Той бие барабана за най-сензационната титла в историята на английския футбол. Огромното му туловище е покрито със 150 татуировки на Лестър, а от най-голямата от тях, която е на гърба, ни гледа лисицата от емблемата на клуба.
"Изложбата" е толкова шарена и разнообразна, че дори включва Мери Попинз с шалче на отбора от централна Англия. Където и да се погледне, Лий Джобър иска да вижда тима, за който би умрял...
Най-известният привърженик на Лестър е на 36 години, а в последните 32 е присъствал на абсолютно всеки домакински мач на "лисиците" и е пропуснал едва 6 гостувания.
Той е официалният барабанист на клуба от 2003-а и независимо от времето, винаги е гол на стадиона. Единствените изключения са от януари тази година, когато лекари го принуждават да се облече, тъй като здравето му е изложено на сериозен риск.
"Измръзнах жестоко в една седмица, в която играхме три мача и трябваше да отида в болница. Докторите ми казаха да се облека, защото може да се случи и най-лошото. А ако умра, няма да мога да ходя на мачове", философски разсъждава суперфенът.
Заради външния му вид, преди години противниковите агитки го мислели за хулиган и често му налитали на бой, но Джобър е изключителен добряк, който никога не се е е замесвал в неприятности както на стадиона, така и извън него.
Работи в социалната сфера и помага на деца в неравностойно положение. Често учи с тях и ги води на екскурзии в страната, но графикът му винаги се подчинява на програмата на Лестър.
В момента "лисиците" летят на облака на щастието, но като цяло да си техен привърженик не е толкова лесно. Преди по-малко от десетилетие тимът стигна до третия ешелон, а миналата година се спаси от изпадане като по чудо.
"Как се чувствам ли? Никога не съм бил подготвен и не съм имал план да изживея това. В момента, в който мога да опиша какво изживявам, ще настоявам тази дума да бъде включена в речника", разпалено обяснява Джобър.
"Не съм и мечтал да сме някъде по-нагоре от топ 10 в Премиършип, а какво остава за място в Шампионската лига и титла? Как се стигна дотук? Вярвам, че е заради сплотеността на отбора, заради страстта и гордостта, които не могат да се купят с пари", добавя той.
Лий не помни добре първия си мач на стария "Филбърт Стрийт", тъй като тогава е само на 4 години. Но споделя, че никога няма да забрави детското чувство, че се потапя в магия, в която ще плува до края на дните си.
През 2003-та го канят за барабанист и той първоначално отказва, но после решава да се пробва. "Ударих с палките и си казах: "Уау!". Следващото нещо беше 35 хиляди чифта очи, вперени в мен."
Нататък е история. Барабанът често звучеше тъжно и нямаше желание у останалите запалянковци да следват ритъма му. Но не спря да бие нито за миг и се стигна до момента, в който така разцепи въздуха, че се чу в целия свят.
Вероятно и в космоса се чува, защото това, което прави Лестър, е извънземно.
И може би това е само началото на приказката, в която се разказва за малкия принц от Лестършър, чиято мисия е да докаже, че футболът е жив и е обичан от велики хора като добродушния шишко с барабана и 150-те татуировки - всичките на тема голямата любов...
