„Пеле е още дете. Все още не притежава нужния дух. Твърде млад е, за да усети подобаващо агресията и отговорността. В допълнение – не притежава чувството за отговорност и способността да бъде отборен играч.“
Това са думи на д-р Жоао Карвалес, психологът на националния отбор на Бразилия, преди Световното първенство през 1958 година. Мнението му е недвусмислено – 17-годишното момче не трябва да бъде включвано в състава. Нито пък Гаринча.
Разбира се, футболът завинаги ще бъде благодарен за това, което се случва впоследствие.
„За щастие на мен и Гаринча, (тогавашния треньор на Бразилия Висенте) Феола винаги се е ръководил от инстинкта си, а не от мнението на експертите. Просто поклати глава към психолога и му каза: „Може би си прав. Работата е, че не разбираш нищо от футбол. Ако Пеле няма проблеми с коляното, ще играе.“
Контузията в коляното, която Пеле получава в подготвителен мач преди първенството, е по-голямата заплаха бразилецът да не бъде включен в състава за мондиала в Швеция от експертизата на д-р Карвалес. Но Феола поема риска, който му се отплаща многократно. Впоследствие започва да се пише една велика история.
Пеле няма нужда от представяне. Бразилецът е смятан от много за най-великият футболист на всички времена. Дори покойният Йохан Кройф, който самият е сред най-великите, играли на зеления килим, го описва като „единственият футболист, който прехвърляше границите на логиката.“
Дори на 17, талантът на Пеле е очевиден за заобикалящите го. Тогавашният кондиционен треньор на „селесао“ Паоло Амарал си спомня: „Можеше да стреля с левия, с десния и имаше такова виждане, че щом получеше топката, вече знаеше какво ще прави с нея. Беше изключителен.“
Тийнейджърската сензация започва да чупи рекорд след рекорд, а 12 от 77-те му гола с фланелката на Бразилия, и от общо над 1000 в кариерата, идват точно на най-големия футболен форум. Но първият е този, който е с, може би, най-голяма важност в кариерата на Пеле и се превръща в рекорд, който вече повече от 50 години не може да бъде подобрен.
Рекордът
Докато името на Пеле е известно по целия свят, това на Мануел Росас, може и да не предизвиква някакви асоциации. Все пак, този малко известен мексиканец е човекът, който преди 1958 г. държи рекорда за най-младия голмайстор на световни първенства.
Росас е само на 18 години и 93 дни, когато вкарва от дузпа – първата вкарана дузпа на световни първенства – при победата с 6:3 над Аржентина в първото издание на турнира през 1930-а.
Рекордът му оцелява 28 години, докато Бразилия не се изправя срещу Уелс в четвъртфинала през 1958-а. Уелсците се класират за мондиала, побеждавайки Израел на плейофите, но преминават през първия кръг на първенството без загуба и без контузения си талисман – звездата на Ювентус Джон Чарлс – се оказват най-трудния съперник за Бразилия в турнира.
Но след 66 безголови минути, само два дни след дебюта си на световни първенства срещу СССР, Пеле, 126 дни преди 18-ия си рожден ден, след момент на магия вкарва победния гол.
Укротявайки топката на гърди, с гръб към вратата, младежът се обръща, оставяйки Мел Чарлс, брата на Джон, с пръст в уста. Стюърт Уилямс се опитва да блокира удара на Пеле, но бразилецът плъзва топката над протегнатия му крак, пращайки я в долния десен ъгъл на вратата.
Подскачайки в дива радост, Пеле отива да прибере топката от мрежата, където е застигнат от съотборниците си и празненствата за гола се провеждат в противниковата врата.
Това е гол не само за рекорда, но и гол, който дава началото на несекваща серия. 17-годишният Пеле вкарва хеттрик срещу Франция на полуфиналите, преди да се разпише и във финала при победата с 5:2 над Швеция, качвайки се на световния връх, заедно със своята Бразилия.
„(В мача срещу СССР) пропуснах два шанса да вкарам, които, със сигурност, бих вкарал, ако бях малко по-спокоен... След вечерята за победата се прибрах в стаята си и си спомних мача движение по движение, всяко докосване на топката. Не бях доволен от представянето си – можех да играя по-добре. Опитах се да прехвърля Яшин в един момент, но осъзнах, че това си е чиста наглост от моя страна. Това беше нещо, върху което трябваше да поработя – спомня си Пеле.
Мачът с Уелс беше само два дни след него. Джак Келси, уелският вратар, бе в страхотна форма, а съотборниците му в защита бяха изключително мощни. Двубоят срещу СССР беше труден и беше важен, защото Бразилия финишира на върха в групата. А голът бе, може би, най-незабравимият в кариерата ми.
Уелс играеше много сгъстено отзад и си спомням как получих топката, обърнах се и я пратих в мрежата. Смятам, че това е най-важният гол, който съм отбелязвал. Със сигурност, повиши увереността ми. Вече светът знаеше кой е Пеле. Започваше серията ми.
Световното първенство през 1958 г. бе моментът, в който започна всичко за мен. Бях на първите страници на вестниците и списанията по целия свят. „Paris Match” написа история за мен веднага след победата, съобщавайки, че се е родила нова звезда. Малко по-късно започнаха да ме наричат Крал Пеле. А още по-късно и просто Краля.“
