Сезон 2013-2014 г. ще остане паметен за футбола с шампионите и героите си, които в много от водещите първенства все още не са ясни. Но едно е сигурно - има няколко отбора, които показаха модел на градене, далеч от големите и често неоправдани харчове на управляваните от шейхове и олигарси клубове.
В Испания ярък лъч на надежда за романтиците е Атлетико, воден от Диего Симеоне. Тимът е първи седем кръга преди края на сезона, но дори и да не завърши там, работата на клуба заслужава адмирации.
Симеоне пое Атлетико през декември 2011-а в средата на таблицата. Първият му сезон завърши с пето място (56 точки). Симеоне изведе Атлетко до трета позиция със 76 точки миналия сезон, до голяма степен и заради головете на Радамел Фалкао.
През лятото Тигъра бе продаден за над 60 милиона евро на Монако, а бяха привлечени Лео Баптищао (6 милиона от Райо), Тоби Айдервелдер (7 милиона от Аякс) и още 4-5 футболисти за общо под 15 милиона евро.
С тези играчи, но и очевидно развиване на потенциала на наличните вече, както и със стратегия и тактическа гъвкавост, Симеоне се опълчи на Барселона и Реал - луксозни бижута, в които има звезди за по 100 милиона (Бейл, Роналдо, Неймар).
Атлетико е непримирим, гладен и безстрашен срещу водещите отбори на Испания, а и Европа. Отбор, който никой не искаше на жребия в Шампионската лига.
В последната година преди влизането в сила на Финансовия феърплей на УЕФА, не само мадридският тим показа как е възможно да се печели с футболна работа и надграждане, а не с наливане на пари в звезди.
Ливърпул е изумителен с футбола си през сезона, но основите бяха положени през януари 2012-а. Тогава да общо 20 милиона Брендън Роджърс привлече Даниел Стъридж и Фелипе Коутиньо - играчи, които сега струват 3 пъти повече.
През лятото единственият голям трансфер бе Мамаду Сако - 17 милиона от ПСЖ, който дори не е титуляр.
Но ето, че сега тимът е първи със 71 точки, а за целия минал сезон събра 61 и бе седми.
Тимът на Роджърс се развива постоянно, а играчите разгръщат потенциал, неподозиран у някои.
Джордън Хендерсън бе обект на присмех след трансфера му от Съндърланд, а сега тези 16 милиона, платени за него, изглеждат отлична цена. Рахийм Стърлинг на 19 години е считан за сигурен в английския тим за световното, а за двойката Стъридж и Суарес вероятно е казано всичко.
Луис Суарес също се е развил като играч в Ливърпул и от отличен в Аякс вече е световна звезда.
Срещу тима на Роджърс за титлата се бият Манчестър Сити и Челси - два от примерите как да си купиш успех. Само Фернандо Торес струва колкото двете селекции на Роджърс...
Италия се възхищава на работата на Руди Гарсия, който извая отбор за битка с хегемона Ювентус и скъпия Наполи от нула.
Гарсия изхарчи около 40 милиона евро през лятото, но пък клубът продаде играчи за 55 (Маркиньос в ПСЖ и Ламела в Тотнъм бяха най-скъпите).
С имена като Строотман, Наинголан, Бенатия, Ляич, Дестро и собствените Флоренци и Романьоли, както и ветераните Тоти, Майкон, Де Роси и Де Санктис, Гарсия изгради тактически перфектен тим, който спечели 10 поредни мача на старта на сезона.
Е, силата няма да стигне за титла, но... миналия сезон Рома бе шести с 62 точки, сега има 70 и е втори, а до края има още 7 кръга.
Това са моделите, които печелят симпатии - Роджърс, Симеоне, Гарсия. Обединяващите характеристики за трите тима са здрав колектив, здрава работа, отборен дух и глад за битка с фаворитите в отделните лиги. Стилът е различен, но не и подходът.
Това е и пътят, защото не може вечно да се бърка до дъно в касите на Абрамович, Риболовлев или шейх Мансур. Отборите са важни, а не етикетите на звездите.
И в такива отбори се вижда най-ярко треньорската работа. Там, където играчите се подобряват и изграждат, а не се купуват наготово.
