Когато Любо Пенев се оттегли или го оттеглиха от ЦСКА, той остави зад себе си 22-ма разгневени мъже. Всеки в Борисовата градина ако не мразеше всеки, то поне подозираше всеки.
Групичките в отбора бяха повече от самите футболисти, а последното нещо, на което приличаше ЦСКА, бе отбор. На Армията скъсаха всякакви мостове с армиите на Манол Манолов и на Паро Никодимов - футболни войски, от които трепереше не само България, но и Европа. Вместо бойци с пагони, в Борисовата градина се навъдиха момчета без панталони.
Мъжкарите паднаха в неравна битка с метросексуализма, а ЦСКА беше все по-малко спортен и никакъв армейски клуб. В тази обстановка български треньор изглеждаше обречен и затова собствениците на отбора решиха да преплават Дунав, за да докарат от Букурещ Йоан Андоне.
Интересно е, че специалистът по футбол е и инженер по диплом. А рухналата червена барака се нуждаеше точно от такъв човек - от инженер, който да почне да гради от нулата. Днес в Анталия Андоне може да се похвали с най-важното - привлякъл е отбора на своя страна. Нещо, което Любо Пенев имаше в началото на мандата си и което загуби, преди да бъде детрониран.
Интересно е да се наблюдава как набелязани за продаване футболисти тренират като новобранци и се борят като морски пехотинци в мачовете. Правят го не защото искат да ги види този или онзи мениджър, а защото им се играе в този ЦСКА. В ЦСКА на Андоне.
В спортно-технически план, общо взето, не се е променило нищо. Спас Делев е все същата муха без глава, Иван Иванов прави същите вересии отзад, а Светльо Петров така и не е уцелил свой съиграч. Андоне обаче няма как да промени това. То е като наследство, което според завещанието на покойника никой няма право да префасонира. И въпреки това ЦСКА изглежда в Анталия далеч по-различно от онази пасмина, която прати по дяволите целия есенен полусезон с провалите си в края.
Какво направи Андоне? Най-важното - задържа проблемите (ако има такива) в съблекалнята. Любо Пенев правеше същото, но само до един момент, в който съсипа ЦСКА с разкритията, че някой си скачал надолу, а друг тичал назад, защото мислел, че зад него е "Червило". Андоне не е слагал нито грим на този ЦСКА, нито червило, за да изглежда по-добре. Просто го прави с поведението си по-приемлив. Румънецът непрекъснато подвиква нещо от тъчлинията, но това са позивните на прогреса: "Хайде, Светльо, опитай пас по-надалеч", "Спасе, влез веднъж и навътре", "Орлинееееееееееееее..." (това последното няма нужда от продължение, щом става дума за Орлин Орлинов - б.р.), "Браво, Иване, другия път ще стане".
Естествено, между Андоне и футболистите е преводачът му Милен Радуканов, но е впечатляващо, че за един месец Андоне е научил повече заповеди на български, отколкото повишеният в чин генерал от армейската общност Мидораг Йешич за две години.
От началото на лагера на ЦСКА в Анталия е имало три издънки на играчи, но нито една от тях не стана достояние на медиите. Това е желанието на Андоне - вътрешнофирмените отношения са такива, за да си остават вътре във фирмата ЦСКА. А когато някой греши на терена, виновни са всички. Затова и румънецът не спестява нищо нито на сънародника си Петре, ако сбърка, нито на Орлинов. Всички са поставени на един пиедестал.
Първите 30 дни на Андоне в ЦСКА са повече от обещаващи за армейската общност. Червените може все още нямат стил, но имат отбор. Може да нямат много качество, но имат желание. Откакто е дошъл румънецът, някой да е чул да се говори за неплатени траншове? Няма. Или Йоан е успял да убеди ръководството, че трябва да се издължи до стотинка на футболистите, за да не мислят те за друго, или е накарал играчите да забравят какво има да взимат. Което и от двете да е, Андоне вече е направил малка революция на Армията. И все пак нека има едно наум, защото точно такива като него, като Стойчо Младенов, като Димитър Пенев са децата, изядени след това от революцията.
Ливърпул куцука към титлата на фона на все по-тежки въпроси за бъдещето
