Дейвид Бекъм вече на няколко пъти беше отписван от футбола, като всеки път се оказваше, че решението е било преждевременно. Може би сега най-после стигаме финала за най-влиятелния, енигматичния, противоречивия и красив британски спортист на нашето съвремие.
Скъсано ахилесово сухожилие - контузия, която Бекъм получи в мач на Милан от италианското първенство в неделя, почти сигурно ще го лиши от шансове да играе на световното първенство и също така, почти сигурно ще сложи край на сериозната му футболна кариера - дори селекционерът на Англия Фабио Капело да се реши и да вземе в националия отбор за европейското първенство през 2012 година.
За успокоение на полузащитника може да послужи фактът, че в резкия край на кариерата му може да се открие забележителна (почти съдбоносна) симетрия. През 1989 14-годишният Дейвид Бекъм получава шанс да играе в любимия си Манчестър Юнайтед, а три години по-късно прави и дебюта си на "Олд Трафорд".
Миналата седмица той изигра може би последния си мач на същия стадион, неговия духовен дом във футбола, аплодиран на изпроводяк от 80 000 зрители - не само защото иконата на британския футбол реши да напусне терена с жълто-зелено шалче на врата - цветовете, които вече са символ на опозицията срещу настоящите собственици на Манчестър Юнайтед.
Последният път на "Олд Трафорд" Бекъм игра срещу Манчестър Юнайтед, но това не се отрази на възхищението към него, което струеше от трибуните. Но посрещането, както и изпращането му от феновете бяха напълно заслужени.
Във всеки един смисъл, кариерата на Дейвид Бекъм е забележителна. Той държи рекорда от 115 мача за националния отбор на Англия, бил е капитан на този отбор 59 пъти, два пъти е играл на четвъртфинали на световни първенства, има девет важни трофея с Манчестър Юнайтед, като в това число влизат шест титли на Англия, две победи в турнира за Купата на Англия и един триумф в Шампионската лига. Освен това, на два пъти Бекъм беше класиран на второ място в класацията на ФИФА за футболист на годината.
Но влиянието на Бекъм извън футболния терен е това, което в бъдеще ще привлече вниманието на социолозите и изследователите на съвременната културна история. Те ще отбележат, че преди появата на Бекъм формулата е била следната: за да си футболист, трябва да си истински мъж, а за да си истински мъж трябва да си мачо, да излъчваш тестостерон и да си несъмнено хетеросексуален.
Бекъм доказа, че нищо от това не е задължително. Не става въпрос само за това, че той обича да носи бельото на жена си и да си слага странен грим. Не става въпрос и за това, че Дейвид толкова пъти преоткри личността си, че вече е жив пример за истински космополит. Както не става въпрос и за това, че той плаче на публични места, и че живее в мир с женската половина на характера си.
По-скоро по-важен ще се окаже фактът, че Дейвид прие ентусиазирано обожанието, което му засвидетелстваха гейовете в световен мащаб и прие да позира полугол за корицата на гей списание Attitude през 2002 г. "Много съм горд, че ме наричат гей икона", обяви Бекъм. "Бекъм направи възможна комбинацията от това да си истински мъж и да си гей", допълва Джон Амаичи, първият професионален баскетболрист, който си призна, че е хомосексуалист.
Бекъм успя да разшири и ометоки границите на мъжкото присъствие в националното съзнание, като подтикна сънародниците си към това да разширят мирогледа си: идеята е следната - не е важно какъв си и какви дрехи носиш, а както правиш. "Винаги съм искал да изглеждам добре, дори още като малък", призна веднъж Дейвид. "Веднъж имах възможност да избирам как да бъде облечен - с костюм или три четвърти панталонки и балетни пантофки и аз предпочетох втория вариант."
Със сигурност, в процеса на това да променя културните ни възприятия, Бекъм успя да спечели страшно много пари. Съвместните действия със съпругата му Виктория, звезда от популярната навремето поп група Spice Girls, са важен фактор в налагането на марката "Бекъм", процес, който е на път да превърне звездното семейство в индустрия. В последната класация на богаташите на Sunday Times двамата са повече от добре представени с авоари на стойност 125 милиона британски лири.
Но истинското дефиниране на Бекъм като търговска марка и личност не е свързано с евтиния блясък около него, тук критиците му грешат, по-важно е присъствието на Дейвид във фокуса на вниманието години наред. Той триумфира с Манчестър Юнайтед през сезона 1998-1999, когато тимът спечели требъл, след като се беше превърнал в един от най-мразените хора на Острова заради изгонването му срещу Аржентина на световното през 1998. После успя да си пробие път отново в първия състав на Реал Мадрид, като преди това беше забит сред резервите от Капело. След това записа и триумфално завърщане в националния отбор на Англия, след като Стив Макларън го беше извадил от състава.
Трансферът в Лос Анжелис беше приет като стъпка назад от футболните специалисти, но по-скоро трябва да се тълкува като жест към съпругата му, която го последва в Мадрид, когато имиджът му беше сериозно пострадал от любовната афера с Ребека Луус.
"Кариерата ми никога не се е развивала в една линия", обясни наскоро Бекъм. "Винаги е имало възходи и падения. Имам повече възходи от падения, разбира се, но съм преживял моменти, които наистина бяха много трудни. Винаги съм смятал, че най-доброто, което мога да направя е да работя още по-упорито и да играя по-добре. Обикновено, това дава резултат."
Бекъм не е политик - това е част от чара му - но някой от най-прозорливите политически анализатори биха намерили място за него във възраждането на Лейбъристката партия. Все пак дваматас Тони Блеър работиха в една и съща посока и успяха да накарат нацията да се вгледа по-спокойно и трезво в проблемите, които преди това англичаните се притесняваха да признаят и пред себе си.
Промяна в отношението към тези, които са различни от масата и разширяване на мирогледа - това не става със закони - трябва пример. И Дейвид Бекъм е попкултурната икона, човекът, който е направил най-много за положителните промени в тази посока.
