Понякога една татуировка казва повече за живота на някого, отколкото фалшивата му история. Неслучайно Дейвид Бекъм има кръст с крила на врата. Когато той си направи тази татуировка, всички разбрахме, че гледа на себе си като на нежния светец на футбола.
Уейн Марк Рууни също има татуировка. На подмишницата му пише Just enough education to perform (Стига лекции, не ми се учи повече). Така се казва един от албумите на любимата му банда "Стереофоникс", а думите разказват за неговия живот.
Синът на боксьора израства в квартала на Ливърпул - Крокстет. Много малък тръгва с баща си по кръчмите и целенасочено зарязва ученето. Искал да играе футбол, да тъпче тревата, да се бори, да стреля, да тича. Без значение колко големи са противниците му, без значение колко хубаво блестяла новата фланелка. Той, малкият дундест грубиян от предградието, искал да рита топката, не да учи. На 10 години отива в Евертън, за да стане професионалист. Точно като идола му Дънкан Фъргюсън. Училище? Да се шибат!
Мачка, псува и плюе
Днес Рууни играе футбол както едно време. Видяхме го и срещу Милан. Газеше като локомотив защитата на росонерите, връщаше се до своето наказателно поле, псуваше, плюеше и спринтираше 90 минути през целия терен. Рууни "работи футбол" като никой друг. Но вече не е на мръсната поляна в Ливърпул, а на най-голямата сцена - Шампионската лига. Той - малкото, дебело и грозно момче, синът на пияницата, се качи най-горе. Шибайте се!
Затова с всяка от атаките си сякаш иска да ни каже: "Вижте какво стана от мен". Този Рууни кара дори Фабио Капело да се моли на сър Алекс понякога да пази своя (неговия) бик. За световното на Капело му трябва точно такъв, зареден с енергия играч. Но Рууни играе всеки мач за Юнайтед, няма как да го спреш. Той го иска, защото такъв е животът му. Настоява да излезе, да тича, да мачка, да стреля. Това е неговият свят. "Рууни е най-добрият играч на света", казва Карло Анчелоти.
Рууни е антиподът на напудрените футболисти тип Кристиано Роналдо и Бекъм. Заради щръкналите уши, луничките и работническата мутра фирмите за обувки, коли и парфюми не го търсят за рекламно лице. Той не е манекен, не е лигльото от модния подиум. Той е суров нападател, който играе така, сякаш ако не докопа топката, ще умре. Ден без футбол? Шибайте се!
Героят на работниците
Рууни знае, че без спорта е нищо. И англичаните го обичат точно затова. Той е героят на работническата класа, на обикновените хора, които всеки ден излизат и си цапат ръцете, за да спечелят пари. Те му вярват, макар че за седмица печели колкото те за повече от година. Ако изобщо имат работа. Докато във всеки мач на Юнайтед и Англия Рууни се хвърля в мръсотията заради тях, те ще го носят на ръце. Него - малкото, грозно момче от Крокстет. Синът на некадърника, на ръката на когото пише Just enough education to perform (Стига лекции). Останалите да го духат!