След 10 дни всичко може да е приключило. На 2 септември светлините на стадион „Васил Левски" ще бъдат угасени след края на България - Англия. С тях може да изгасне и футболната ни година. Нещо повече - ще изгаснем за година, до първия сигнал на евротурнирите през 2012-а. Защото националите няма да стигнат европейското, а грандовете ни ще гледаме само във вътрешното първенство. Познато до болка.
Ако в следващите 8 дни ЦСКА или Литекс (защо не и двата) не елиминират съперниците в Лига Европа, за феновете настава ново затъмнение за голямата игра. Защото без привкуса на европейски футбол с наше участие, на истинските мачове и атмосферата в четвъртък вечер, тръпката изобщо няма да е същата.
Свикнахме в последните две години да гледаме европейски мачове в София до декември. Услади ни се. Друго си е да чакаш следващата седмица появата на Фалкао и Хълк, на Вучинич, Азар, Пощига и други такива „лица от новините". В това е смисълът.
И за всички ще бъде отлично отново да вкараме два тима в групите на Лига Европа. Дори само заради прастария и винаги актуален спор между „червени" и „сини" за това кой е евробоецът на България. Заради закачките, фолклора, емоциите...
Нищо не може да замени европейската победа на български отбор. Знаем го, защото се случва твърде рядко, особено при гостуванията.
В последните 10 години имаме едва 6 успеха навън в мачове от същинската част на евротурнирите (без квалификации). Левски би Артмедия, Апоел (Рамат Ган) и Лацио, ЦСКА удари Байер Леверкузен и Рапид (Виена), а Литекс надигра Днепър в Украйна. И толкова.
Сега дори още не сме стигнали такава фаза, а сме на последното препятствие от пресявките. До него окапаха 50% от отборите ни след шоковото и срамно отпадане на Левски в Словакия и достойното, но резонно и очаквано елиминиране на Локо (Сф) от полския Шльонск.
Какви са шансовете?
ЦСКА трябва да избегне трети тежък удар от Стяуа в рамките на 14 години. Предишните два разрушиха целия сезон на отбора, пращайки го в нокдаун за дълги месеци. Армейците не могат да се оплачат от жребия, въпреки тежката статистика от мачовете с румънците. За ЦСКА едва ли имаше друг вариант с поставен отбор, който да е по-близо като класа до българското първенство, а и не играе на своя стадион, а на 500 км. Така Стяуа няма да има и лудата си агитка като коз. От Клуж уверяват, че стадионът ще е пълен, но това няма да е атмосферата от букурещкия „Генча", където много европейски колоси са губили.
За да влезе в Лига Европа, а не да лапа МамаЛига, ЦСКА трябва да се цели в победа в Румъния. Защото и в двете си предишни гостувания „червените" се задоволяваха с приемливи резултати, без да гонят до последно пълен успех навън. И 3:3 през 1997 г., и 1:2 през 2004 г. не стигнаха и в София румънците се оказваха по-хитри и подготвени.
Този път явно трябва победа още оттатък Дунав, за да има шанс за елиминиране. Няма да е лесно, в Румъния говорят, че Стяуа е направил отлична селекция и е силен. ЦСКА също има състав и потенциал, така че шансовете изглеждат приблизително равни. Все пак - 40-60 заради по-големия опит на румънците, а и традицията от сблъсъците.
Литекс... Тук ще бъде тежко. Шампионът започна сезона тромаво и колебливо. Първите 7 официални мача на тима на Любо Пенев регистрираха 3 победи, 3 загуби и едно равенство. Головата разлика е 11-11, но най-вече благодарение на 3:0 над невзрачния черногорски Могрен в реванша от първата квалификация в Шампионската лига.
Ремито в Севлиево доказа, че в Литекс не всичко е наред. А в четвъртък пристига европейски гранд с голямо име в историята на играта. Без Шевченко, но с футболисти, които заедно сигурно сбират над 200 мача в турнирите. Динамо (Киев) може да бъде аутсайдер, когато играе срещу Барса или Реал. В Ловеч обаче е твърд фаворит и шансовете изглеждат около 20-80 процента за украинците.
Опашките за билети дори в студа, пълните стадиони, ловците на автографи на летище София, многобройните фенове и на гостите... Голът на Гаджев срещу Лил, торпедото на Янчев във Виена, шокът от автогола на Иво Иванов или разбитите сърца на „червените" с късен допуснат гол в Истанбул. Всичко това ще ни липсва, ако останем без европейски футбол още в края на август. Дано не се случи.
Ще бъде тъжно пусто в следващите 12 месеца.
