Уикендите на дербито си приличат. От петък по улиците на града плъзват хиляди червени и сини фланелки, разминаваш се с "Торес"-и, "Джерард"-и, зад ъгъла в пъба бирата ти налива барман с перука "Фелайни". Ливърпул се подготвя за "своя" ден в календара на Англия. Дербито, което мнозина наричат Приятелско, разделя, но и свързва лудия по футбола град.
21 години изминаха от трагедията на "Хилзбъро", узаконила свещената връзка между двата клуба. Тогава феновете на Евертън показват невиждана съпричастност към мъката на "червените". Ражда се терминът "скаусърска солидарност" ("скаусъри" наричат хората, населяващи региона в и около Ливърпул). И до днес такива знамена се виждат и в двете агитки. Доказано е, че няма друг град с два толкова успешни клуба, където повече семейства да са "смесени". Обичайна гледка в Ливърпул е да видиш съпрузи с цветовете на двата съперника или татко с екип на "червените", бутащ количка със "синьо" бебе например. Майката явно е от Евертън и е мъжът в семейството...
След "Хилзбъро" градът осъмна в цветя и шалчета, като някакъв цветен паметник на мъката на хората. Град Ливърпул оплака 96 свои деца, а евертънците го приеха и като своя загуба. Немалко от шалчетата, украсили "Анфийлд", бяха сини. И до днес се разказва историята за свързването на стадионите на двата тима с червени и сини шалчета, а това е близо километър! Говори се, че идеята дали двама таксиметрови шофьори, чийто колега загубил сина си на "Хилзбъро"...
На службата за 20-годишнината от трагедията на 15 април 2009 г. дойде целият тим на Евертън, предвождан от шотландския треньор Дейвид Мойс. Уважение, което Ливърпул не забравя. Между двата клуба съществува връзка, която никой мач, гол или червен картон не е в състояние да скъса.
"Червените" също направиха жест, който вероятно в никой друг град на света е невъзможен. През 2007 г. градът се смрази от убийството на 11-годишния Рийс Джоунс, малчуган от школата на Евертън. Застреляха го на улицата, облечен с екип на любимия му отбор. Два дни по-късно Ливърпул прие Тулуза в Шампионската лига и по идея на Рафа Бенитес, семейството на Рийс бе поканено на мача. Таткото, майката и братът на убитото момче слязоха на терена в екипи на Евертън, а 45 000 ги аплодираха под звуците на "Джони Тод" - песента, която звучи на съседния "Гудисън Парк", когато на игрището излизат "сините". Вместо химна на Ливърпул - мелодията на Евертън! Така Бенитес и "червените" изказаха своята почит към паметта на невинната жертва.
Но на терена, а и извън стадиона, последните години промениха донякъде имиджа на дербито. Сблъсъкът е най-кръвожадният след създаването на Висшата лига. В мачовете за последните 18 години има 18 червени картона. На терена често има побоища, скандали и грубости. Треньорите излизат от добрия тон, а Бенитес си позволи дори да нарече Евертън "малък клуб". Съвсем не в унисон с идеята му за жеста след убийството на Рийс Джоунс.
След победата на Ливърпул с 2:0 миналата есен на стадиона на съперника, стотици се сбиха в Стенли парк, който разделя двете арени. Но като цяло подобни инциденти са рядкост, а на трибуните често все още се виждат фенове с екипи на враговете, седящи един до друг.
Странното съперничество се изостря още и от историята на "еничарите" в него. Най-прочутите са ливърпулци. Йън Ръш е рекордьор с 25 гола в дербито, а агитката от Коп пее "Ръш вкара един, вкара два, вкара три, вкара четири, и сега евертънците плачат горчиво". Припевът е заради прочутата победа с 5:0 на терена на "Гудисън", когато уелската машина забива четири пъти.
Роби Фаулър, наричан от "червените" Господ, също е подкрепял Евертън като дете, а най-много обичаше да вкарва именно на този съперник. След куп обиди от "синята" агитка за това, че взима наркотици, през 1997 г. Роби "изшмърка" очертанията на аутлинията пред гостуващите фенове, след като заби гол за 3:1 в дербито. Наказаха го за 4 мача, но се роди още една Фаулърова легенда.
В настоящия отбор на Ливърпул стълбовете са два - Стивън Джерард и Джейми Карагър. Най-обичаните от феновете. И докато Джерард разказа чистосърдечно в автобиографията си, че е учен от дете да мрази Евертън и Манчестър Юнайтед, Карагър никога не е криел, че е "син". В бенефиса си наскоро (срещу Евертън) той заби от дузпа гол за "сините", с което изпълни детската си мечта...
Странен град със странно футболно съперничество/приятелство. Двата клуба просто не могат един без друг, въпреки че всеки фен ще ви се закълне, че не понася "онези от другата страна".
Има и още един нюанс към голямото съперничество. Евертънци и до ден днешен твърдят, че отборът им от втората половина на 80-те години е пропуснал да спечели поне 2 купи на европейските шампиони. Тогава "сините" стават шампион на Англия два пъти, а съставът им е наистина брилянтен - Линекер, Шийди, Стивън, Ратклиф, Невин... През 1985 г. Евертън взима КНК и е шампион на Англия, подготвя атака към европейския връх.
Но в края на май същата година идва "Хейзъл" и английските клубове са изхвърлени от турнирите. Така заради запалянковците на Ливърпул (и до днес напомняно при всеки повод) най-силният евертънски отбор в историята не успява да посегне към КЕШ. Разбира се, "червените" също имат основание да съжаляват - техният тим с Барнс, Биърдсли, Олдридж и Хаутън не е по-лош и печели останалите три титли в периода до изтичане на наказанието...
И накрая, нещо актуално. Евертън влиза в дербито на 17-о място, а Ливърпул е 18-ти. А това дерби пази рекорда за най-дълга серия мачове в елитната дивизия - от 1962 г. и двата отбора са постоянни членове на най-горната лига на Англия. Но кой знае - тази година може и това да се промени.
Ливърпул влиза в сблъсъка само с 6 точки, но психологически на гребена на вълната с нови собственици и огромна еуфория в клуба и сред привържениците.
А Евертън? Е, за Евертън е достатъчно, че утре просто играе срещу Ливърпул. Нито дума повече не е нужна за мотивация.
