Светът на футболните трансфери е изпълнен с тайни, той е тъмен, претенциозен и безмилостен.
Тук участват футболисти милионери, амбициозни мениджъри, екстравагантни собственици на клубове и нахални агенти - всички те се вписват отлично във футболната сапунена опера.
За феновете цялата тази бъркотия е объркваща, но интересна, като в същото време част от тях остават ядосани от слуховете и неистините, които движат света на трансферите.
Това лято е идеален пример за това. Лятото на 2013 се оказа подвластно на сагата за трансферите на Луис Суарес, Уейн Рууни, Гарет Бейл и дори Сеск Фабрегас.
Много повече от всеки път тук ставаше въпрос за битка за благоразположението на публиката, борба за сърцата и душите на феновете, като всяка страна в преговорите натискаше сериозно, за да постигне това, което я устройва. Някои играчи и агентите им работят тихомълком, други постоянно изнасят информация. А други просто чакат подходящия момент, за да направят своя ход.
Дните, в които мениджърите на клубовете са се срещали тайно по бензиностанциите, за да разменят пликове с пари и оферти отдавна са отминали. Сега един трансфер във Висшата лига е изключително сложна операция, в която присъстват ходове и контрамерки, изпълнявани точно от клубове и агенти. Всеки има собствена тактика, за да представи на обществото своята кауза, а в крайна сметка на феновете остава трудната битка за стигнат до фактите по един трансфер.
Да се опитаме да видим как протича един голям трансфер в рамките на трансферния прозорец и как се случват нещата от началото на края.
Проучване
Добре организираните клубове започват работа по един трансфер около 12 месеца преди сделката, понякога и по-рано. Клубовете неуморно проучват играчи, както на живо, така и с помощта на компютърни програми като Scout7, които им позволяват да гледат всеки един мач, игран по света и които събират статистически данни за всеки професионален футболист. След като клубът си състави списък с потенциални трансферни цели следва наемането на консултанти, които трябва да преценят дали си струва да бъде привлечен един или друг играч. Консултантите дават оценка на риска, цената и перспективите пред всеки футболист.
Освен това консултантите разговарят с бивши съотборници на определения за трансфер играч, с негови роднини и приятели, за да разберат нещо повече за характера му. Дали пие? Дали пуши? Има ли си гадже? Дали не крие скелети в гардероба?
Ето една случка - клуб от Висшата лига се отказа от трансфер на играч, който е бил капитан на своя отбор, загубил последния си мач от най-върлия си противник през годините. Същият този играч е бил видян няколко часа след въпросния мач да пие и да се забавлява с приятели. Кандидат-купувачът решил, че на този футболист му липсва сърце и отдаденост и отборът му просто не е достатъчно важен за него.
Всеки доклад за отделен играч от консултантите може да бъде маркиран в различен цвят: червен, кехлибарен и зелен. Крайното решение обаче принадлежи на клуба и се е случвало мениджърът да избере футболист с „червено досие", защото е решил, че този играч си струва риска.
Сделката
Правило К5 на Висшата лига постановява, че играч, който има договор с клуб, няма право да се свързва, пряко или непряко, с друг клуб, преди да е получил писмено разрешение за това от клуба, с който има договор. В 21 век нещата се случват така: нито един клуб не прави оферта за играч, преди да се е свързал с агента му, за да разбере какво иска футболистът от тази сделка.
Може да не звучи много законно, но клубовете използват агентите за осъществяване на контакт - това е една от многото обществени тайни на професионалния футбол. Нито един клуб не иска да сключи сделка с друг отбор, след което да установи, че въпросният играч всъщност не иска да се мести. Това ще доведе до публичен провал и остри критики.
След като клубът-купувач установи, че неговата трансферна цел има интерес да напусне сегашния си клуб, купувачът се свързва с потенциалния продавач, тъй като е наясно, че потенциалната сделка е възможна. След това започват преговорите. А според един агент, в днешно време последното нещо, което се договаря е трансферната сума, която трябва да се плати за играча.
Преговорите
До сделка се стига трудно, а понякога е необходимо съвсем малко, за да се провали един трансфер. Да вземем пример от сделката за Вилиан. В рамките на един уикенд в Ливърпул всички бяха почти сигурни, че са се договорили с Анжи за бразилеца. Но неговият агент Киа Джурабчиан все още искаше да осигури възможно най-добрата сделка за неговия клиент - от финансова гледна точка, както и що се отнася до перспективите за развитие на кариерата му.
И тук в играта влезе Тотнъм, който предложи повече пари от Ливърпул. Вилиан мина медицински прегледи в Тотнъм, но сделката далеч не беше приключила. Намеси се собственикът на Челси Роман Абрамович, който говори по телефона със собственика на Анжи. Челси предложи същите пари като Тотнъм, по-добра заплата за Вилиан и участие в Шампионската лига и сделката стана факт.
Този случай е пример за това, че по време на трансферния прозорец никога не можем да бъдем сигурни в каквото и да е, нещата се променят много бързо.
Изтичане на информация
Най-простият отговор на въпроса защо се случва това е следният: защото една от страните иска това да се случи. В трансферния прозорец всеки действа по собствен план: клубове, играчи, агенти. Може би един футболист иска да оповести, че иска да напусне клуба, за който играе, но не иска да отиде толкова далеч, че да публикува официално съобщение? Особено като има предвид, че може да му се наложи да остане. Или пък някой клуб иска да се разбере, че шефовете му са отказали първата оферта за звездата на тима и искат да дадат началото на наддаване за него? Или пък някой агент иска да издейства нов договор за клиента си?
Дори и мениджърите не са имунизирани срещу изкушението да използват медиите. Работата на журналистите е да преценяват каква част от информацията, която получават е надеждна и кои факти „изтичат" с определена цел, преследвана от играчи, агенти или клубове. Естествено, някои играчи, агенти и мениджъри безсрамно лъжат, за да постигнат целите си.
Пример - по време на един трансферен прозорец, еди агент каза пред ВВС, че чуждестранен клуб е влязъл в контакт със защитник, който рита във Висшата лига. Английският клуб, за който риташе играчът потвърди неофициално, че това е истина. На другия ден мениджъра на същия клуб отрече да е имало какъвто и да е контакт между двата клуба. Случвало се и клубовете неофициално да потвърждават версии и истории, които след това се оказват лъжа.
Играчът
Това лято показа, че футболистите реагират и действат по различен начин, когато искат да напуснат. Суарес даде експлозивно интервю, което обаче само втвърди позицията на Ливърпул, че той не трябва да бъде продаден на Арсенал.
Уейн Рууни не каза нищо, близък до него източник съобщи, че той е „ядосан и объркан" в Манчестър Юнайтед и иска да премине в Челси.
Гарет Бейл и неговите съветници действаха много по-внимателно. Естествено, те бяха наясно, че потенциалният световен рекорд при трансфера на Гарет в Реал ще е голяма новина и действаха предпазливо. Все пак, Бейл пропусна тренировки на Тотнъм, но източниците в клуба не бяха единодушни дали това е създало проблем в отношенията му с клуба от Висшата лига.
Такива битки никога не са лесни, но това лято показа, че футболистите не винаги получават това, което искат.
Суарес се опита да си издейства трансфер и се оплака от положението си, но собственикът на Ливърпул Джон Хенри запази твърдата си позиция и отказа да го продаде на пряк съперник - Арсенал. Хенри не прие, че това трябва да се случи само защото Суарес иска да напусне. В Манчестър Юнайтед постъпиха по същия начин с Уейн Рууни. И в двата случая клубовете демонстрираха сила, но в най-голямата сделка това лято Бейл наложи волята си да премине в Реал.
Във всеки клуб играчите се делят на три категории: тези, които не се продават при никакви обстоятелства, тези, които се продават, ако цената е подходяща и тези, на които активно се търси нов клуб. Много често, играчи, за които има оферти, биват вадени от отбора и не тренират с него. Много често това става и за да се избегне контузия, която може да провали трансфера.
Агентът
Футболните агенти не се ползват с добра репутация и мнозина ги възприемат като алчни типове, които се интересуват само от парите. Истината е, че във футбола има всякакви агенти, но в огромния брой от случаите те се грижат за интересите на клиентите си или съдействат на клуб да купи или продаде играч.
Най-добрите агенти се грижат за търговските интереси на футболисти, планират инвестициите и финансовото им бъдеще и отговарят за имиджа им в обществото. Агентите обикновено получават 5% от заплатата на играча и парите, идващи от спонсори. Клубовете работят по различни начини с агентите. Някои клубове от Висшата лига се изтеглят от сделки, в които таксите и комисионните на агентите са твърде високи.
Още един пример - това лято един клуб купи играч, с който счупи собствения си трансферен рекорд, но отказа да поеме разходите за агента му. Когато футболистът отиде в хотела преди медицинските прегледи, стана ясно, че няма резервирана стая за агента му. Нямаше и самолетен билет за него. В клуба смятат, че тяхната сделка е с играча и точка. Но агентите не са лошите в този театър, те са съветници на своите клиенти и също като съдиите на терена, за най-добрите не се чува особено много.
