Рубен Диас вече официално е най-новото попълнение на Манчестър Сити.
За португалеца, който досега играеше в Бенфика, ще бъдат платени 68 млн. евро първоначална цена - а с неговия трансфер Пеп Гуардиола вече е похарчил зашеметяващите 450 млн. за бранители, откакто води Сити.
Проблемът е, че твърде малко от тези трансфери от 2016 г. насам оправдаха очакванията и играта в дефанзивен план остава слабото звено на "гражданите". Истината за пореден път лъсна при отчайващото 2:5 срещу Лестър в неделя: доста различни защитници се изредиха в Сити при Пеп, а системните грешки остават едни и същи.
И на този етап вече няма как да не заключим, че проблемът просто не е в изпълнителите.
Така или иначе обаче, Диас вече е на "Етихад" и закърпването на отбраната с още един нов футболист е в ход.
С какво ще улесни той работата на Гуардиола в очертаващия се тежък сезон, който може и да се окаже последен за каталунеца в Сити?
В досегашната история на футбола само 15 защитници са стрували 50 млн. евро или повече. При 7 от тях купувач е Манчестър Сити и това е доказателство за желанието на клуба да подобри проблемното си звено, макар и засега инвестициите да не се оправдават.
Всъщност от миналите шестима бранители, стрували на клуба поне 50 млн., двама могат да се считат за безспорно успешни трансфери.
Аймерик Лапорт все още не е дебютирал за френския национален отбор, но бързо се превърна в първи избор в сърцето на защитата на Сити и в най-значимото присъствие в защитната четворка. Той обаче страда от малшанс с контузиите, а позитивен тест за COVID-19 преди началото на сезона наруши подготовката му.
Другият успешен трансфер на Гуардиола в отбрана е Кайл Уокър, наложил се като основен играч и допринесъл сериозно за двете титли на Англия, които Пеп спечели.
На другата крайност е Еляким Мангала - рекорден трансфер за Сити, когато беше купен от Порто през 2014 г. за 51.7 млн. евро. Той се оказа пълен провал и така и не се възстанови от кошмара при първото си гостуване, когато срещу Хъл Сити си вкара автогол и направи дузпа.
Мангала изигра само 59 шампионатни мача за Сити в петте години от договора си, в които прекара и два периода под наем, преди да премине окончателно във Валенсия със свободен трансфер.
Останалите скъпоструващи дефанзивни попълнения от последните години - Джон Стоунс, Бенжамен Менди и Жоао Кансело - още са в Манчестър Сити, но не успяват да се наложат трайно заради непостоянство и проблеми с контузии.
Особено големи надежди се възлагаха на Стоунс, който трябваше да е в основата на революцията на Пеп, но постепенно загуби мястото си сред титулярите и получава все по-малко доверие от мениджъра.
В такава среда на разочарования и съмнения се появява Рубен Диас, макар че има причини той да се окаже сполучлив избор за Гуардиола.
На отбора му липсва истински лидер в отбраната, откакто Венсан Компани напусна през лятото на 2019 г., а Диас си спечели славата на лидер в Бенфика и беше капитан на отборите до 17 и до 19 г. в родния си клуб.
Португалецът притежава сила и увереност, не се притеснява и да прибягва до мръсни номера, необходими на защитниците в първенство като Висшата лига.
Независимо че Гуардиола отказва да го признае пред медиите, тактическите нарушения са изключително важна част от неговия тактически план и освен Фернандиньо и Родри, е необходим още някой, който да извършва тези нарушения достатъчно дискретно.
Специално през последните месеци, централните защитници на Сити подхождат твърде добронамерено, а Стоунс и 19-годишният Ерик Гарсия на моменти изглеждат наивно, когато се изправят срещу хитри нападатели като Джейми Варди.
От Рубен Диас можем да очакваме малко по-твърд и безскрупулен подход, когато се налага да се спират атаки още в зародиш.
Това е важно, защото Гуардиола не смята да променя идеята си за висока защитна линия, каквато е използвал през цялата си кариера дотук - и за да бъдеш защитник при него се налага да си извънредно смел.
Точно заради футболната му философия, изискванията на Гуардиола към защитниците са огромни.
Напоследък отборите, които успяват да надделеят над Сити, го правят по сходен начин, като първо се прибират дълбоко назад и дават възможност на "гражданите" да се изнесат в предни позиции, а после наказват защитата им със скоростни контраатаки.
Мисията на Рубен Диас е да направи отбраната по-малко уязвима в такива случаи. Той не е най-бързият футболист и това беше сред причините да не е първи избор на Сити за поста.
Дали ще се приспособи към Висшата лига остава загадка. Но 23-годишният юноша на Бенфика може да бъде полезен не само с основните си дейности в защита.
Той носи опасност във въздуха при статични положения с 12 отбелязани гола за три сезона в Бенфика, повече от Лапорт, Стоунс и Гарсия взети заедно.
Най-голямото изпитание за него ще е да се справи с изискванията на мениджъра си при боравенето с топката.
Пеп би искал всичките му защитници да са плеймейкъри и да могат да хвърлят дълги диагонални пасове в свободни зони от терена. Рубен Диас няма как да е съвсем подготвен да играе така, колкото и да е свикнал с нападателен футбол в Бенфика, и ще трябва да се учи на повече храброст при разиграването и справянето с пресата на противника.
Обичайно защитниците, които пристигат от португалския елит, не са особено подготвени за темпото на Висшата лига и за Диас предстоят трудни дни, в които всички погледи ще бъдат насочени към него.
Мангала и Николас Отаменди дойдоха в Сити с отлична репутация, изградена в Порто, но откриха, че в Премиър лийг нивото е съвсем друго. В Манчестър Юнайтед Маркос Рохо, Диого Далот и Виктор Линдельоф бяха взети от португалски клубове, но също страдаха и още страдат по английските терени.
Трудни времена имаше и Давид Луис, който също беше в Бенфика преди да заиграе в Челси през 2011-а, но той успя да се превърне в постоянна величина на Острова, докато преди него Рикардо Карвальо беше безспорен успех в големия Челси на Жозе Моуриньо.
Рубен Диас тепърва ще напише своята история в родината на футбола, но от самото начало немалко обстоятелства са срещу него.
За Пеп Гуардиола, намиращ се в последната година от договора си, залогът също е голям, защото с този трансфер може да бъде спасена или провалена цялата кампания.
Истината е, че в момента отбраната не изглежда по-добра от периода преди 4 години, когато Гуардиола още не беше пристигнал.
Касата на притежавания от Абу Даби клуб може да изглежда бездънна, но твърде много от тези 450 млн., хвърлени за защитници, се оказаха пари на вятъра.
И рано или късно Гуардиола ще трябва да обясни защо състоянието на отбраната толкова рязко контрастира с вложените средства.
