Може да не е официално, но Арсенал приключи. Лондонският тим едва крета, докато треньори като Пеп Гуардиола му показват какво се иска, за да си фактор на това ниво.
Арсенал на Венгер ще съществува най-малко до края на този сезон, но за него вече няма живот. Ясно е за всички.
Хенрик Мхитарян и Пиер-Емерик Обамеянг дойдоха през януари, но това бяха трансфери "на пожар". Няма план за тях. Под ръководството на този човек клубът е на командно дишане. Дано през юни да дойде някой и да дръпне шалтера. Тогава Арсенал може да се съживи отново.
Хора като Раул Санлехи бяха взети, за да улеснят прехода от ерата на Венгер към новото време. Но е твърде късно. Това вече не е преход. Ще трябва възкръсване като на птицата Феникс.
Голямата ирония е, че Венгер заслужава цялото признание на света за изграждането на модерния Арсенал и същевременно е виновен за упадака му.
На французина са дължаха трофеите, стадионът, Анри, Непобедимите. Но той е и виновникът за разрухата.
Загубата в четвъртък вечер с 0:3 от Манчестър Сити беше показателна. Да, беше студено. Да, имаше транспортни затруднения, но погледнете отново празните седалки на "Емиратс".
Това съоръжение не бе построено, за да е празно. Не бяха хвърлени толкова пари, за да е студено, мрачно и неприветливо място, на което феновете идват да се уверят отново колко лишени от съдържание са Венгер и отборът му и да им се присмиват и хулят.
Но това е Арсенал сега - абсолютно посмешище.
Феновете на противниковите отбори пеят, че искат Венгер да остане. Има ли по-тъжна присъда за една от най-емблематичните фигури, които английският футбол някога е имал?
За първи път в ерата на Висшата лига "топчиите" допуснаха три гола през първото полувреме.
А Сити на Гуардиола безмилостно демонстрира какви трябва да бъдат очакваните стандарти за един топ отбор в Англия.
Да, несметното богатство, осигурено от спонсорите от Абу Даби, е сериозна разлика между двата клуба, но това не би трябвало да е големият фактор във вечери като тази в четвъртък. Във вечери, в които се играе дерби.
Сити бе всичко това, което Арсенал не е.
Притежание на топката, игра с едно докосване, бързина, завършващи удари... Отборът даваше всичко от себе си в етап от сезона, в който може да скръсти ръце и крака и да очаква титлата.
В този момент изглежда неоправдано да поставяме Арсенал в контекста на топ 4, както и да очакваме нещо от него в евротурнирите.
"Артилеристите" продължават в Лига Европа и могат да се домогнат до Шампионската лига при победа в надпреварата, но настоящият Арсенал няма нищо общо с Манчестър Юнайтед от миналата година, който спечели трофея.
Независимо дали ви харесва това, или не, Жозе Моуриньо имаше план.
Той загърби първенството и заложи на Лига Европа, като тази стратегия му се отплати.
Но в Арсенал не могат да се доверят на Венгер да последва същия модел. Не могат да вярват, че ще отстрани Милан. На него не може да му се вярва, че ще победи и Йостерзунд в Лондон...
