Глазгоу построи паметник от любов на Стилиян Петров в последния му мач. Това бе бенефис, благотворителен двубой, шоу, събиране на приятели - от всичко по малко.
Бенефиси във Великобритания се правят обикновено на играчи, изкарали над 10 години в един клуб. Стан има само 7 в Селтик, но е легенда на клуба.
Който не е сигурен в това, да види какво се случи в неделя.
60 000 луди по Селтик запалянковци сложиха фланелките си, купиха си шалчета с името на Петров, билети от 5 до 15 паунда, програмки по 4 лири и показаха как се почита една голяма фигура.
Неслучайно изброихме числата. Мачът бе изцяло благотворителен. Приходите от него се разделят между фондация "Стилиян Петров" за борба с левкемията и кухня за социално слаби.
Надеждите бяха да се събере дори милион лири!
Какви личности почетоха нашето момче!
Кени Далглиш - наричан Крал на футбола, родом от Глазгоу и от Селтик, бе треньор на единия тим.
В него имаше 6 български имена - Стилиян, Мартин Петров, Димитър Бербатов, Радостин Кишишев, Христо Йовов и Мариан Христов.
До тях - световният шампион Робер Пирес, европейският клубен Джон Тери, както и още куп знаменитости.
Насреща - само любимци на зелено-бялото море, което представляваше отново "Паркхед", стадионът на Селтик. Любо Моравчик, Хенрик Ларсон, Крис Сътън, Джаки Макнамара, Бобо Балде, Пиер ван Хойдонк...
Имаше и български знамена, разбира се. Имаше и сънародници, пропътували разстоянието до Глазгоу, за да са на това историческо събитие.
Едно семейство с милиони братя и сестри се поклони на един от своите - Стилиян, легендата на Селтик.
Битката му с левкемията сплоти още повече хората край него. Каузата събра и хора от шоубизнеса, артисти, певци.
Стилиян се разплака в 19-ата минута, когато стадионът стана на крака да пее името му. Преди дни Петров призна, че е плакал през всичките месеци на терапия и битка с болестта.
Нито веднъж след диагнозата. Но морето от подкрепа го пречупи и сълзите тръгнаха... След края, на почетната обиколка със синовете си Кристиан и Стилиян-младши, мъжкото момче също плака.
Имаше нужда.
Имаше и смешни моменти, стана шоу. Е, Люис Томлисън от "One Direction" повърна край тъчлинията, след като Габи Агбонлахор от Вила му направи шпагат, който във Висшата лига дори няма да забележат. Певецът от момчешката банда не бе подготвен...
Имаше и леки мрачни петна върху иначе впечатляващата и великолепна зелено-бяла картина на любов. Освирквания се чуха за Джон Тери и Карлос Куеляр.
Испанецът дари 11 000 лири преди мача на фондацията на Стилиян, а Тери дойде по лична покана на Петров. Оказа се, че двамата често си разменяли SMS-и и приятелството им с българина датира доста отдавна. Куеляр бе освиркан, защото е играл в Рейнджърс, а Тери - защото е... Тери.
Мачът завърши 5:3 за отбора на приятелите на Стилиян. Бербатов вкара 3 гола, Мартин също се разписа. Но резултатът не е важен.
Всъщност - важен е. Това е резултатът в отношенията на един нормален млад мъж, който даде всичко от себе си в професията си, а после пребори и тежко заболяване, с хората, които оценяват това в една нормална страна.
Петров е пример за тях. Затова те бяха 60 000 по трибуните, пяха не един, а три пъти безсмъртния химн "You'll Never Walk Alone" в чест на него - на Стилиян.
Той е символ на това как да правиш нещата по правилния начин и да не се отказваш.
За нас примери - колкото искаш. Дано се научим най-вече да взимаме пример от тези, които могат да ни дадат такъв.
И да уважаваме легендите си.
