На феновете на Евертън това няма как да им харесва.
Затвърждава се впечатлението, че клубът е просто трамплин за треньори, които достигат върховете си някъде другаде.
Първо беше Роберто Мартинес, сега начело на Белгия, национален отбор №1 в ранглистата на ФИФА. После беше Роналд Куман, който остава на горещия пост в Барселона и изглежда ще изкара поне още един сезон на "Камп Ноу".
А след бързата развръзка в последните дни, Карло Анчелоти внезапно напусна и се завърна в Реал Мадрид.
Хората на "Гудисън Парк" няма как да не ги заболи от решението на италианеца - те смятаха, че са си осигурили дългосрочно едно истинско светило в професията, шампион на Италия, Франция и Германия, който имаше договор за още 3 години и прибираше по 11 млн. паунда на сезон.
Под ръководството на Карлето трябваше да бъде атакувано място в топ 4 и Евертън да е отбелязал завиден прогрес при завършването на новия стадион, предвидено за кампания 2024/25.
Анчелоти обаче се задържа само година и половина и след разочароващо десето място в този объркан от пандемията сезон, за него се отвори неустоима възможност - а той я грабна, като изостави всички планове и надежди с "карамелите".
Какво следва за Евертън? Клубът отново е изправен на кръстопът, като Нуно Ешпирито Санто вече преговаря да бъде следващият треньор, а Еди Хау и Дейвид Мойс също се спрягат като варианти.
Когато иранският милиардер Фархад Мошири пое управлението на клуба през февруари 2016 г., Роберто Мартинес беше по средата на третия си и последен сезон начело на отбора.
В края на онази кампания Мартинес се раздели с Евертън и го остави на седмата позиция, а оттогава тимът не е завършвал с по-добро класиране във Висшата лига, даже не е успявал и да повтори седмото място.
Макар че "карамелите" са амбицирани да пробият в топ 6, през последните години над тях финишираха съперници като Лестър, Уест Хем и Уулвърхемптън.
На Мошири не може да му се отрече, че инвестира щедро. Даже изключително щедро.
В онова първо лято преди пет години - когато Куман беше вече назначен - бяха хвърлени 77.4 млн. паунда за селекция, включително за Яник Боласие, Морган Шнайдерлин и Ашли Уилямс за общо 58 млн.
Иронията е, че вторият най-евтин сред привлечените беше младият Доминик Калвърт-Люин за едва 1.62 млн. от Шефилд Юнайтед, но в момента той е може би най-добрият футболист на Евертън, след като изнесе много силен сезон като централен нападател при Анчелоти.
Но връщайки се към 2016/17, тогава Куман безспорно имаше талантлив състав, който да развива, но не се пребори за нищо повече от осмото място и след ужасни откриващи месеци на следващата кампания беше заменен от Сам Алърдайс.
Големия Сам стабилизира представянето и отдалечи Евертън от зоната на изпадащите.
Но въпреки това сезонът беше крайно разочароващ, защото дойде след най-скъпата лятна селекция в историята на клуба с похарчени цели 182.88 млн.
Макар че близо половината от тази сума беше придобита от продажбата на Ромелу Лукаку в Манчестър Юнайтед, "карамелите" все пак имаха съвсем различни очаквания за развитието си.
Похарчените суми продължаваха да не се оправдават и дойде ред на още един нов треньор - Марко Силва, изпъден от Уотфорд със скандал, за да отиде на "Гудисън".
И португалецът обаче не се задържа особено дълго. 18 месеца се оказаха достатъчни, като той първо повтори осмото място на Куман, а после, също като нидерландеца, започна слабо втория си сезон и беше уволнен след загуба с 2:5 от местния съперник Ливърпул, оставила Евертън на 18-о място.
С Карло Анчелоти трябваше да бъде различно, защото той е от съвсем различен калибър от останалите мениджъри, преминали през Евертън в последните години. Репутацията на италианеца на целия континент оставаше забележителна, макар че още откакто водеше Милан той не се е задържал повече от две години в един клуб.
Когато Евертън успя да го привлече по-малко от седмица след раздялата му с Наполи, това изглеждаше като голям удар.
Не след дълго пандемията удари жестоко света на футбола, но ливърпулският клуб продължи да инвестира сериозно и похарчи 67.38 млн. паунда за играчи като Бен Годфри, Алан, Хамес Родригес и Абдулай Дукуре.
И в началото мечтите започнаха да се превръщат в реалност, макар и съвсем за кратко. 4 поредни победи на старта изпратиха "карамелите" в челото на класирането, а Калвърт-Люин водеше при голмайсторите.
Нататък обаче нещата се влошиха с равенство срещу Ливърпул и три поредни загуби. Дори победите над Челси и Арсенал през декември не предизвикаха някакъв по-траен импулс.
Всъщност бяха записани някои отчайващи резултати, макар и с треньор като Анчелоти.
Нюкасъл постигна дубъл над Евертън, а домакински поражения от Бърнли, Астън Вила и Шефилд Юнайтед съсипаха всякакви шансове за европейска квота.
Равносметката е нерадостна.
При общо похарчени 526 млн. паунда за пет години не беше постигнато нищо кой знае какво. Нито треньорските смени, нито закупените играчи донесоха какъвто и да е прогрес.
Парадоксът е, че за този период Евертън похарчи повече от Реал Мадрид, новият работодател на Анчелоти.
Татко Карло със сигурност беше доведен, за да запише нещо по-сериозно от десето място, но е показателно, че предпочете да се пробва в затрупания с проблеми Реал, отколкото да продължи с "карамелите".
Сега Евертън отново ще започва от нулата и ще трябва да вземе трудно решение относно новия мениджър.
Дейвид Мойс водеше отбора цели 11 години и сега Евертън има интерес да си го върне, но далеч няма да е лесно да бъде убеден шотландецът да изостави Уест Хем, с когото направи много силен сезон и се класира за евротурнирите.
Нуно Ешпирито Санто остава фаворит, тъй като напусна Уулвърхемптън в края на кампанията и е без работа. Откриващият ден от новия сезон е 14 август и времето за взимане на решение и за подготовка не е много.
Евертън не беше подготвен за напускането на Анчелоти и шефовете и играчите са също толкова изненадани, колкото и феновете.
Това обаче е и още един шанс "карамелите" да тръгнат в по-добра посока - в състава не липсва потенциал за нещо повече от средата на таблицата и е време амбициите на собственика да започнат да се осъществяват.
Да, новият мениджър няма да е толкова голямо име като Анчелоти, но явно ще е отличен познавач на Висшата лига. Остава да видим дали това ще се окаже достатъчно.
