Кариерата на Анди Удуърд като професионален футболист приключва, когато е на 29 години. Прекарва периоди в Крю Аликзандра, Бери, Шефийлд Юнайтед, Скънторп, Халифакс и Нортуич.
Името му определено не е от онези, които са се набили в съзнанието на запалянковците или поне така беше до 16 ноември тази година - деня, в който Анди призна ужасяващата истина за сексуалното насилие, на което е бил подложен от бившия си треньор Бари Бенел.
Думата "смелост" и производните й често се използват във футбола. В коментарите на специалистите чуваме "смела отбрана", "смело тактическо решение" и т.н. А когато Удуърд излезе от сенките и разказа сърцераздирателната си история, дефинира ново значение на смелостта във футбола.
Обещаващата му кариера е съсипана от треньор педофил, който го малтретира в продължение на няколко години, когато играе в юношеските формации на Крю.
Сексуалните издевателства в ранните тийнейджърски години на Удуърд опустошават не само футболните му амбиции, но и целия му живот. Травмата става още по-непреодолима, след като Бенел се жени за сестра му. Тогава е на 18, а в следващите десетилетия призракът от детството го подтиква да направи няколко опита за самоубийство.
Тренира любимия си спорт, учи се на дисциплина и същевременно е в безопасна среда. Това е обвивката.
Но така ли е в действителност?
"Насилието или беше явно, или Бенел използваше футбола, за да ме манипулира. Ако го подразнех по някакъв начин, ме вадеше от отбора. "В един момент ще изостанеш и ще изчезнеш от футбола, а тогава с мечтата ти ще бъде свършено", изнудвал го педофилът по най-долен начин.
Майк Хартил, автор на книгата "Сексуални злоупотреби в младежкия спорт" и преподавател в университета Едж Хил, обяснява защо футболът е толкова привлекателен за педофилите.
"Заради броя на хората, които го практикуват, тези инциденти са повече във футбола от всеки друг спорт. Има много случаи на малтретиране и издевателства над деца, които се прикриват. Едно нещо, което сме разбрали от тези случаи в спорта, е силата и влиянието на треньора. Много е трудно децата да споделят и да разкрият злоупотребите пред член от семейството", обяснява Хартил.
През 1998-а Бари Бенел е осъден на 9 години затвор за педофилия, след като се признава за виновен по 23 различни случая. Шест от децата са били от Крю, като Анди Удуърд е първият, който излиза от анонимност, и то близо 20 години след делото.
Бенел работи още в Стоук и Манчестър Сити, а сред възпитаниците му е бил и самоубилият се през 2011-а бивш уелски национал Гари Спийд.
Анди извади духа от бутилката, който много хора от футболните среди в Англия биха желали да остане затворен вечно. Но не било писано. И слава Богу!
Йън Акли е една от жертвите, чиито показания вкарват в затвора Бенел през 1998 г. и той има доста въпроси към Футболната асоциация и ролята й да предпази децата от такива посегателства.
"Смятам, че ФА има задължение да осигури безопасността на децата, които тренират в структурите под егидата й. От Асоциацията се провалиха и ги смятам за виновни наравно с Бенел, защото са му позволили да наранява беззащитни деца в продължение на години", каза Акли.
Удуърд може да е първият, който публично разказа за кошмара си и даде кураж на мнозина да последват примера му.
Стив Уолтърс, футболен вундеркинд от 80-те, също разказа за насилието, което е упражнявал Бенел над него, а светът чу и изповедта на бившия английски национал Пол Стюърт. Той е бил насилван от друг човек, чието име не се споменава.
Треньорът заплашвал, че ще убие цялото му семейство, ако каже на някого за сексуалните престъпления.
След това се появи и Дейвид Уайт - още една от жертвите на Бенел. Икона за феновете на Манчестър Сити, голмайстор от края на 80-те и началото на 90-те, също излезе с името си и разкри за посегателства на треньор педофил в годините, докато се е изграждал като играч.
И той днес изглежда развалина - напълнял с поне 30 килограма, с проблеми с алкохола и в бизнеса, където компанията му наскоро бе обявена в несъстоятелност.
Попитан дали случаят с треньора педофил може да достигне мащаба на този с бившия водещ на Би Би Си Джими Савил, Удуърд каза: "Може и да се окаже по-зле".
Как футболът съсипва детски съдби?
43% от децата между 5 и 15 години във Великобритания играят футбол, а според проучване - жертвите на сексуално насилие са 3%. Числото е твърде условно, но лесно може да се направи сметка, че става въпрос за десетки хиляди пострадали.
Изследването е проведено сред студенти на възраст 18-21 години, което автоматично завишава истинския брой на жертвите, тъй като много от малтретираните не завършват университет или напускат училище преди пълнолетие.
След присъдата на Бенел от 1998 г., Футболната асоциация взима мерки за изкореняването на проблема, но въпреки добрите намерения на институцията, нищо не се променя в законодателството.
18 години по-късно системата, която позволи на Бенел да издевателства над деца, продължава да е все същата.
От няколко години действа инициативен комитет, който настоява за въвеждането на задължителен доклад за хората, които работят в регулираните дейности, сред които са и различните занимания с деца.
Най-общо казано, това означава, че ако вие сте треньор на детски отбор и забележите нещо нередно от ваш колега, да имате нормативно правно задължение да докладвате тази нередност.
В 72% от държавите в Азия, 77% от Африка, 86% от Европа и 90% от Северна и Южна Америка задължителното докладване е въведено под някаква форма. В Англия, Уелс и Шотландия обаче - не.
Според сегашния модел във Великобритания докладването на съмнение за злоупотреба е дискреционно. Тоест не е задължително.
Трябва да подадеш сигнал, но няма да бъдеш подведен под наказателна отговорност, ако не го направиш.
И явно не се докладва иначе как да си обясним, че толкова дълго време никой в Крю Аликзандра не е спрял Бенел?
Настоящият директор на клуба Дарио Грейди категорично отхвърли твърденията, че се е знаело какво прави треньорът с децата, въпреки че има подозрение, че поне един от инцидентите се е случил в дома му.
"На всички нас ни беше много трудно да повярваме, че Бари е виновен, когато го арестуваха. В началото всички много го подкрепяхме. Случилото се е преди много години", заяви Грейди.
Миналата седмица той изказа съчувствие към жертвите на Бенел и увери, че в клуба започва вътрешно разследване.
Прозвуча като хвърляне на прах в очите на хората и нелепо оправдание на клуб, който е търпял безобразията на педофила в продължение на години.
"Много съм разочарован. В Крю трябва да извадят главите си от пясъка. Това беше като обществена тайна, че Бари води момчета в дома си, но никой в клуба не помисли какво се случва. Реакцията им е скандална", заяви Уолтърс.
Том Пери, създател на инициативата за докладване, също е бил малтретиран сексуално в детството си - от треньор по ръгби.
"В спорта е като в училище, където са налице всички предпоставки насилниците да успеят. Те са близо до децата, притежават сила и влияние и лостовете насилието да остане тайна. И няма задължително докладване. Нещото, което разбрах, е, че в спорта има непреодолимо желание лошите новини да не се появяват на бял свят", каза Пери.
И точно това правят в Крю. Дърпат щорите и се правят, че вкъщи няма никой, докато журналистите им чукат на вратата с неудобни въпроси за сексуални посегателства над деца.
Директорът на клуба пък говори врели-некипели с надеждата, че проблемът ще се реши от само себе си...
На практика единственото, което успя да свърши Крю, е да извади на показ колко уязвими са децата във футбола.
Сексуалното насилие над деца не остава в детството
Преживяното в детството неминуемо се отразява на жертвите, когато достигнат зряла възраст. А според специалистите неглижирането на този факт е голям проблем. Защото децата получават необходимото съчувствие за преживяното от тях, но какво се случва, когато пораснат?
Обикновено претърпяното насилие се проявява в най-различни форми - много от пострадалите имат проблеми във връзките си с другия пол, проявяват се различни психически заболявания, самочувствието е под критичния минимум...
И точно това е историята на футболистите, които разкриха издевателствата срещу тях.
"Преди да отида в Крю, бях изпълнен с жизненост и енергия. Бях уверен и отворен човек, но сега често се затварям в черупката си. Понякога имам кошмари и проблеми със съня. Жена ми ми разказва как се будя нощем и сядам в леглото. Дори не знам, че го правя. Понякога имам и добри периоди, но след това нещо отново отключва проблемите", споделя Уолтърс, най-младият дебютант за Крю през 1988 г.
Кошмарът пък застигал Удуърд и на терена. "Съобщаваха, че съм сменен заради контузия, но това беше само оправдание. Всъщност ме връхлиташе поредната паник атака. По средата на полувремето падах на колене и не ми оставаше нищо друго, освен да напусна терена. Отивах в съблекалнята и започвах да плача, мислейки си, че с живота ми е свършено."
Удуърд и Уолтърс са двама от около общо 5 млн. жертви на сексуално насилие в детството във Великобритания. Числото е внушително и въпросът е какво да се предприеме оттук нататък.
На първо време е ясно, че трябва да се вземат по-сериозни мерки за осигуряването на сигурността на децата във футболните академии.
Правителството отхвърли задължителното докладване, но на фона на вихрещия се скандал може да преосмисли позицията си.
Политиците са убедени, че при въвеждането на докладването ще изникнат непредвидени разходи, тъй като сигналите ще се увеличат и ще са нужни служители, които да ги обслужват.
"Дали става въпрос за училище или за футболен клуб, отговорните фактори в организациите не искат да поемат отговорност и да наблюдават за спазване на правилата. А когато не се подава сигнал, защото не си правно задължен, тогава имаш проблем. Правителството се притеснява за разходите, но не взима предвид спестяванията, които ще се направят от намаляването на престъпленията, както и подобряването на психическото здраве на хората", заяви Том Пери.
След разкритията на Удуърд, сигналите на анонимната телефонна линия заваляха. Посещенията на уебсайта за помощ на жертви на сексуално насилие пък са се увеличили с 60 процента само за ден.
Полицията в Чешър, Нортъмбрия, Хемпшър и Лондон започна разследвания по обвинения в сексуално насилие в редица футболни клубове, а на хоризонта се задава цунами, което вероятно ще завърти целия остров.
Тази буря би следвало да издуха и последните съмнения дали е нужно да бъдат внесени поправки в действащите първобитни закони, касаещи сексуалното насилие над деца.
А докато промените наистина се осъществят, много момчета, които са се устремили да повторят пътя на Маркъс Рашфорд, ще свършат в ръцете на чудовища педофили, които знаят как да манипулират системата. И тя им го позволява.
Asked FIFA if they'll look whether child-abuse scandal stretches beyond UK & set up a global hotline:"We will monitor the situation closely"
— Rob Harris (@RobHarris) November 28, 2016
