Клубна легенда. Капитан на Англия. Голмйстор на Мондиал 2018?
Със 108 попадения в 153 мача във Висшата лига Хари Кейн се утвърди като едно от явленията на английския елит.
Мениджърът на националния отбор Гарет Саутгейт му повери капитанската лента, а нападателят накара нацията да повярва, че световната титла не е мираж.
12:49Коли, частен самолет, абсолютен лукс и благотворителност: Как харчи милионите си Кристиано Роналдо
Кейн води в листата на голмайсторите на Мондиала с 6 попадения и е с отлични шансове да спечели "Златната обувка".
Днес изглежда сякаш светът е в краката на 24-годишния играч, но той трябваше да извърви дълъг път, за да достигне до върха. От отхвърлен от Арсенал и Уотфорд до преотстъпван във Футболната лига, момчето от Източен Лондон не се предаде, а накрая Тотнъм повярва в него и сбъдна мечтите му.
От перспективен вратар до безпощаден стрелец
Когато през 1999-а 6-годишният Хари пристига на проби в Риджуей Роувърс - академията откривател на таланта на Дейвид Бекъм - треньорите смятат, че си заслужава да го пробват на вратата.
"Тренирахме далечни удари и попитах момчетата дали някой от тях може да пази - спомня си Дейв Брикнъл, някогашен треньор в Риджуей и настоящ скаут на Тотнъм. - Хари вдигна ръка и каза: "Аз ще застана на вратата". Дадохме му едни стари ръкавици и той направи фантастични спасявания. Помислих си: "Супер, имаме си страхотен вратар", но след това дойде майка му и каза, че напред е още по-добър. Пуснахме го и започна да вкарва като машина - отляво, отдясно, през центъра... И в крайна сметка си намерихме не вратар, а централен нападател."
Представянето на Кейн за Риджуей, както и за кварталния му отбор Уолтъм Форест, привлича вниманието на някои от най-известните скаути в Лондон. Арсенал пръв посяга към таланта, но по необясними причини се отказва от него. Подобно нехайство демонстрира и Уотфорд.
"Забележителното при него беше, че може да не направи нищо цял мач, но откриеше ли се и най-малък шанс, той го сграбчваше с двете ръце. В 4 от 5 случая или вкарваше, или асистираше за гол на свой съотборник", казва Тревър Бейли, мениджър на Хари в Уолтъм.
А Брикнъл добавя: "Още на 6, Кейн можеше да играе като 10 или 11-годишен. Имаше плътен, чист удар и с двата крака. Разбираше играта, виждаше паса и имаше отлично докосване. Но най-характерното му качество беше увереността му. Ако първия или втория път не успееше да отбележи, продължаваше да се опитва, без да се притеснява от пропуските преди това."
Арсенал го взима в отбора си до 9 години и въпреки че не прекарва дълго в Северен Лондон, бившият треньор от академията на "артилеристите" Алекс Уелш си спомня отлично високото момче от Уолтъмстоу: "Срещнах го в нашата академия и и ми направи впечатление, че знае много за вратарския пост. Желанието му обаче беше да вкарва голове. Абсолютно убеден съм, че е такъв клиничен реализатор, защото знае какво мразят вратарите. Стреля възможно най-бързо, когато още не са имали време да се позиционират, шутира през играчи и през куп от крака и тела... Все неща, които вратарите ненавиждат."
Кейн е вторият голмайстор на отбора, но по непонятна причина в Арсенал решават да го освободят след само година в школата на "топчиите".
Отличен ученик с "мохикана" на Бекъм
От "Larkswood Primary Academy" Кейн отива в "Chingford Foundation School", където веднага се превръща в звездата на футболния отбор на училището. Играе отлично и крикет, но футболът е голямата му страст.
"На първо място при него беше решителността да успее на всяка цена. Работната му етика беше очевидна. Вървеше му не само спортът, но и всички предмети. Беше модел за подражание и изключително съвестен. Блестеше най-много във футбола, но нямаше преподавател, който да каже лоша дума за него", спомня си учителят му по физическо в "Chingford" Марк Лийдън.
16:03Обяснено: Защо англичаните носят емблемата с трите лъва
"Интересуваше го само футбола и беше обсебен. Обичаше Дейвид Бекъм и си правеше прическата "мохикан" като него. Всички му се смееха, но на него му харесваше. Мислеше за футбол денонощно. Като станеш на 15-16 в съзнанието ти вече са момичета, купони, пиене... Но не и Хари. Тренираше постоянно", казва Люк Робинсън, съученик и приятел от детството на звездата на "трите лъва".
Отличните му изяви на училищно ниво предизвикват интереса на Тотнъм и "шпорите" го взимат през 2004-та, когато е на 11. Пет години по-късно, на рождения ден на Хари на 28 юли, от клуба му отпускат стипендия.
Момчето от Уолтъмстоу оценява жеста и започва да се труди още по-здраво, за да постигне целта си - един ден да играе голям футбол.
"Имаше какво да подобрява - играта с глава и тази с левия крак. Но сам си беше най-добрият треньор - казва Алекс Инделторп, бивш специалист от академията на Тотнъм. - Оставаше след всяка тренировка да тренира допълнително и манията му да се подобрява беше, без съмнение, най-голямата му сила. Около 16-годишен започна да има голямо влияние върху отбора. Първо го пускахме като резерва и той винаги успяваше да помогне - по дясното крило, като "десетка", като таран, а дори и понякога в полузащитата."
Живот под наем
Утвърдил се като един от най-добрите в селекцията до 18 години и два пъти попадал в групата на мъжете за двубои за купите, ръководството на школата и мениджърът на тима до 21 години Тим Шърууд, решават, че е време Хари да бъде отдаден под наем, за да трупа опит в професионалния футбол.
Първата му спирка е Лейтън Ориент от Лига 1, а 17-годишният Кейн получава дебюта си по време на гостуване на Рочдейл през януари 2011-а. В последния клуб в кариерата на Питър Шилтън нападателят отбелязва пет гола в 9 срещи като титуляр.
Докоснал се до професионалистите, Тотнъм си връща младока още през лятото и той дебютира в мач срещу Хартс в Лига Европа. В първия двубой "шпорите" бият с 5:0 и могат да си го позволят. Кейн дори печели дузпа, която му е поверена да изпълни, но пропуска.
До Коледа на 2011-а изиграва 6 мача за лондончани в Лига Европа, а през януари следващата година отново е преотстъпен - този път на Милуол, който се бори да запази мястото си в Чемпиъншип.
С 9 гола Кейн помага на "лъвовете" да оцелеят, а бившият бранител на тима Алън Дън си спомня: "Виждал съм много играчи, които идват на "Дъ Ден" и се паникьосват още на 5-ата минута, след като чуят няколко неща по свой адрес от настръхналите трибуни. Те просто не могат да се справят с това напрежение. Но не и Хари. Беше много фокусирано и уверено във възможностите си момче. В "бърлогата" той научи, че трябва да си малко по-агресивен на терена. Че трябва да си горд от това, че носиш фланелката на отбора си и да го показваш."
Шърууд често ходел да гледа младия нападател и си спомня враждебната атмосфера на всеки домакински двубой на "лъвовете". "След един от мачовете, на който отново беше напечено, скаут на Тотнъм отиде при тогавашния мениджър Хари Реднап и му каза: "Трябва да измъкнем Хари от Милуол. Там не е добре за него". Но аз се намесих и заявих: "Мястото е перфектно. Не искаме да му е комфортно, а постоянно да е под напрежение", споделя Шърууд.
След края на сезона Тотнъм отново си го връща и през август 2012-а дебютира за "шпорите" във Висшата лига, а в края на месеца е пуснат под наем в Норич.
Още във втория си мач претърпява тежка контузия срещу Донкастър за Купата на Лигата и до края на кампанията записва само три срещи за "канарчетата" в Премиършип.
През лятото на 2013-а следва ново преотстъпване, като този път спирката му е в амбицирания да стигне до промоция в елита тим на Лестър.
Кейн и бъдещият му съотборник в националния отбор Джейми Варди обаче не получават много игрово време, тъй като първи избор на мениджъра Найджъл Пиърсън са Крис Ууд и Дейвид Нюджънт. Но самочувствието му расте, тъй като пристига повиквателна от младежкия национален отбор за Световното първенство до 20 години, а селекционерът Питър Тейлър засипва нападателя със суперлативи в медиите: "Първо си помислих за него колко приятно момче, а след това, че няма да има за какво да съжалява в края на кариерата си, защото ще даде всичко от себе си, за да постигне своите цели."
Най-накрая у дома
След 4 преотстъпвания за три сезона, Хари Кейн прекарва цялата кампания 2013/14 в Тотнъм - клуба, чиято собственост е. Но чак в края на сезона, когато е уволнен Андре Вияш-Боаш и португалецът е заменен от Тим Шърууд, 20-годишният нападател влиза в игра в двубой от Премиършип. Срещу тима на Съндърланд отбелязва дебютното си попадение, след което се разписва и в следващите два мача - срещу Уест Бромич и Фулъм.
"Не само че не беше хазартно да го пусна в игра, а появата му беше закъсняла. Никой не искаше повече от мен нещата на Роберто Солдадо да му потръгнат, но от тренировка на тренировка Кейн го изместваше. След около 20-ина дни реших, че е време да направя промяна и той не ме разочарова. Хари искаше да докосне върха и нищо не бе в състояние да го спре да го постигне заради класата, желанието и манталитета, които притежава. Бях най-големият почитател на Кейн, защото в негово лице виждах нещо средно между Теди Шерингам и Алън Шиърър", не пести похвалите си Шърууд.
Останалото е история
Кейн отбелязва 21 гола в следващия сезон и през март 2015-а за първи път е повикан в представителния тим на Англия. На 25 и 29 попадения възлиза сметката му в следващите два шампионата и печели "Златната обувка", а през приключилият неотдавна 2017/18 се отчете с 30 и бе изпреварен само от Мохамед Салах.
Какъв прогрес!
Преди 5 години Хари седеше на пейката на Лестър в Чемпиъншип, а днес е понесъл Англия на раменете си към успех, който допреди месец изглеждаше немислим. Но след 5 мача на островитяните на руска земя си даваме сметка, че още по-абсурдно е било да се отписва отбор, който притежава реализатор като Кейн.
"На площадката в махалата всички искахме да сме като Дейвид Бекъм, а сега всеки иска да е като Хари Кейн", обобщава Люк Робинсън - приятелят, който навремето му се смееше за "мохикана"...
