За него казват, че е екстра класа. Наричат го Крал Леон, макар че е само на 17 години и е най-младият състезател от всички над 300 волейболисти, които бяха заявени за световното първенство по волейбол.
Мондиал 2010 е четвъртият му турнир през тази година след младежкото континентално първенство на зона НОРЕКА, световната лига и младежките олимпийски игри. Въпреки това Вилфредо Леон - суперзвездата на Куба не изглежда уморен.
Посрещачът, който често играе и като диагонал уверено изведе своите до третата фаза на надпреварата в Италия. При това само с една загуба - от Сърбия с 1:3. „Той е тинейджър и реагира като такъв. Но само докато мачът започне. На полето е изключително зрял и е един от стълбовете на отбора ни. Притежава всички технически данни, които са необходими, за да бъде най-добрият", признава треньорът Орландо Блекууд.
До този момент Леон е реализирал 73 точки за Куба и заема 15-то място при най-резултатните състезатели и четвърто място при най-ефективните нападатели. Преди по-малко от месец на финала на първите младежки олимпийски игри в Сингапур той заби фантастичните 35 точки. Преди това в една от срещите завърши с 28 точки. „Просто играя своята собствена игра", обяснява резултатността и ефективността си посрещачът.
Именно тази игра го доведе до дебют в мъжкия национален отбор само на 14 години. „Бях шокиран, но не изпитвах страх, напротив. Бях много щастлив когато ми дадоха този шанс. Да играя за националния отбор винаги е било моя мечта", припомня си волейболистът
Леон има собствена философия за играта. „Обичам математиката, а волейболът не е нищо повече от позициониране, изчисление и определяне на подходящата зона. Когато играеш си наясно колко голямо е полето, знаеш на каква височина ти се подава паса, остава само да изчислиш правилната зона", простичко обяснява тинейджърът.
Според всички обаче онова, което отличава Леон и съотборниците му от останалите е многото работа и тренировки. „Винаги сме имали таланти, но само с много труд те са ставали големи играчи", обяснява философията на страната си Раул Диаго - президент на кубинската федерация. Той е един от добрите разпределители на Куба от миналото. Нарича Леон феномен и го определя като голямата надежда на тима.
„Твърде просто обяснено. Те тренират отново и отново, дори нечовешки много. Абсолютна лудост. Особено това важи за младите", казва една от най-успелите италиански състезателки Маурициа Качиатори. На Апенините отлично познават методите на кубинската школа, след като в последните години състезателите от Острова на свободата рещили да избягат от там пристигат и се установяват именно в Италия. Качиатори добавя и още нещо - това е отбор, който не се притеснява да налага младите, без значение, че те изместват волейболисти с много повече опит и заслуги.
Кубинските ръководители поне до този момент успяват да опазят Леон и младите му съотборници от подобни действия. Тимът, който в сряда ще се изправи срещу България е най-младият на първенството - средната му възраст е едва 22 години. Нащите са с около три тодини по-големи и с повече опитни играчи. Двата тима вече се срещнаха преди месец. На турнира в Сърбия тимът ни спечели само гейм, а кубинците ни превъзхождаха във всички елементи.
Вилфредо Леон твърди, че тежките тренировки не му пречат. Особено когато са в компанията на по-големи от него състезатели. „Те винаги ми дават съвети. И ми помагат да подобрявам играта си. Но не обичам да прекалявам. Ако си много уморен няма как да покажеш най-доброто от себе си". През сезона той се готвеше с тима на Капиталиньос като винаги оставаше допълнително с още някои от съотборниците си, за да му подават топки за забиване.
Световното първенство е само стъпка към голямата цел на Леон и съотборниците му - олимпийските игри в Лондон след две години. „Знаем, че можем да се класираме, а там ще се борим за място в тройката", откровен е тинейджърът.
„Той има огромен потенциал, невероятен е. Необичайно е дете, каквото той все още е да показва такова ниво на игра", казва една от звездите на испанския волейбол Гиермо Фаласка. „Не е само това. Показва страхотна психика, не се притеснява от нищо", допълва Рафаел Паскуал, бившият капитан на „Ла фурия роха".
Самият Леон е критичен към играта си. „Трябва да подобря играта си в защита и на блокада", отбелязва той. Атаката и сервисът му обаче са впечатляващи. "Научих се как да изпълнявам начален удар още на седем години, когато започнах да играя волейбол. Мой учител бе майка ми, която се казва Алина сел Росарио Венеро и е бивша волейболистка. Тя ме съветваше да работя много упорито над сервиса, защото той е основна част от играта. А що се отнася до атаката - просто обичам да нападам.
201-сантиметровият посрещач споделя, че често противниците, най-вече италианци и руснаци, насочват началния си удар в него, за да опитат да го изморят или извадят от равновесие. "Освен това поставят най-добрия си център срещу мен, за да блокира атаките ми". Това обаче не го отказва.
Независимо от отбора, в който играе Леон винаги носи екипа с № 1 - числото, което според него символизира началото и краят на човешкия живот. И винаги носи три медальона - един с Исус Христос, един в цветовете на националния флаг на Куба и един с релефно изображение на Лъв - като името и зодиакалния му знак.
Въпрки похвалите остава здраво стъпил на земята. "Нашият отбор е изключително единен. Имаме невероятно сцепление", обяснява Леон. Короната на суперзвездата обаче определено принадлежи на него.
