Звезда с психични отклонения

Дори лудите хора мислят, че Рон Артест е откачен. Центърът на ЛА Лейкърс напълно се вмества в това понятие - той идва на тренировка, облечен в домашния си халат, гостува в телевизионно предаване само по боксерки и разказва как най-добрият начин за възстановяване на силите е бутилка коняк Hennessy.

След като спечели титлата благодари не на тима, треньора или шефовете на Лейкърс, а на психотерапевта си. И още на другия ден обяви на търг шампионския пръстен. Ако видите как протича един ден на баскетболиста, ще се убедите, че нещата са още по-лоши.

На света има много опасни места. Ще се озовете на едно от тях, ако седнете в автомобила на Рон - Cadillac Escalade. Тези, които са се возили смятат, че там е по-опасно, дори отколкото в главата му. Денят на центъра започва именно с това возило, като с него той вози децата си до училище. Това е добре, като се има предвид, че когато му стане скучно Рон си наема Lamborghini.

"Последният път, когато карах такава кола, ченгетата ме спряха и измислиха куп нарушения. Наложи се да им платят солена сума, за да ме пуснат. Сега, щом изляза от дома си и за мен се залепва полицейска кола", разказва Артест, докато управлява огромното возило. Вътре са четирите му деца - Сейд (13 г.), Рон (11), ЛеРен (9) и Даймънд (7). Именно те са причината татко им да се появи само по боксерки в шоуто на Джими Кимел, едно от най-гледаните в САЩ.

"Децата сметнаха, че е забавно и аз го направих. Единствено на жена ми не и се хареса, даже още ми е сърдита", разказва играчът, докато пътува към училището на хлапетата.  След като ги оставя, тръгва обратно към дома си и започва да разсъждава. От което става ясно, че наистина има проблеми.

"Знаете ли, че 6 милиона на година (б.а. - толкова е заплатата на Рон) не са чак толкова много пари и отсега трябва да мисля как да ги увелича", разсъждава центърът. Затова и прави доста неща -  записва музика, за което основа основава собствен музикален лейбъл Tru Warier, тренира бокс и планира дори да стане професионалист, когато спре с баскетбола. За целта плаща луди пари на треньора Фреди Роуч, който откри за света най-голямото име в бокса в момента - Мани Пакияо. Ако не стане с бокса, Артест е готов да се пробва в Националната футболна лига. И дори вече се консултира със своя близък приятел Терел Оуенс.

"Не виждам кога ще успее - коментира треньорът на Лейкърс Фил Джексън. - Рон има договор с нас до 2014 г., а тогава ще бъде на 35 години". Последно не плаши Артест, който е категоричен: "Винаги съм имал план и винаги съм го изпълнявал на 100 процента".

Пътуването обаче още не е свършило и Рон намира нов начин да го разнообрази. Обажда се в радио в Хюстън и се представя за звездата на местните Рокетс Луис Скола. Там му се връзват и веднага настояват за интервю, с което Артест великодушно се съгласява. Говорейки с испански акцент, който повече прилича на диалект от Ямайка, Рон на няколко пъти казва, че е най-добрият играч на планета и че половината от звездите в НБА не струват. Изобщо, да му мисли аржентинецът Скола, когато ще трябва да се яви на следващата пресконференция.

Артест обаче е ненадминат, особено когато е в центъра на прожекторите. Най-впечатляваща бе тази след победата над Бостън в решителния плейоф за титлата. Тогава именно Рон вкара победното попадение в последната секунда. "Кобе Брайънт по принцип никога не ми подава по време на игра, но този път го направи. Фил Джексън ми каза не хвърлям, но аз знаех, че ще успея и го направих. Затова искам да благодаря на психиатъра си, който много ми помогна", казва баскетболистът.

Рон има нужда от съвет по всяка време на деня. Затова и постоянно звъни или пуска SMS и имейли на лекаря си. Пита го за всичко - как да се държи с жена си и децата, как да контролира гнева си, изобщо как да живее? Артест е пълен фанатик на тази тема. Неслучайно даде 26 000 долара, които взе като част от продажбата на шампионския си пръстен, на център за развитие на училищната психиатрия.

"Когато казах на майка ми, че ще си продам пръстена, тя ме прасна по физиономията - разказва играчът. - Баща ми, брат ми и жена ми също не искаха и да чуят за подобно нещо. Съиграчите ми също не ме разбраха. Дори Кобе, който има 5 такива пръстена. Мен обаче не ме вълнува това. С парите, които ще взема, може да се плати на 8 лекари. Те ще помагат на децата с проблеми. Аз бях именно такова - всяка година ме изключваха от училище, защото не правех разлика между добро и лошо. И нямаше кой да ми помогне".

Докато обяснява това, Артест продължава да върти волана на своя Cadillac Escalade. Шофирането му е като характера му - нервно. Дава рязко газ и после скача на спирачката. Това, че умира да засича останалите шофьори на пътя, също едва ли ще му помогне при следващата среща с полицаите. На всичко отгоре, както сам признава, ако не ползва GPS-навигация се губи.

Всъщност такова устройство му е нужно навсякъде. "Той е от хората, които трябва постоянно да напътстваш и да им даваш съвети. Те обаче трябва да бъдат формулирани кратко, точно и ясно. Той ще ги следва със сигурност, дори ако се наложи да си разбие главата в стената", разказва Кобе Брайънт за своя съотборник.

На тренировките Артест се раздава докрай. Дори остава да хвърля в коша поне час след всяко занимание. От всеки 5 удара, вкарва 4. Без значение дали е на тренировка или на мач. "За мен това е най-големият наркотик - да виждаш как топката влиза в коша", споделя Рон. Но признава, че големият му проблем е да запомни комбинациите, които налагат треньорите в НБА. Това също е една от причините да търси непрекъснато своя психиатър.

Другото му ценно качество е работата му в защита. Както сам казва: "Рон Артест е най-добрият защитник в НБА, но никой не го признава". Причината, според играча, е че шефовете в Лигата не го обичат, журналистите също и затова не искат да го признаят.

"Колкото и да се опитват останалите, не могат да достигнат моето ниво в отбрана. Аз опазих Литрел Сприуел в най-добрите му години. Не оставих шанс на Кармело Антъни, който записва само по 2 т., когато играе срещу мен. Аз съм единственият играч в НБА, който не позволи на ЛеБрон Джеймс да направи нито една асистенция по време на мач, докато го пазех", казва Рон. И признава, че в ЛА Лейкърс се чувства перфектно, както никъде другаде. "Имах шанс да бъда най-добрият в Чикаго Булс и Индиана Пейсърс, но го пропуснах. Сега съм момче за всичко. Помагам или на Кобе, или на Пол Гасол, изобщо на когото трябва".

Малко по-късно обаче проблемите му отново се проявяват. Рон трябва да бъде в зала "Стейпъл Център" в 18 ч., тъй като от 19.30 ч. е мачът на Лейкърс. Преди това обаче центърът спира да хапне боб, който според него бил най-големият стероид за един играч. Насрочва си и среща с трима от изпълнителите, които записват за лейбъла му. И накрая закъснява, макар и само с 15 минути.

Изобщо Рон не е човек, който се учи от грешките си. Както сам признава: "Целият ми живот е една голяма грешка". Ако не вярвате, спомнете си 19 октомври 2004 г. Тогава с тима на Индиана Артест гостува на Детройт Пистънс. Минута преди края Рон фаулира Бен Уолъс, въпреки че тимът му води с 15 т. и на практика мачът е свършил. Двамата си разменят реплики, Рон ляга на съдийската маса, а фен на Пистънс го уцелва с кутийка от Coca-Cola. Играчът полудява и прескача няколко реда, за да докопа запалянкото. В резултат на това избухва едно от най-страшните мелета между играчи в НБА. Артест отнася 73 мача наказание, което му коства 7 млн. долара.

"Правил съм много глупости и ще продължа да ги правя - откровен е играчът. - Затова и знам, че един ден ще се боксирам и че ще играя професионален футбол. Сигурен съм дори, че ще си счупя ръката или главата, но без болка няма победа".

Това не пречи на Фил Джексън, който избягва да съди своя баскетболист. "Той има голяма сърце и това е най-важното. Например, неотдавна ме помоли да играе по-малко, за да може Мат Барнс да получи по-голям шанс за изява", разказва най-успешният треньор в НБА. Дори той обаче гледа странно, когато Артест разкрива новия си план за подготовка.

"Тъй като повечето ми съперници са по-слаби от мен и не смеят изобщо да атакуват, когато ги пазя, смятам да влагам повече усилия в тренировките, а не на мачовете. Искам да проверя с каква част от останалата ми енергия, мога да се справя със съперника по време на мач", разсъждава Рон.

Големият му проблем обаче си остава депресията, в която е изпадал много пъти. Особено в първия си сезон в Чикаго, където от него се очаква да замести Майкъл Джордан, но вместо това тимът е трагичен.

"За една година спечелихме едва 17 мача, което направо ме уби. На всичко отгоре току-що се бях оженил и имах малко дете, което да гледам. Не знаех къде се намирам и затова се сприятелих с "госпожа Hennessy (б.а. - известна марка коняк), която много ми помогна. Това обаче вече е история. Сега не пия, почти", разказва центърът. След което звъни на своя присихиатър и се качва в автомобила си. За да настрои GPS-а без който е обречен.

Новините

Най-четените