Ако играчите може да бъдат сравнявани по точно определени параметри не може да се каже същото за треньорите. Да оценяваш паралелно двама или трима от тях е доста сложно. Но когато става дума за тримата, които спорят за наградата „треньор №1 за 2010 г." на ФИФА има един важен детайл, който прави още по-трудно сравняването на постиженията им.
Висенте дел Боске, който вчера италианския „Gazzetta dello Sport" обяви за сигурен победител е национален селекционер, а тази работа е доста по специфична от работата на клубния мениджър. За да постигне успех на него му е достатъчно тимът да изиграе няколко успешни мача през годината. Затова е трудно да се каже кой от другите двама - Жозе Моуриньо и Хосеп Гуардиола трябва да бъде възприеман повече като негов пряк конкурент.
Двамата е доста по-лесно да бъдат сравнени. Най-напред това може да стане по отличията, които са спечелили през годината.
През 2010 г. Гуардиола изведе Барселона до две отличия - втората поредна шампионска титла и Суперкупата на Испания. Истински значимият е само първият, защото Суперкупана е по-скоро част от подготовката за новия сезон. По този показател Моуриньо е крачка напред - начело на Интер той спечели всички три турнира, в които тимът участва. Победи в Шампионската лига, победи Барселона, разби всички в Италия, а накрая триумфира и с Купата на страната.
Така в полза на Специалния има четири сериозни аргумента срещу само един в полза на Гуардиола.
Важна оценка за свършената работа от треньора обаче остава прогреса на неговия отбор. Съвсем очаквано Пеп не успя да задържи отбора на онова ниво, което донесе на тима шест купи през миналата година. Няма как обаче да не се отбележи прогреса в отделни играчи от Барселона, макар да липсва супероткритие. Бускетс става все по-добър, Пике вече се утвърди сред най-добрите защитници в света.
Опитът на Гуардиола да промени стила на игра в атака на своя тим завърши с неуспех след като високият Ибрахимович така и не заигра както се очакваше от него. Скъпоструващият защитник Чигрински също не се оказа добро попълнение и бе върнат в Шахтьор. От това обаче Барселона не пострада. Дори напротив - през този сезон, набирайки постепенно ход каталунците се превърнаха в нежелан съперник за всеки.
От другата страна е Интер. За това колко са прибавили играчите на тима под ръководството на Моуриньо говорят резултатите им сега. Бенитес смени Ливърпул с Милано с надеждата, че ще седне на трона, но се оказа в развалините. Важността на Жозе за италианския шампион се видя от всички. Никой обаче все още не е проверил до колко успехите на Барселона се дължат на Гуардиола. В това отношение ще трябва да се доверим на думите на самия Моуриньо, който е категоричен - Пеп е идеалният треньор за каталунците.
И по още един критерии ролята на Гуардиола е доста спорна и ще му е трудно да спечели наградата - до колко сериозен е приносът му като строител на тима. Тук отново леко предимство има Моуриньо. Още с първите си стъпки Жозе започна да въвежда ред в Реал. И първите резултати вече са налице, ако разбира се не броим Ел Класико.
Именно по тази причина Моуриньо е по-близо до възможността да бъде възприеман като пряк конкурент на Висенте дел Боске в спора за №1. Двама победители в двата главни турнира за годината. Кое обаче е по-важно - световното първенство или Шампионската лига?
Моуриньо като че ли извади лош късмет да спори за трофея в месеците, непосредствено след световната титла на Испания. Дел Боске ще бъде шампион на света още четири години и ако Специалния бе триумфирал в Шампионската лига през този сезон е сигурно, че в края на годината ще бъде избран за №1. Сега обаче впечатленията от титлата на Испания са прекалено силни и е логично испанецът да е фаворит. Той има на своя странна и възрастта. Мнозина от гласувалите вероятно са отчели факта, че пред Моуриньо ще има и други възможности да вземе наградата.
Репутацията също играе роля. По този показател двамата са пълна противоположност. Моуриньо говори много, Дел Боске почти никак. Той е скромен, предпочита да остава в сянка. Но без съмнение работата, която е свършил по отношение на мотивацията, на стратегическата и психологическата подготовка на своя отбор, за да бъде той №1 в света е огромна. От друга страна обаче няма как да не отчетем, че получава готов продукт - половината Барселона плюд Касияс, Рамос и Алонсо.
И затова ако именно Дел Боске е победителят това не бива да е изненада. Опитен, скромен и успешен - това го прави идеалният й носител.
