Наричахме го Шишмана. Беше поне 7-8 години над средната възраст на неуправляемата футболна сюрия на махалата, но зададеше ли се мачле, се изстрелваше от гаража си по-бързо от общ работник в обедна почивка в баничарницата на "Симеон".
Веднъж Шишмана довлече косматото си туловище на игрището с превързана глава. Пак беше майсторил нещо по вартбурга на баща си и така се беше цапардосал, че се беше наложило да посети 3-та градска. Бинтът беше увит около челото му на няколко пласта, което придаваше на главата му още по-пипонеста форма. Косата му стърчеше като тръстика над превръзката, която завършваше печалния образ на кварталния мачо.
Сигурно вече си мислите - абе, на тоя какво му става? Защо ни занимава с неговия Шишман, след като цялата страна говори за мача с Дания? Но имайте още малко търпение. Видях го по време на химна на домакините и изтръпнах. Шишмана беше национализиран и си беше спечелил място в националния отбор на Дания двайсетина години след рейдовете си по терените на Захарна фабрика. Не, нямаше как да е достигнал средно аритметичното футболно дълголетие на Питър Шилтън и сър Стенли Матюс... А и колегата Иво Ангелов се намеси точно на време с думите - На вашите екрани с превързаната глава виждате нападателя на домакините Андреас Корнелиус.
Мистерията беше разбулена, но между масираните атаки на "динамита" в първия четвърт час, спомените неминуемо ме връщаха към футболния живот в махалата по онова време, който би бил немислим без своя законодател Шишмана. Виждал съм го милиони пъти да пробива през централната зона, след като ни е раздал по няколко лакътя по челата - дотам му стигахме. Понякога я повеждаше с ръка, след това я обработваше с два карамбола между корите и ако "финтът" се получеше, излизаше на стрелкова позиция, ако ли не - хващаше топката под мишница като голямо "Ф" без едното кръгче и с крачката на Ицо Стоичков се отправяше към бялата точка.
Изобщо не съм допускал, че освен очевидната за мен външна прилика между Шишмана и Корнелиус двамата имат и сходни маниери. Само че скандинавецът гледаше с жадни очи Фират Айдънъш дали ще свирне, а шопът си свиреше сам дузпите. Но нейсе. Момчето е на 20 години, често бележи за клубния си отбор Копенхаген, а неотдавна се заговори, че интерес към него проявява Арсенал.
Малко боли обаче от начина, по който се развиха нещата. Не че сме надиграли датчаните, но бяхме толкова близо до трите точки. С половин уста мечтаехме за "хикса", но докоснахме "двойката" и сега съжаляваме.
Момчетата на Любо отново направиха голям мач. Сплотени, нахъсани, себераздаващи се... "Трикольорите" бяха принудени на прекроят отбраната заради глупавия картон на Йордан Минев срещу Малта, а като капак Ники Бодуров напусна контузен още преди да са изминали и 20 минути. Нищо. Имаме Меси! Голям Ради Димитров, който се включи по прекрасен начин сякаш е центурион за национала. Нищо подобно - бе дебютирал четири дни преди това като резерва срещу Малта.
А какво ще кажете за положението в 47-та минута, когато Ивелин Попов се опита да намери Сашо Тонев и само малшансът попречи на топката да мине? Чух много упреци, че капитанът е трябвало да играе сам, но мнението ми е по-различно. Колкото и да гледам ситуацията, се убеждавам, че Попето действа правилно. Направи го в името на отбора и колектива.
Колектив, в който колебанията на единиците в различни етапи на мача нямаха значение. И близнаците направиха грешки, и концентрацията на Тонев можеше да е по-голяма... Млади момчета, които иначе се справиха отлично. Опитният Гаджев също увисна един-два пъти и в много важен момент не успя да си намести кълбото, което ако му лепнеше на крака на големия пеналт, сигурно щеше да скъса мрежата.
Каквото - такова. Важното е, че Станислав Манолев отново се промъкна като призрак в наказателното поле и увенча усилията на всички момчета. Продължаваме без загуба. Настроението е приповдигнато. Хоризонтът е безоблачен. До мача с европейския вицешампион Италия има много време. В петте месеца до гостуването на "скуадрата" ще може да се надгражда и да се работи - два от любимите глаголи на Любо. А зададе ли се септември, отново ще подкладим огъня. Отначало с половин уста за "хикс", пък после - каквото сабя покаже.
Иначе голямо благодаря на националите, които пак ни накараха да се почувстваме добре и да помечтаем за бъдещето. Благодаря и на Корнелиус, който ме върна към Шишмана и миналото, макар че му се сърдя за дузпата. Това е нашата приказка за националния отбор, в която най-интересното е настоящето...
