През тази седмица Арсенал записа красиво поражение, а Челси - неубедителна победа, но истинското разделение между двата клуба, които се борят за четвъртото място в крайното класиране във Висшата лига е доста по-сериозно.
Това признание не е лесно за всички, които настояват за освобождаването на Арсен Венгер от мениджърския пост в Арсенал, но смелата игра на отбора му срещу Милан му спечели овации и уважение. В същото време фактор №1 в Челси - Роман Абрамович за пореден път се лиши от мениджъра, когото беше лично довел и мястото на Андре Вияш-Боаш беше заето от Роберто ди Матео, който се очаква да води тима до края на сезона.
Венгер рискува с трансферите през лятото - това е сферата, в която французинът отнася най-много критики заради липсата на реакция от негова страна след продажбата на Сеск Фабрегас и Самир Насри. Но Венгер заложи на 18-годишния Алекс Окслейд-Чембърлейн, който беше спряган за "отбора на бъдещето" на Арсенал, но се оказа, че може да бъде използван още сега, въпреки че доскоро беше контузен.
В същото време, Ди Матео научи от босовете си, че задължително трябва да използва Фернандо Торес в мача с Бирмингам, който впоследствие Челси спечели.
Откъдето и да го погледнете, в случая става въпрос за най-доброто от Венгер и най-лошото от Челси. Венгер се опитва да изгради нов отбор, но работи така, както трябва да се вършат нещата във футбола. Ди Матео трябва да намери начин да оправдае грешката на собственика на клуба на стойност 50 милиона лири, допусната през миналия януари.
И Ди Матео получи указания, че Торес трябва да играе. Въпреки че испанецът има сериозни проблеми с увереността - той е отбелязал 5 гола за 50 мача, като в последните 23 срещи не е успял да се разпише. Освен това, Фернандо отказа поканата да изпълни дузпа - дотолкова се съмнява в способностите си в момента. Ди Матео поема по пътя на Карло Анчелоти, който също беше принуден да намери магическата формула, по който Челси с Торес в нападение ще се превърне в ефективен отбор и Фернандо отново ще вкарва.
И това не се случва за първи път - Абрамович първо наложи Андрий Шевченко на Жозе Моуриньо, а уволнението на Вияш-Боаш се оказа важен аргумент в полза на твърдението, че руският олигарх не е променил похватите си при управлението на Челси.
В същото време Арсенал е на път да запише седем поредни сезона без трофей, но това не накърнява вярата на босовете на клуба, че един ден Венгер отново ще стигне до големите успехи. Което означава, че разделението между Челси и Арсенал се дължи не толкова на различния подход към футбола, така и в основите, върху които лежи подхода при управлението на всеки от двата клуба.
Абрамович възстанови катастрофалното статукво в Челси, след като нареди Торес да бъде върнат в състава. А по това време, в Арсенал вече започнаха да вярват, че тимът е изминал целия цикъл на възраждане и отново може да се очаква силно представяне в близко бъдеще.
Вярно е, че в Лондон Милан игра толкова слабо, колкото и Арсенал в Милано, но факт са и победите срещу Тотнъм и Ливърпул, както и израстването на играчи като Войчех Шчесни, Лоран Кошчиелни и Окслейд-Чембърлейн.
Ако Венгер успее да убеди босовете на Арсенал, че трябва да положат повече усилия, за да убедят Робин ван Перси да преподпише с клуба, ако Джак Уилшиър се завърне на терена с пълна сила, то тогава французинът има шанс да докаже, че най-добрите му дни в професията не се отминали.
И това не е фундаменталната разлика между Челси и клубове като Арсенал и най-вече Манчестър Юнайтед, където шефовете вярват, че докато мениджърът се ползва с доверието им, то той напълно отговаря за всички футболни въпроси. И никой не му се бърка.
А Ди Матео е принуден да приеме ролята на кукла на конци.