Бразилия чака финала на Купата на Конфедерациите с надежда, самба, протести и кръв, но и мъничко страх. Това е голям тест за "селесао" срещу основния претендент за толкова желаната в Бразилия световна титла догодина.
Испания ще стъпи на "Маракана" за финала с мисъл за допълване на уникален цикъл, който вероятно няма да е по силите на нито един национален отбор повече.
Ако вдигнат купата в понеделник рано сутринта, Икер Касияс и компания ще са спечелили всичко в рамките на 5 години.
Бразилия иска самба от Неймар, Хълк и останалите. Но живее в страх от Мараканасо.
Това е термин, роден във фолклора на страната след трагичния финал с Уругвай през 1950 г., загубен с 1:2. Тогава вестниците в Бразилия пишат, че отборът е бил Мараканасо - нещо като омагьосан от зли сили в "Маракана".
След това думата влиза в речниците и като Бедствието на "Маракана".
Използва се и след прочутата случка с чилийския вратар Рохас през 1989 г. Тогава стражът симулира, че е ударен с пиратка и принуждава съдията да прекрати мача при 1:0 за Бразилия. ФИФА първоначално присъжда служебна загуба на бразилците, което ги праща зад борда на световното в Италия. Но случаят е преразгледан и Рохас е наказан за симулацията си с изхвърляне от футбола.
Но в дните преди отмяната на служебната загуба, бразилските вестници пишат за Мараканасо. Сега в медиите в страната се прокрадва опасението от ново такова.
Испания е фаворит.
Знае го и Висенте дел Боске, въпреки че не спира да повтаря обратното, както и бразилците. В полуфинала срещу Италия, световният и европейски шампион победи с дузпи без да надиграе съперника. Това също е марков успех на този тим.
Във всяко спечелено първенство от трите (2 европейски и едно световно), по пътя към титлите Испания изиграваше по един такъв двубой.
През 2008-а на четвъртфинал с Италия пак нули, пак надлъгване и пак дузпи. През 2010-а голямото измъкване бе срещу Парагвай (1:0) на четвъртфинал, когато испанците не бяха по-добри, а и при 0:0 двайсетина минути преди края Кардосо изпусна дузпа за противника. През 2012-а полуфиналът с Португалия бе копие на мача с Италия от онзи ден - 0:0, повече положения за съперника, дузпи, късмет...
Притеснителното за Бразилия е, че слабият мач на Испания на този турнир май мина.
Финалът на "Маракана" може да се превърне в Мараканасо.
Окуражаващо за домакините обаче звучи статистиката. Бразилия не е губила официален мач от Испания от 79 години. На световното през 1934 г. "селесао" пада с 1:3 в първия кръг.
В следващите 4 официални срещи Бразилия има 3 победи и едно реми. Един от успехите на "селесао" е паметен и е повод за оптимизъм в страната на Пеле и Зико.
На 13 юли 1950 г. Бразилия среща Испания в мач от финалната фаза на световното първенство. Домакините размазват европейския тим с 6:1, а на трибуните 152 000 запалянковци танцуват, опиянени от футбола на златисто-зелените. Бразилия се смята за сигурен световен шампион именно след този мач, и се нуждае само от точка срещу Уругвай за титлата. Е, тогава идва Мараканасо.
Испания помни 1:6.
Този отбор на "Ла Фурия" не може да допусне чак такова поражение, не е логично да се очаква такъв срив. Но испанците имат едно наум... Още повече при очакваната свръхмотивация у домакините, и най-вече в Неймар. Новият идол на Бразилия ще играе срещу поне 7 бъдещи съотборници в Барса и ще иска да покаже на тях и на света, че не отива в Каталуния, за да е просто един от отбора.
Финалът е търсене на психологическо предимство между двата, вероятно най-сериозни конкурента, за световната титла догодина. С подправката обаче, че който спечели тази купа, обикновено се проваля шумно на мондиала. Така говори историята.
Но финалът е и търсене на трофей.
За Бразилия той би бил четвърти в историята на Купата на Конфедерациите. За Испания - четвърти от голямо състезание за последните 5 години.
