Ще си върне ли тя на "червените" 30 години след онзи незабравим мач с Арсенал?
Три десетилетия минаха. 30 години никой, който е близо до Ливърпул и английския футбол, не забравя трагедията на "Хилзбъро", случила се точно днес, на 15 април.
Преди 30 години в Шефийлд, на стадион "Хилзбъро", загинаха 96 привърженици на "червените" и клубът се промени завинаги. Футболът се промени завинаги.
Също 30 години минаха и от един мач, за който в Англия писаха книги, снимаха филми (Fever pitch трябва да се гледа от всеки фен на играта). Ако не знаете историята, ето я вократце.
Ливърпул и Арсенал се гонят за титлата цял сезон, като в последните седмици нещата стават по-сложни.
Трагедията на "Хилзбъро" отлага няколко мача на Ливърпул и сгъстява, обърква програмата. Единият отбор "догонва" по изиграни двубои, точките се пресмятат и на теория, не само реално спечелените до момента. Краят на сезона се забавя и отива за края на май, чак след свещения мач в английския футбол.
Ситуацията стига до кулминационен момент дни, след като Ливърпул печели велик финал за Купата на ФА срещу Евертън с 3:2 и е на път към дубъл. Точно това е споменатият "свещен" мач за английския футбол, който винаги е завършек на сезона. Този път след него се играе още, като има титла за решаване.
Предстои последен двубой от първенството, в който Ливърпул приема Арсенал. На гостите им трябва победа с 2 гола разлика, за да изравнят по точки домакините и да ги изпреварят по брой вкарани попадения (равна голова разлика!).
Логиката казва Ливърпул. Без никакво съмнение.
Отборът е изключителен в края на 80-те, не е губил с повече от един гол у дома от 3 години и 2 месеца. Арсенал не е печелил на "Анфийлд" в 15-те сезона, предхождащи решаващата битка. Букмейкърите са сигурни, че знакът на мача е 1 или Х, вариантът с победа на гостите и титлата за тях е почти нереалистичен.
Съдбата обаче е решила друго. Арсенал бие с два гола през второто полувреме, като през първото основно се брани. В края Йън Ръш изпуска златно положение за 1:1, а след това - в първата минута на добавеното време Майкъл Томас се промъква, топката след рикошет се връща в него и той я вкарва във вратата - 0:2!
Титлата отива в Арсенал и вероятно, преди да видим гола на Агуеро през 2012 г., това е най-драматичният завършек на сезон в английската игра.
"Логиката каза Ливърпул, но съдбата избра Арсенал", пише тогава "Гардиън".
Аналогиите със сезона, който гледаме в момента, не са никак малко. Не само, защото името на Ливърпул отново е замесено.
Манчестър Сити е отборът, който трябваше безпроблемно да е шампион вече. Преди сезона никой не даваше шанс на когото и да било да го преследва и застраши.
Като камъче в обувката обаче, там е Ливърпул, който някак намира начини да крачи успоредно с машината на Пеп Гуардиола. Сити бие с огромно превъзходство, създавайки куп положения, със стил и грация. "Червените" са мощ, характер и никога не се отказват. И също бият непрестанно.
Месец преди края на сезона, разликата реално е 2 т. в полза на Ливърпул, а виртуално - 1 за Сити (имат мач по-малко).
Като нищо ще видим драма в последния ден на сезона, когато Ливърпул приема Уулвърхемптън, а Сити гостува на Брайтън.
От август до днес, а вероятно и до този заветен 12 май, който слага точка на първенството, лайтмотивът в анализите е, че Сити е логичният №1. Вероятно не само в Англия, но и в Европа.
Но, само за миг си представете, че 30 години по-късно, съдбата е решила пак да се намеси.
Ливърпул получава някои знаци от нея, без съмнение. Спомнете си късния гол на Ориги срещу Евертън - какво логично имаше в него? Или автоголът на Лорис и Алдервайрелд за 2:1 над Тотнъм. Или гредата на Азар в неделя, когато бе сигурно, че ще вкара.
Пред очите ни една точка се превръща в три с едно помахване на футболната съдба. И така... преследването продължава и камъчето в обувката не излиза.
Логиката казва Сити. Въпросът е дали, както бе преди 30 години, съдбата не е решила друго. И още нещо - кой ще е Майкъл Томас на 2019 г., ако това е сценарият, подготвен ни от футболните богове?
Извън Шампионската лига, на Сити му остават 5 мача, на Ливърпул - 4. При 5 победи Сити е шампион с 98 точки, при 4 победи Ливърпул е втори с 97. Но ако Сити направи един равен, губи две точки и става с 96 точки, а Ливърпул е шампион с 97. Ала това просто няма как да стане, защото Сити го подкрепят съдии, а Юнайтед нарочно ще загуби от Сити при домакинството си, защото Манчестър и Ливърпул като градове още от 18 век се съревновават и са непримирими врагове, което се е пренесло по-късно и в спортовете. Ливърпул загуби титлата още през януари, когато направи равен с Лестър. После дойдоха равните с Евертън, Юнайтед и Уест Хям, а с равни мачове шампион не се става. А Сити го подпираха съдии и си печелеше мачовете. Междувпрочем и Юнайтед, когато сър Алекс беше мениджър, по същия начин ставаше шампион - със съдийска подкрепа и 10 минути след 90-тата, докато вкарат гол.
Дарби | 15.04.201916:22 а Юнайтед нарочно ще загуби от Сити при домакинството си _______________ Много ми е интересно как всички противници на юнайтед (особено феновете на ливърпул) постоянно говорят колко слаб е отбора, как ще завърши не 6-то място и т.н., ако обаче падне от сити - това виждате ли е полягане... Едва ли не МЮ може да бие по всяко време сити, но за да прецака пуул ще падне НАРОЧНО...
Оби Уан, За да ме разбереш добре какво искам да кажа - малко предистория. Вече съм го писал тук в Уеб Кафе, но ще го повторя. Ливърпул и Манчестър като градове започват съревнование помежду си далеч преди да съществува футбола - още от 18 век. когато се заражда капитализма, така нареченото манифактурно производство, занаятичийството и много други. Постепенно между двата града започва, отначало мирно съревнование, но постепенно то се извращава и настъпва епоха на смразяване на отношенията между Ливърпул и Манчестър. Има и нещо друго - на Ливърпул принадлежи излаз към море, а Манчестър няма. А постепенно с минаване на времето много стоки се изнасят с кораби. Така лека-полека нараства и се нагнетява напрежение между тези два града. Нещо подобно съществува тук у нас между Ямбол и Сливен. Така минава времето и настъпва епохата на спортовете. И там има съревнование между двата града. И то ожесточеност където и да се погледне: крикет, конен спорт, тенис на корт, футбол. По-конкретно футбола: Юнайтед след Втората световна война е по-добър от Ливърпул, когато един негов велик мениджър - Мат Бъзби го прави голям отбор. Но през 1958 г. при самолетна катастрофа загива почти целия отбор на Юнайтед. Може би тогава на сцената излиза Ливърпул и до 1986 г. става най-добрия отбор в Англия, дори и в Европа. Тогава е времето на друг велик мениджър - Боб Пейсли, на когото наскоро честваха 100 години от рождението му. Тъй като Юнайтед не може да търпи Ливърпул да е над него, неговите шефове поканват през 1986 г. сър Алекс и му поставят ясна задача: да се изравни по шампионски титли на Англия с Ливърпул. Сър Алекс дотогава е известен, че е шампион на Шотландия два или три пъти и носител на КНК. Но той е шампион не със Селтик или Рейнджърс, а с трети отбор. А това означава, че който е успял да стане шампион на Шотландия с друг тим, значи е велик мениджър. Затова е поканен в Юнайтед. Какво направи сър Алекс за 27 години? Напусна 2013-та година и равносметката е 13 пъти шампион на Англия, като сега резултата е 20 на 18 за Юнайтед. Отделно има и други отличия, плюс две Шампионски лиги. Никога Юнайтед няма да се примири Ливърпул да го настига, що се отнася до футбола. Просто в момента обстановката е такава, че Юнайтед трябва да загуби, за да не стане Ливърпул шампион. При равен със Сити отново мърсисайдци са шампиони. По-добре да не са в четворката, но Ливърпул да е втори. Подобно на Юнайтед Евертън винаги е против Ливърпул във футболно отношение.