Само дни след унижението с 2:7 насред Лондон в ръцете на Байерн Мюнхен в Шампионската лига, Тотнъм отново капитулира и бе победен с 3:0 от Брайтън в Премиършип.
След повече от пет години начело на "шпорите" Маурисио Почетино прекарва най-тежките си дни в клуба. Кризата се задълбочи още повече с новината, че вратарят Юго Лорис е аут до края на годината, след като получи нелепа контузия срещу "чайките".
Но основният въпрос в Северен Лондон си остава дали Даниел Леви и останалите от ръководството на Тотнъм ще уволнят Почетино по време на паузата за националните отбори.
Не едно и две са спряганите имена за заместници на аржентинеца, а сред тях се появи и това на Жозе Моуриньо. Специалния е безработен от декември миналата година, когато бе освободен като наставник на Манчестър Юнайтед и в последните месеци се изявяваше единствено като телевизионен анализатор.
Бившият мениджър на "червените дяволи" и Челси едва ли оглавява списъка с желаните от феновете треньори, но евентуанлното му назначение би направило Висшата лига още по-интересна.
talkSPORT публикува материал, в който изтъква пет причини защо Жозе е точният човек за нов наставник на Тотнъм:
1. Манталитетът на победител
Обичайте го или го ненавиждайте, но Жозе Моуриньо е роден победител. В кариерата си на мениджър той има 25 трофея, а 11 от тях са с английските му отбори. Да, футболът му понякога може да бъде неприятен за гледане, но историята не помни тимовете, които играят красиво, но не печелят нищо.
Вземете за пример престоя на Моуриньо в Интер. Италианският гранд спечели требъл през сезон 2009/10, без да е зрелищен на терена. В този ред на мисли - победата над Барселона на "Камп Ноу" на полуфиналите в Шампионската лига винаги ще бъде еталон за тактическо майсторство. Играейки с 10 човека повече от час в Каталуния, Интер имаше само 24% притежание на топката и все пак достигна до финала.
Феновете на "шпорите" може и да треперят при мисълта за такъв футбол, но със сигурност биха го приели в замяна на край на трофейната суша. А и има някаква форма на изкуство в това да печелиш, въпреки че не блестиш. Когато Манчестър Юнайтед надделя на "шпорите" в Лондон и при гостуването си на Пари Сен Жермен миналия сезон, Оле Гунар Солскяер с право получи похвали. Но да вземе тези битки като гост с толкова малко притежание, беше заслуга и на неговия предшественик.
2. Трансферен спец
През лятото на 2017 г. Моуриньо стана първият мениджър, който е похарчил повече от 1 млрд. паунда за трансфери. Тази сума илюстрира колкото желанието му да харчи за звезди, толкова и склонността му да убеждава собствениците в това от какво се нуждае в съблекалнята и да получава съответните пари.
Каквото и да си говорим, опитът на Моуриньо на трансферния пазар е огромен, а "шпорите" най-после трябва да развържат кесия и да започнат да харчат. Естествено, на името на Жозе се натрупаха и немалко трансферни грешки, но кой няма такива? И сър Алекс, и Венгер, и всеки друг треньор с по-дълъг стаж в големия футбол.
Почетино получи бюджет за нови през лятото, но трябваше да направи повече. Все пак привличането на Ндомбеле е стъпка в правилната посока, а ако Жозе получи поста, Тотнъм ще продължи по този път.
3. Тактическото разнообразие
След като бе агонизиращо близо до спечелването на титлата във Висшата лига през 2016 г., Почетино промени схемата и сложи Деле Али по-близо до Хари Кейн, за да даде повече пространство на Кристиан Ериксен. Играейки с трима отзад, Дани Роуз и Кайл Уокър получиха свобода да атакуват и резултатът беше приятен футбол, който носеше резултати. Но след две години идеите на Поч изглежда пресъхнаха.
Срещу Брайтън аржентинецът се опита да играе с трима бранители, след като Байерн унищожи защитата на лондончани от четирима няколко дни по-рано. Но Аарън Конъли предизвика огромни проблеми на гостите и 19-годишният нападател тероризираше Тоби Алдервейрелд по същия начин, по който Серж Гнабри от баварците.
Самият Моуриньо също е привърженик на формацията 4-2-3-1, точно от дните си в Челси с Дидие Дрогба и Франк Лампард в тандем. Схемата му обаче често преливаше до 4-3-3, когато "сините" владеех топката и в 4-5-1, когато се опитваха да си я върнат.
По същия начин играеше и в Реал Мадрид, редувайки 4-3-3 и 4-2-3-1. През сезон 2011/12 Лос Бланкос спечелиха титлата в Ла Лига и играеха забележителен контраатакуващ футбол.
Неговата склонност към детайла и желание отборът му да е тактически гъвкав, може да е нещото, което липсва на Тотнъм в момента.
4. Неостъпчив в идеите си
Желанието за победа на всяка цена на Моуриньо взе жертви в съблекалните, които ръководеше. Икер Касияс и Пол Погба бяха сред многото, които не се сработиха със Специалния. Но това негово желание да печели и способността му да изстисква най-доброто от футболистите си го прави един от най-добрите в треньорската професия.
Въпреки че беше сред топ нападатели в света в началото на хилядолетието, Самуел Ето'о беше забит на лявото крило от португалеца в успешния сезон 2009/10, в който Интер взе требъла.
Когато Рафа Бенитес поиска същото от Самуел - да играе отляво - камерунецът му каза, че подобна услуга би направил само на Моуриньо. И Уесли Снайдер многократно е споделял, че някои неща могат да изглеждат абсурдни при Специалния, но той ги прави с единствената мисъл отборът му да върви напред.
5. Желанието да отмъсти
Плъзгането му на колена на "Олд Трафорд" през 2004-та, празненствата му на "Камп Ноу" през 2010-а и жестовете към феновете на Ювентус през миналата 2018-а - Моуриньо не остава никому длъжен. Така че бъдете сигурни, че ако му се предостави шанс да си отмъсти, той ще се възползва.
Въпреки двата си страхотни периода на "Стамфорд Бридж", Моуриньо се издразни страхотно на тези от феновете на Челси, които го освиркваха миналата година. "Сините" вероятно завинаге ще останат в сърцето му, но удаде ли му се възможност, ще копнее да ги победи. На всяка цена!
Статистиката на Почетино срещу топ 6 не е никак впечатляваща - в 15 мача срещу Ливърпул като мениджър на Спърс и Саутхемптън той има три победи. В 16 срещу Манчестър Сити са само пет, а срещу Челси - шест от 17 мача.
С подобно представяне и когато не биеш преките конкуренти, титлата не може да се спечели. Този печален рекорд срещу останалите от шестицата обаче може да се промени, ако на резервната скамейка е Моуриньо.
"Шпорите" пътуват до "Олд Трафорд" на 3 декември а на 21-ви е лондонското дерби срещу Челси. Дали не е време за отмъщение?
"...победата над Барселона на "Камп Ноу" на полуфиналите в Шампионската лига винаги ще бъде еталон за тактическо майсторство." - пффф, пълни глупости!!! Победата над Барселона тогава беше еталон за невероятен късмет! Нищо повече! Помня много добре този мач, както и доста други на Интер тогава. Моуриньо е най-големия късметлия във футбола, тактиките му са отвратителни и грозни, отборите му печелят само и единствено от рушенето на играта на противника и от това, че противника е нямал ден и е нацелил 10 греди!!! Само и единствено в първия му период начело на Челси сякаш беше по-смел и отборът му тогава беше изнесен по-напред и се опитваше да играе хубав футбол. Оттогава до сега е абсолютен страхливец и късметлия!!!