Ако човек хвърли око на списъка с най-големите футболни прахосници в Европа през последните 5 сезона, ще установи интересна тенденция – в първата десетка има само англичани и испанци плюс Пари СЖ, за който е много спорно дали изобщо е френски клуб. Единственото изключение е Ювентус. Изключение, но какво: Старата госпожа е хвърлила близо милиард евро за нови попълнения от 2014 г., с което конкурира дори Манчестър Сити. И далеч изпреварва споменатите богаташи от Париж, а също Реал (Мадрид) и Ливърпул – клубовете, обрали всички трофеи в Шампионската лига през въпросния период.
Разбира се, цялото това умопомрачително изваждане няма за цел да поддържа доминацията в „калчото“ - там Юве може да печели и по инерция. При сегашното ниво на миланските грандове, бианконерите ще вдигнат не 8, а 88 поредни титли на Италия. Голямата цел е една – Шампионската лига, която убягва на фамилия Аниели вече близо четвърт век. И 75-те милиона евро, които тези дни собственикът на FIAT реши да брои за Матайс де Лихт, са поредното доказателство, че няма да се спре пред нищо.
Симптоматично е, че за подписа на 19-годишния капитан на Аякс грандът от Торино изпревари не кой да е, а Барселона. Каталунците имаха психологическо предимство при трансферната битка – изкушаваха Де Лихт с идеята да го съберат отново с досегашния му съотборник Френки де Йонг, но в крайна сметка бранителят избра черно-бялото райе. Да, в последните дни Барса дръпна газта заради привличането на Гризман и все по-вероятното завръщане на Неймар, но дори така е факт, че в два поредни сезона Ювентус шамароса и двата испански гранда на трансферния пазар – сега Барса с Де Лихт, а миналото лято Реал с Кристиано.
Именно рекордната в историята на клуба покупка на Роналдо (117 милиона евро) трябваше да размести пластовете на европейската сцена и да донесе третата „ушата“ купа във витрината на Юве.
Оказа се обаче, че Кристиано може да е велик футболист, но не е магьосник, а прибързаният отказ от Игуаин е лишило Старата госпожа от задължителния таран, способен да осигури трийсетина гола по пътя към големите неща. Сензационното отпадане от голобрадия Аякс на четвъртфинала в Шампионската лига и най-вече начина, по който се случи, ясно потвърди, че Юве не се нуждае просто от звездно попълнение. Нуждае се от ново начало.
А раздялата с Масимилиано Алегри и идването на Маурисио Сари определено може да се приеме за такова. Най-страстният пушач сред футболните треньори отскочи до Острова, за да установи, че обстановката не е за него. В Италия обаче Сари е доказал, че плува в свои води, а и историята показва, че фамилия Аниели най-добре работи с треньори-особняци – от Трапатони през Липи до Конте. Сари е от същата мая и има всички предпоставки да се нареди сред най-славните пълководци на торинската армия.
Първите му ходове – освежаването на халфовата линия и подсилването на защитата, са индикации в тази посока.
Поне на този етап Сари удря на камък в опитите да отмъкне любимеца си Жоржиньо от Челси, но дори да не се случи, Старата госпожа би трябвало да изглежда в пъти по-добре в средата на терена. Миралем Пянич е твърда константа, а идването на Аарън Рамзи и Адриен Рабио осигурява алтернатива на Матюиди и Кедира, които вече не са първа младост.
Разбира се, има опасения, че на Рамзи, както и на повечето британци, няма да му понесе обстановката извън Острова, а на французина ще му се отрази половингодишния престой на пейката, след като отказа да поднови договора си с Пари СЖ. Но от друга страна Рамзи има добро вдъхновение от легендарния си сънародник Джон Чарлз, чиято фланелка вероятно вече е зърнал в клубния музей. Рабио пък все още е достатъчно млад, за да се справи с аклиматизацията. И двамата, в най-добрите традиции на Старата госпожа, бяха привлечени като свободни агенти, което допълнително ще свали тежестта на очакванията върху тях. Ако пък се стигне и до успешна размяна на низвергнатия Игуаин за таланта на Рома Дзаниоло, то Юве ще си гарантира младост и качество в полузащитата за години напред.
Колкото до Де Лихт, то холандецът е ключов елемент в плановете на торинския гранд по покоряването на Европа.
Бонучи и Киелини са достатъчни за поредното скудето, но триумф в Шампионската лига със заместници като Ругани или напусналия Касерес е просто немислим. Достатъчно е да си спомним тежките проблеми, които отприщи отсъствието на ветерана Киелини заради контузии през последната кампания. Пристигането на Де Лихт решава от раз всички тревоги на Сари в отбрана и намества и последното парче в (проекто) шампионския пъзел на Юве.
Или поне би трябвало. В настоящия си вид (и при положение, че сделката за Де Лихт бъде официализирана в близките часове), стартовата формация на Старата госпожа потенциално няма слабо място. На практика обаче има отворени казуси, като например кой ще води атаката. Манджукич е доказан боец и характер, но е по-скоро първа резерва. Колкото до Икарди - особено след покупката на Де Лихт, Юве не е готов да се бръкне с 60 милиона евро, колкото Интер иска за нападателя. От Милано обаче сами подбиват цената на аржентинеца, след като обявиха, че Мауро не влиза в плановете на Антонио Конте. Фактът, че Икарди няма да участва в предсезонното азиатско турне на „нерадзурите“ и в момента се готви самостоятелно, навежда на мисълта, че бъдещето му ще е извън „Сан Сиро“.
Привличането му ще е идеалният сценарий за Юве. В момента обаче Сари работи с това, което разполага – и то никак не е малко.
Основните главоболия за треньора, които по-скоро са приятни, са свързани с това как да осигури достатъчно игрово време на Джанлуиджи Буфон. Ветеранът се завръща на вратата на бианконерите за последно взимане – и с мечтата най-накрая да прегърне трофея от Шампионската лига. Дали обаче ще се случи в конкуренцията на преобразените Реал (с Азар и Йович), на Барса (с Гризман, Де Йонг, а вероятно и с Неймар) или на могъщите съперници от Острова, предстои да разберем.
Едно е сигурно – със Сари, Кристиано, де Лихт и Буфон една от най-силните заявки за европейския връх през новия сезон ще дойде от Торино.
