Както стана традиция през новия век, година преди голямо първенство вече гледаме към следващия квалификационен цикъл на националния отбор. Загубили сме шансове по една или друга причина, но всъщност обикновено с най-прозаичното и очевидно обяснение - нямаме класа да се борим с останалите.
Какво е различното сега?
За първи път от над 50 години България има за треньор чужденец. Не че Лотар Матеус е Отмар Хицфелд или Джовани Трапатони. Просто се опитва да промени коренно отбора и неговото мислене. Дали е за добро - времето ще покаже. Но с младостта на налаганите като основни футболисти, прибавени към немското упорство и дух на победител у селекционера, този път като че ли наистина има надежда.
Тя се корени и в бързото и качествено „логистично" обработване на избраните от Матеус за нови асове в националния.
На 23 г. Николай Михайлов е шампион и носител на купата на Холандия. Мина и през Ливърпул, макар и да не пази там. Дори да не направи трансфер в голям клуб, нивото на Твенте е достатъчно, за да сме спокойни за поста. Като алтернативи имаме няколко младока, начело с Влади Стоянов и Пламен Илиев.
В защита, най-младата на България от 20 години, трябват бързи трансфери далеч от „А" група. Иван Бандаловски сякаш бе изпуснал влака за голям футбол, но на 24 г. кариерата му е пред възраждане. Сега е моментът да поеме към Европа, за предпочитане Холандия или Германия. В Ниската земя името му е известно, след като изкара една година във Фейенорд. ЦСКА стори достатъчно като го върна за футбола, сега е необходимо да вдига класата си навън, за да е полезен и на новия национален.
Иван Иванов (23 г.) направи отличен мач в Черна гора, но реномето му продължава да изправя косите на феновете дори, когато играе добре. Проблемът е, че загуби мястото си в Алания, който и без това е от втора лига на Русия. Трябва да играе в силно първенство, за да разберем променен ли е наистина, или само временно е изчистил играта си от марковите безумия (по едно на мач, но фатално). Партньорът му от Подгорица Николай Бодуров (25 г.)направи някои грешки, но като цяло включването му в тима от Матеус преди 7 месеца има положителен ефект.
Петър Занев се чувства отлично и в Литекс, и в националния за момента, но има нужда от голям футбол всяка седмица точно, колкото и другите в тази нова защита. На 25 г. и 8 месеца той е най-възрастният от петимата, които браниха вратата ни в Черна гора (включително вратаря)! Куриозно, всеки един от тази млада отбранителна команда, с изключение на Бодуров, има опит от футбол зад граница, и то в солидни първенства. Но сега се очертава всички без Михайлов да си останат в „А" група, което вероятно би докарало Матеус до прибягване към успокоителни.
Алтернативи са 23-годишният Йордан Милиев от Левски, Коста Стоянов (25 г.) от ЦСКА, Пламен Николов (25, Литекс), Румен Трифонов (26, ЦСКА)... все имена на футболисти от родното първенство. Трябва класата на големия футбол, а оттам на сравнително добро ниво имаме само вечно контузения от 2 години Александър Тунчев и забравените из Румъния Живко Миланов и Валентин Илиев.
Сред халфовете най-близо до голямата крачка е Станислав Манолев (25 г.), който е титуляр и с добри изяви в ПСВ - перфектното място за скок в голямо европейско първенство. Имаме играещите навън Стилиян Петров, Чавдар Янков и Станислав Ангелов, но може смело да се заложи, че нито един от тях няма да е част от отбора за световните квалификации, ако треньор остане Матеус.
Така край Манолев остава да търсят местата си пак хора от нашето първенство Владимир Гаджев (23 г., Левски), Борис Галчев (27, ЦСКА), вероятно ще навлизат 19-годишните надежди на Литекс Георги Миланов и Александър Цветков, 21-годишният Александър Тонев от ЦСКА, както и новопроизведеният българин Маркиньос, който е на 29 години. В плановете на Матеус вероятно ще бъдат Благой Георгиев и Христо Янев, които обаче навлизат във възраст, в която формата лесно се мени и спада. За трансфер и на двамата в голям клуб вече е много трудно да се говори. Не стоят така нещата с Николай Димитров, който на 23 г. трябва „с 200" да напусне Турция и да се молим да си намери място в някой нормален отбор от добро първенство. Той е алтернатива и за двете позиции на фланга.
На такава халфова линия няма да и липсва ентусиазъм и мотивация да се докаже. На въпросът е, ще стигне ли класа? Без излизане (по възможност бързо) на тази група футболисти далеч от българското първенство, имаме сериозен проблем. За Тонев, Гаджев и Георги Миланов се говори, че интерес от чужбина има. Матеус сигурно е готов да приеме преговарящите в дома си, само и само трансферите да станат.
В атака нещата са ясни. При вероятното отказване на Мартин Петров, оставаме с играещите навън Генков и Макриев, на по 27 г. и гастролиращи в неособено класни отбори на иначе нелоши първенства. Надеждата тук е в продажба на 22-годишното торпедо Спас Делев зад граница, както и възраждане на големите надежди Валери Божинов (25 г.)и Валери Домовчийски (25). С опита си от силните първенства на Италия и Германия, при навлизане в необходима форма Двамата Валери могат да се окажат голям коз на Матеус. Безспорен ас в нападението е Ивелин Попов, но подобно на Хичо, 23-годишният настоящ голмайстор на националния трябва час по-скоро да намери ново ниво за развитие, далеч над Газиантеп. Попето може да разчита, че името му е познато в Холандия след престоя във Фейенорд. Бе и на проби в Блекбърн. Има ниво и хъс поне за отбор от втората половина на Висшата лига или Бундеслигата.
Както обикновено - ново лято, нова надежда. Този път националният поема съвсем начисто и при даване на нов 2-годишен мандат на Матеус, всички трябва да стискаме палци голяма група от изброените футболисти да намерят място в нормални първенства. Така можем да чакаме квалификациите с оптимизъм. Вече видяхме, че има желание за битка до последно. Сега трябва да отворим вратите на отбора, за да влезе и класата.
