да вземе отношение. "Не приемаме изнасилвачи", бяха написали част от тях на плакатите си.
Договорът на Робиньо с Атлетико Минейро изтече месец по-късно и общественият натиск гарантираше, че няма да бъде подновен.
Нападателят премина в Истанбул Башакшехир в Турция, но проблемите му продължиха.
Когато отборът трябваше да гостува в Рим за Лига Европа през септември миналата година, Робиньо не беше включен в групата заради опасения, че ще бъде арестуван, ако стъпи на италианска земя.
Футболистът не само поддържа тезата за невинността си, но и разкрива подробности по случая, определен като изнасилване. Той настоява, че жената е била съгласна и единствената му грешка е, че не е бил верен на съпругата си.
Относно обществения натиск, довел до прекратяването на договора му със Сантос, Робиньо коментира: "За съжаление го има това феминистко движение".
Мнозина в Бразилия обаче виждат един по-общ проблем извън конкретния футболист.
Робиньо може и да успее да докаже невинността си - вече го направи веднъж през 2009 г., когато играеше в Англия с екипа на Манчестър Сити. Тогава обвинението беше за сексуално нападение в нощен клуб в Лийдс.
Големият въпрос е защо бразилските клубове продължават да предлагат договори и игрово време на футболисти, върху които тегнат изключително сериозни криминални обвинения.
Бразилската футболна асоциация би могла да състави цяла идеална единайсеторка на активни футболисти, разследвани по престъпления, конкретно касаещи сексуално насилие.
Само ден след като Сантос обяви Робиньо, Ред Бул Брагантино даде възможност за дебют на Уесли Пьонтек, осъден на 16 месеца за нападение над приятелката си.
Най-шокиращият случай от последните години е на бившия вратар на Фламенго Бруно Фернандеш де Соуза, излежал по-малко от една трета от 22-годишната си присъда за поръчването на убийството на бивша любовница.
Елиса Самудио е била удушена, а тялото ѝ е било разрязано на парчета и изядено от кучета - вратарят обаче продължава да си изкарва прехраната като играе за Рио Бранко в четвърта дивизия.
"Футболът е нещо голямо навсякъде, но тук в Бразилия е религия. Клубовете са организации и могат да отправят послания по-добре от правителството", обяснява Моника Сапукая Машадо, професор по политическо и икономическо право и специалист по въпроса за правата на жените.
"Клубовете създават определена култура. И затова, когато един клуб, в който е играл Пеле и който представлява Бразилия навсякъде, приеме човек, признат за виновен за насилие над жени - то посланието към хората в Бразилия е, че това е приемливо".
На 16 октомври от Сантос описаха раздялата с Робиньо като решение по взаимно съгласие. "Целта е играчът да се съсредоточи изцяло върху защитата си по текущото дело в Италия", написаха от клуба.
Тиаго Арантес, автор на книгата "Безсмъртни идоли: Десетте най-велики играчи на Сантос", признава, че не е бил изненадан от решението да бъде привлечен Робиньо.
"За съжаление, в Бразилия клубовете имат тази нагласа, че са над закона", смята Арантес, в чиято книга е отделена една глава и за Робиньо.
"Все едно живеят в паралелен свят и е много възможно да не са си дали сметка за значимостта на датата 10 октомври. Сантос имаше прекрасна възможност да заеме позиция, но напълно я изпусна".
Статистиката сочи, че престъпленията, свързани с домашно насилие, неуважение или дискриминация към жените продължават да се увеличават в Бразилия. Сексуално посегателство се случва на всеки 8 минути и 85% от жертвите са жени.
Женомразството върлува в Бразилия на най-високо ниво и критиците на действащия президент Жаир Болсонаро постоянно посочват обидните коментари, които той е насочвал към жени през политическата си кариера.
"Никога не бих те изнасилил, защото не го заслужаваш", изстреля той към конгресменка преди няколко години. В друг случай окачестви като "момент на слабост" факта, че петото му дете е момиче.
Самият Робиньо се оплаква от медийните атаки по същия начин, по който го прави и президентът.
Футболистът казва, че се чувства "като Болсонаро, всички ме атакуват. В Турция и Италия нямаше такъв отзвук. Но тук в Бразилия приоритет имат лошите новини. Вижте какво направиха с президента без доказателства. Обвиняват и мен без доказателства".
Независимо дали му се иска или не, Робиньо най-вероятно ще носи етикета "изнасилвач" до края на живота си.
А сега в родината си той стана и печален символ на върлуващото женомразство - необичайна и тъжна съдба за славен футболист с над 15 големи трофея в своята кариера.
