"Странно", колебливо каза човекът от Марсилия на завален английски език. "Когато са sur mer, en vacation (на морето, на почивка) - англичаните са най-добрите. Но това тук просто е..."
Човекът отмина, без да довърши изречението от учтивост. А и няма нужда. Беше очевидно накъде бие.
Не, това не е най-лошото, което може да се види. Както вече знаем, има и още по-голяма злина: безмилостните организираните банди от руснаци в черни дрехи, които не подбират жертвите на агресията си, поощрявани от подлизурковците в родните си медии и власт.
Именно те вкараха експлозиви на стадиона в Марсилия, те изстреляха сигналната ракета, нахлуха в сектора на британските фенове и раздаваха безразборни шутове на зрителите. Те пристигнаха на Евро 2016, за да демонстрират ММА-фукните си, стиснали гумени протектори между зъбите си и облечени в нещо, наподобяващо униформа.
Фактът, че се сблъскахме и пострадахме от новото хулиганство, обаче не означава, че трябва да си затваряме очите за нашето собствено - преродено на старото бойно поле в един безкраен уикенд.
Не може вечно да си търсим оправдания - във френската полиция, в местното население или в руснаците.
Разгонването на футболни фенове със сълзотворен газ не се случва често във Франция. Неслучайно посетителите от Албания, Исландия, Унгария, Украйна и Полша не сметнаха младежите от Марсилия за толкова опасно негостоприемни.
Преди повече от 20 години един спортен журналист - ветеран посочи къде е проблемът с възприятието на английския футбол.
"Ако няма умрели, значи сме се държали прилично", каза той.
С други думи: да се разпищолиш с крясъци и псувни насред площада на града - полугол, агресивен и безпаметно пиян, да налиташ на жените като войник от окупационен батальон - всичко това се превръща в приемлив елемент от подкрепата за любимия отбор.
Никой не си дава сметка какъв страх всява това поведение в страните, които не познават тази дебелашка и шумна пиянска култура.
Тя ги ужасява. Тя ги отблъсква. Тя ги плаши. Ето защо англичанинът се превръща в мишена. Англичанинът го предизвиква.
Да, вярно, това е футболен мач, а не екскурзия по културните забележитлености. Но когато видиш площада на стария град на Марсилия, покрит с английски флагове, претъпкан със скандиращи фенове, спрямо които местните спазват тревожна дистанция, разбираш, че си свидетел на очевиден културен шок и сблъсък.
Ние си мислим, че сме безобидни. Само че не изглеждаме безобидни. Изглеждаме като хора, заради които човек би избягал на отсрещния тротоар.
В петък полицията арестува една французойка, която замеряла хората с бутилки. Оказва се, че се е вбесила, когато английските фенове се опитали да откраднат националния й флаг. Нищо лично, просто са си правили шега. Да, обаче за нея това не е смешно. Това е обида, оскърбление.
По всичко личи, че много невинни фенове на английския национален отбор бяха неволно въвлечени в доста ужасяващи сцени на насилие - особено на Стад Велодром.
Несериозно би било обаче да твърдим, че в Марсилия са пристигнали 35 000 агънца от Лондон.
Кадрите са лесно достъпни - сходството им с исторически сблъсъци е твърде голямо. Футболната асоциация се изказа твърде деликатно по отношение на инцидентите, но УЕФА директно ги сряза в неделя. Напълно оправдано, организацията започна дисциплинарно производство срещу Русия заради поведението на ултрасите на Стад Велодром, като заплаши и двете страни с дисквалификация, ако ексцесиите се повторят.
Подобна санкция е почти безпрецедентна за последните години. УЕФА рядко налага наказания за противообществени прояви извън стадионите. Последното подобно наказание беше от 2000 г., когато Англия за малко да бъде изгонена от първенството заради сблъсъците в Шарлероа и Брюксел. А и тогава реакцията на УЕФА се забави доста повече, отколкото сега.
Светът обаче не е същият. Френската полиция трябва да бди за заплахи от масови убийци; служителите на реда не могат да се занимават с простаци, които се замерят със столове по улиците, и с малоумните им подражатели. Насилието не спря в Марсилия - на следващия ден в Лил се сбиха фенове на Германия и Украйна.
Естествено, това, което няма да се случи (а трябва), е да се преразгледа планирането на турнира. Френската Национална жандармерия няма думата нито за часа, нито за мястото на провеждане на най-взривоопасните мачове.
УЕФА си има график и дръжи да се спазва, независимо колко сериозен е логистичният проблем или колко нелепа е локацията на мача.
Така например - на 22 юни, сряда, националният стадион на Франция с капацитет 81 000 места ще домакинства на мача между Исландия и Австрия, последна среща от груповата фаза. В жребия за Група F Исландия беше втора, Австрия - трета, а графикът вече беше организиран така, че F2 и F3 да се срещнат на великия Стад дьо Франс. Това не може да се промени.
Поради какви причини организаторът би предпочел да проведе мач на отбори със слабо присъствие на фенове точно на този стадион - това е въпрос, който най-добре да се зададе на УЕФА.
Това си е тяхното шоу, тяхната касапница - те решават за двубоите и очевидно случайният принцип е водещ.
През 2000 г. отново случайният принцип наложи, че най-големият мач от груповата фаза - Англия срещу Германия - трябва да се проведе на най-малкия стадион в най-малкия град-домакин. Последва насилие и хаос.
Докато наблюдаваме остатъците от пристанището в Марсилия, докато десетки души лежат в болница и някои дори се борят за живота си, е редно да попитаме - какво научи УЕФА през тези 16 години? Нищо особено, както може да се види.
Светът се промени, но футболът отказва да помръдне - погромът в Марсилия беше напълно предотвратим.
Таблицата казва, че вторият и третият отбор в Група А трябва да играят в събота. Когато жребият посочи, че Англия ще е А2, а Русия - А3, УЕФА трябваше да предвиди последствията и да вземе навременни мерки.
Марсилия? Където през 1998 г. английските фенове се сблъскаха с местните млади емигранти? Марсилия - мултинационален град, в който близо 1/4 от населението е роден извън Франция? И то след 11 септември 2001 г.? В момент на възход на десницата във Великобритания и в Европа? При това - с участието на прочутите хулигани-расисти от Русия? В гореща лятна вечер с начален час 21 ч., след достатъчно време за целодневен запой? В събота, когато десетки хиляди души почиват и могат да пътуват?
Разбира се, че УЕФА трябваше да се намеси.
Жребият винаги трябва да бъде подчинен на вторичен преглед и промени заради логистични съображения. Въпросът не е да се сменят съперниците, когато вече са изтеглени, промените трябва да засягат останалите детайли - стадион, начален час. Безопасни ли са? Подходящи ли са? Това ли е най-доброто решение?
Костюмарите с умопомрачителни заплати от УЕФА трябваше да поработят малко по-задълбочено. От декември 2015 г. до юни 2016 г. имаше достатъчно време, за да се изгладят проблемите.
Локациите по време на Световната серия в бейзбола понякога се определят 48 часа преди двубоите. Два четвъртфинала и още пет срещи на Световното първенство по ръгби в Нова Зеландия през 2011 г. трябваше да се изиграят в Крайстчърч, докато градът не беше ударен тежко земетресение. Всички срещи бяха преместени и се проведоха успешно.
Не бива жребият да бъде фиксиран и да не се допуска среща между конкретни отбори. Англия трябваше да играе срещу Русия, но в съвсем различен час или в различен град, който нямаше да се превърне във военна зона за нула време.
Следващият мач на Англия е срещу Уелс, като ще се проведе в Ланс в четвъртък. Поредният мач, който можеше да продаде 81-хилядна арена, но случайният подбор го запрати на третия най-малък стадион.
Още по-лошото е, че Ланс е най-малкият град от списъка с домакините на Евро 2016. Той е на 240-то място по големина сред френските градове с 36 000 души население (малко по-малък от Смолян). Английските фенове бяха посъветвани да отседнат в по-голямото близко селище - Лил.
Само знаете ли кой ще играе точно в Лил, точно ден преди мача на Англия и Уелс? Русия срещу Словакия.
Вярно, за да се предвидят последствията от това разположение, би бил нужен сериозен организационен капацитет. Но съвсем не е нужно да си голям мислител, за да осъзнаеш, че Ланс не може да посрещне толкова голяма маса от хора.
Много по-подходящо е мачът да се играе в по-голям град, например в Нант или Монпелие, или просто да се направи размяна: Исландия - Австрия да се играе в Ланс, а Англия - Уелс - в Париж.
Залогът е самото бъдеще на турнира в настоящия му формат - ако безредиците от Марсилия се повторят в Ланс и ако вярваме на заплахата на УЕФА да отстрани Англия и домакините на следващото Световно първенство - Русия.
Метафоричното "оцеляване" на Англия няма никакво значение тогава, когато буквалното оцеляване на хората е под заплаха. Твърде много проблеми се оставят "на късмета". Твърде големи рискове се поемат в името на удобството.
Цялата организация се занимава с напълно грешни въпроси: търговията, брандирането, създаването на все по-обиколни пътища до стадионите и щателните проверки да не би да внесеш минерална вода, различна от тази на спонсора.
Медиите вече не получават само по един билет за мача, а отразяват една пресконференция преди мача, една - след мача, и получават достъп до играчите след двубоя: тонове ненужна бюрокрация.
На пресконференциите, репортерите са длъжни най-напред да обвявят името и медията си. Така се стигна до идиотската ситуация от неделя, в която модераторът от УЕФА даде думата на "Джон Мъри от BBC" и веднага го накара да се представи като "Джон Мъри от BBC", преди да зададе въпроса си.
Докато в УЕФА са заседавали, за да изработят всички тези безумни разпоредби, никой не помисли, че Марсилия ще пламне отново.
И още нещо.
Няма как да водите мощна предизборна кампания, основана на демонизиране на имигрантите и на самото понятие за имиграция, да твърдите, че Великобритания е по-различна от общата маса чужденци, че британците не сме същите и че сме някак по-добри, че нямаме нищо общо с хората, които живеят оттатък Ла Манша, че трябва да издигнем стени и да наложим забрани за достъп, както и че чужденците са единствената причина за кризата в здравеопазването и безкрайните ни социални проблеми.
Няма как да твърдите всичко това, без да създадете опасен климат на разделение, отровен от омраза.
Английското хулиганство никога не е изчезвало, но просто не беше толкова разпознаваемо и шумно, както преди. Много преди руснаците да ни покажат новото лице на злокобното оркестрирано футболно хулиганство, пияните английски фенове се събираха да пеят антиевропейски песни на пристанището в Марсилия.
Каквото посееш, това ще пожънеш. Отчасти тази омраза беше посята от страхливите политици. Те си знаят кои са.
