Почетният президент на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч почина днес на 89 г. в Барселона. Испанецът беше приет в болница още в неделя вечерта заради сърдечна недостатъчност. Информацията беше съобщена от директора на отдел "Вътрешни болести" в клиниката "Кирон" Рафаел Естебан Мур.
Президентът на областта Каталуня Хосе Монтия утре ще приеме близките на Хуан Антонио Самаранч в Двореца на генералите в Барселона. Там в параклиса ще бъде отдадена последна почит на спортния ръководител. Прецзидентът мотивира решението си с думите, че такова отношение заслужава всеки, който е получил Златният медал на Генаралитета.
Добър мениджър, журналист, политик, посланик, ръководител на олимпийското семейство в продължение на 21 години - това беше Хуан Антонио Самаранч. Испанецът е сочен за една от най-популярните и влиятелни личности не само в родината си, но и в света изобщо. Той е роден на 17 юли 1920 г. в една от заможните фамилии в Барселона. Съпругата му Мария Тереса Роуе почина през септември 2000 г., по време на олимпийските игри в Сидни. Самаранч има две деца, които са наследили спортните му увлечения. Дъщеря му Мария Тереса е президент на испанската федерация на ледените спортове от 2005 г. Синът му - Хуан Антонио е член на международния олимпийски комитет от 2001 г.
Хуан Антонио Самаранч е свързан със спорта от дете. Играл е хокей, бил е треньор и президент на испанската федерация по кънки между 1954 и 1956 г. Занимава се освен това с футбол, езда, ски, ветроходство и голф. Вместо на гранда Барселона обаче той е почитател на Еспаньол - вторият отбор от родния му град.
През 1938 г. се присединява към испанската републиканска армия като санитар. Престоят му е кратък и той се заема с журналистическа дейност. До юни 1943 работи във вестник „Ла Пренса". След напускането си се заема със семейния бизнес, който е свързан с текстилната индустрия. Справя се без проблем заради икономическото си образование, завършено в родния му град Барселона. Именно от тогава са добрите му връзки в банковата сфера. Самият той е президент на най-голямата спестовна банка в Каталуня - „La Caixa". Самаранч заема тази длъжност от 1987 г. до 1999 г., а след това е обявен за почетен президент.
Самаранч има богата политическа кариера. Тя започва като съветник по спорта в Общината в Барселона, минава през куп още длъжности и завършва като посланик в Москва. Назначен е само четири месеца след като са възобновени дипломатическите отношения между Испания Съветския съюз. Именно там по-късно е избран за президент на МОК. Заема престижния пост още на първия тур и незабавно напуска поста на посланик.
По време на 21 годишното си управление на МОК Самаранч предизвиква както много критики, така и много положителни оценки. Като един от най-големите му успехи се счита получаването на домакинство на олимпийските игри от родния му град Барселона през 1992 г.
"Не мога да намеря думи, с които да изразя мъката на олимпийското семейство. Лично съм дълбоко натъжен заради смъртта на човека, който изгради модерните олимпийски игри, който ме вдъхнови и чието познание за спорта беше наистина изключително. Благодарение на впечатляващото си виждане и талант Самаранч беше архитекта на силно и обединено олимпийски движение", каза президентът на МОК Жак Рох. Той определи Самаранч като "велик човек, учител и приятел, посветил дългия си и пълноценен живот на олимпизма."
Секретарят по въпросите на спорта в Испания Хайме Лисавецки заяви, че бившият президент на МОК е бил човек, способен да въвежда нови идеи. "Той успя да изпревари времето си. Самаранч направи така, че олимпийското движение да приключи с абсурдния спор дали спортът е аристократичен, аматьорски или професионален. Той придаде истински смисъл на игрите. Създаде Спортния съд, защото беше важно да има орган, който да отсъжда, когато има определени несъответствия."
