Когато човек с прякор Господ говори, не е лошо да слушаме какво има да каже. Една от най-харизматичните фигури в новата история на английския футбол - Роби Фаулър, разказа в интервю за "Дейли Мейл" истории от миналото, призна си грешки и се извини за някои от тях...
За глупостите на терена
Да, правил съм неща, които сега не бих сторил. Съжалявам за някои от тях. Понякога обаче инциденти като шмъркането на линията срещу Евертън и жестовете към Греъм льо Соу от Челси бяха доста преекспонирани в медиите.
Причината е, че ги правеше Роби Фаулър, който винаги бе следен отблизо от пресата.
Извиних се на Греъм отдавна (през април 1999 г. Фаулър го иронизира с жестове, обиждащи неговата сексуална ориентация - за Льо Соу се говореше, че е гей).
Шмъркането на линията бе прекалено, признавам (дни по-рано имитира, че го прави, отвръщайки на обиди от феновете на Евертън, че шмърка кокаин).
Изпуснах нещата от контрол, бях млад и глупав. Получих си и заслуженото, от което научих много (общо 6 мача наказание за двете провинения).
За славата
Не бях подготвен за това. Влязох в първия тим на Ливърпул точно, когато Висшата лига бе създадена и набираше огромна популярност по света.
Около нея имаше по-сериозно отразяване, отколкото преди. Медии, прожектори. Беше ми трудно да разбера хората искат от мен да съм някакъв пример, модел за поведение.
Аз съм обикновено момче от Токстект (квартал на Ливърпул).
Сега вече го разбирам, но е твърде късно да променя някои неща.
За Жерар Улие и напускането на Ливърпул
Да, през 2001-ва година аз наистина исках да напусна, само защото не играех редовно.
Никога не съм разбирал тези играчи, които са доволни да седят на пейката и да си взимат заплатата. Аз исках да играя.
Това, че тогава не се разбирахме с Улие не значи, че го мразя. Когато не играеш, а си капитан на отбора, отвън хората си мислят, че има скандал и разрив с мениджъра, че има драма...
Не беше точно така.
За помъдряването
Сега гледам на нещата по друг начин и виждам колко голям бизнес и цирк е футболът, трябва да умееш и знаеш много неща, за да оцелееш.
Иска ми се да съм ги знаел преди 20 години.
За Ливърпул от 90-те години, Спайс бойс и белите костюми
Бяхме самоуверени и играехме добре. Ливърпул от 90-те години бе силен отбор, който не спечели титлата.
Много се говори за белите костюми, с които се появихме на "Уембли" преди финала с Манчестър Юнайтед (1996 г.) и имиджа ни на Спайс бойс.
Но ако бяхме победили, това щяха да са най-добре подбраните костюми в историята! Паднахме с 0:1 и всички ги обсъждат вече 17 години...
За мениджърството
Искам да бъда мениджър.
Вече бях играещ треньор в Тайланд (на Муатонг Юнайтед преди Славиша Йоканович) и ми хареса. Знам, че мога да се справя.
Това, което научих като играч е, че не ти е дадено право Свише да си най-добрият. Въпреки прякора ми! (феновете на Ливърпул го кръстиха Господ).
По средата съм на обучението за А лиценз и след това влизам в новото предизвикателство.
Защо ме мразят феновете на Юнайтед
Нормално е. Аз израснах в Мърсисайд като фен на Евертън, играх с цялото си сърце за Ливърпул, а после изкарах нелоши периоди в Лийдс и Манчестър Сити.
Как да ме обичат!?
Но това е животът - не може да ме харесват всички.
