Инженер Андоне промени ЦСКА

Когато Любо Пенев се оттегли или го оттеглиха от ЦСКА, той остави зад себе си 22-ма разгневени мъже. Всеки в Борисовата градина ако не мразеше всеки, то поне подозираше всеки.

Групичките в отбора бяха повече от самите футболисти, а последното нещо, на което приличаше ЦСКА, бе отбор. На Армията скъсаха всякакви мостове с армиите на Манол Манолов и на Паро Никодимов - футболни войски, от които трепереше не само България, но и Европа. Вместо бойци с пагони, в Борисовата градина се навъдиха момчета без панталони.

Мъжкарите паднаха в неравна битка с метросексуализма, а ЦСКА беше все по-малко спортен и никакъв армейски клуб. В тази обстановка български треньор изглеждаше обречен и затова собствениците на отбора решиха да преплават Дунав, за да докарат от Букурещ Йоан Андоне.
Интересно е, че специалистът по футбол е и инженер по диплом. А рухналата червена барака се нуждаеше точно от такъв човек - от инженер, който да почне да гради от нулата. Днес в Анталия Андоне може да се похвали с най-важното - привлякъл е отбора на своя страна. Нещо, което Любо Пенев имаше в началото на мандата си и което загуби, преди да бъде детрониран.

Интересно е да се наблюдава как набелязани за продаване футболисти тренират като новобранци и се борят като морски пехотинци в мачовете. Правят го не защото искат да ги види този или онзи мениджър, а защото им се играе в този ЦСКА. В ЦСКА на Андоне.

В спортно-технически план, общо взето, не се е променило нищо. Спас Делев е все същата муха без глава, Иван Иванов прави същите вересии отзад, а Светльо Петров така и не е уцелил свой съиграч. Андоне обаче няма как да промени това. То е като наследство, което според завещанието на покойника никой няма право да префасонира. И въпреки това ЦСКА изглежда в Анталия далеч по-различно от онази пасмина, която прати по дяволите целия есенен полусезон с провалите си в края.

Какво направи Андоне? Най-важното - задържа проблемите (ако има такива) в съблекалнята. Любо Пенев правеше същото, но само до един момент, в който съсипа ЦСКА с разкритията, че някой си скачал надолу, а друг тичал назад, защото мислел, че зад него е "Червило". Андоне не е слагал нито грим на този ЦСКА, нито червило, за да изглежда по-добре. Просто го прави с поведението си по-приемлив. Румънецът непрекъснато подвиква нещо от тъчлинията, но това са позивните на прогреса: "Хайде, Светльо, опитай пас по-надалеч", "Спасе, влез веднъж и навътре", "Орлинееееееееееееее..." (това последното няма нужда от продължение, щом става дума за Орлин Орлинов - б.р.), "Браво, Иване, другия път ще стане".

Естествено, между Андоне и футболистите е преводачът му Милен Радуканов, но е впечатляващо, че за един месец Андоне е научил повече заповеди на български, отколкото повишеният в чин генерал от армейската общност Мидораг Йешич за две години.

От началото на лагера на ЦСКА в Анталия е имало три издънки на играчи, но нито една от тях не стана достояние на медиите. Това е желанието на Андоне - вътрешнофирмените отношения са такива, за да си остават вътре във фирмата ЦСКА. А когато някой греши на терена, виновни са всички. Затова и румънецът не спестява нищо нито на сънародника си Петре, ако сбърка, нито на Орлинов. Всички са поставени на един пиедестал.

Първите 30 дни на Андоне в ЦСКА са повече от обещаващи за армейската общност. Червените може все още нямат стил, но имат отбор. Може да нямат много качество, но имат желание. Откакто е дошъл румънецът, някой да е чул да се говори за неплатени траншове? Няма. Или Йоан е успял да убеди ръководството, че трябва да се издължи до стотинка на футболистите, за да не мислят те за друго, или е накарал играчите да забравят какво има да взимат. Което и от двете да е, Андоне вече е направил малка революция на Армията. И все пак нека има едно наум, защото точно такива като него, като Стойчо Младенов, като Димитър Пенев са децата, изядени след това от революцията.