"Алармата на телефона ми е нагласена на 8,30. Но винаги оставям на режим snooze за още пет минути... Ставането е трудно, а тренировките са всеки ден..."
Така започва разказът на Рахийм Стърлинг, най-актуалният млад футболист в Европа. Звездата на Ливърпул разкри детайли от живота си за неделното издание на "Таймс".
Ето откъси от изповедта на 20-годишния нападател, сагата около чиито нов договор с Ливърпул не слиза от заглавията на вестниците:
"Живея в Саутпорт, което е на около 45 минути от тренировъчната база. Закусвам с Weetabix, топло мляко, фреш. Не мога да изключа захарта от менюто си, иначе се стремя да се храня здравословно. Мама се изнесе в Лондон, докато тя беше при мен храната бе чувствително по-добра.
Купих къщата в Саутпорт, когато бях на 18. Живея с приятелката ми, както и роднини, които идват и си отиват...
Имам си закрит плувен басейн, половин игрище за баскетбол, както и малък фризьорски салон у дома, това е мое хоби и страст. Вечер организирам събирания вкъщи, имам стая за гости и предпочитам да виждам приятелите си там. Всяко излизане е свързано с много фенове, селфита, автографи... понякога не остава време да вечеряш спокойно навън.
Виждам често дъщеричката ми Мелъди Роуз, която обаче живее с майка си (разделени са с Рахийм). През миналата седмица се видяхме четири пъти, изкарваме си страхотно. Тя обича да я взимам на тренировки, но веднъж опитахме да я вземем на "Анфийлд" за мач - не се получи. Феновете бяха твърде много и шумни, не спря да плаче.
Мама реши, че вече съм достатъчно голям, да се грижа за себе си. Сигурно е права.
Тя е невероятна жена, тя е всичко за мен и братята ми - четирима сме. Татко не го помня добре, убиха го в Ямайка, когато аз бях на 9 години...
Когато подписах с Ливърпул нямах 15 години. Бях като гръмнат - видях за първи път Стивън Джерард, мислех си, че някой си прави шега с мен...
Преди това имах проби в Арсенал, Челси и Фулъм. Но когато видях "Анфийлд" си казах - не си тръгвам оттук, докато не подпиша договор да играя за академията им.
През първите ми две години тук живях с Питър и Сандра, които ми бяха като настойници. Те ме гледаха като свой син, най-добрите хора на света. Никога няма да забравя отношението им.
На 17 дебютирах срещу Уигън, излязох на терена и нямах търпение да се добера до топката. За това бе минало цялото ми детство - за футбола и топката.
Като тийнейджър имах някои проблеми, особено с нервите и контролирането на гнева. Затова и ме пратиха във Върнън Хаус, специално училише за проблемни деца в Нийсдън, край Лондон. Там групите бяха малки, което ми помогна и бързо започнах да се справям по-добре. Върнаха ме в нормалното училище.
Най-хубавото на това да печелиш много пари като футболист е да можеш да купиш подаръци на семейството. Мама получи къща в Ямайка, което я развълнува. За мен бе най-голямата награда да я видя усмихната.
Не спирам да се моля. Сутрин и вечер падам на колене и благодаря на семейството ми и Бог.
Искам да имам своя песен от трибуната "Коп". Чувам песните на феновете за Стивън Джерард или Филипе Коутиньо - страхотни са. През миналата година Луис Суарес имаше най-хубавата песен, искам и аз да чуя такава за мен някой ден.
Като по-малък играех на ФИФА само със себе си и Ливърпул, като никога не подавах топката на никого.
Е, този етап е минало, сега вече подавам!".
