Ел Чоло пак го направи. Испанските медии не спират да се възхищават на човека, който надминава очакванията с един отбор, от който преди 4 години дори най-запалените му фенове не очакваха нищо.
В сряда вечер Галактическата селекция на Реал отново бе победена от Атлетико - 2:0 в първи мач за купата. Да, има и реванш. Да, Реал може и да обърне резултата.
Но това няма да промени факта, че в Испания вече е налице нов модел, а не тоталната доминация на Барселона и Реал.
През декември 2011-а Диего Симеоне се появи като треньор на Атлетико с едва 5-годишен опит като наставник и то в родната Аржентина. Само на 39 и с основен аргумент - култов статут сред ултрасите на "Висенте Калдерон".
Но само на емоции няма да стане, предупреждаваха пишещите за Атлетико мадридски медийни хищници.
Оказа се, че клубът е направил най-добрият си ход за поне 30 години. За първи път от незапомнени времена Атлетико задържа нивото си на фактор и в първенството, а и в Европа. Преследва втора поредна титла и прави забележителни мачове срещу Барса и Реал.
Ел Чоло - което в испанския е жаргон за "мелез", "някой от смесена раса", но и основно използвано за хората от Южна Америка, работещи в Испания, е корав тип. Такъв бе и като играч. Използваше мръсни номера на терена, не го крие. Но и мразеше да губи. Вреше се навсякъде, не бягаше от сблъсъци, атакуваше съперници и съдии.
Сега отборът му е точно като него - корав и непримирим.
Ето нагледно как Симеоне бутна двуполюсния модел.
В първите си три мача срещу Реал записа три загуби, което е най-нормалното нещо на света - Атлетико не бе побеждавал градския враг от 1999-а. След това обаче балансът е 4 победи, 2 ремита и 3 поражения, като едната загуба дойде с продължения на финала в Шампионската лига. Другите две са в турнира за купата. Реал не е надигравал Атлетико в първенството в 3 поредни срещи.
Срещу Барселона стартът също бе с три поредни загуби в първите му три сблъсъка. След това Барса няма победа вече 6 поредни мача. Пет ремита и 1 успех за Чоло, като той бе и решителен за елиминирането на каталунците в Шампионската лига.
През сезон 2011-2012 г., когато пое отбора преди Коледа на 14-о място с отрицателна голова разлика, Симеоне го докара до пето място в края. Спечели 56 точки.
Година по-късно Атлетико завърши трети със 76 точки.
За да се стигне до титлата през май 2014-а, със спечелени 90 точки.
Прибавяме Купата на краля, спечелена на "Сантяго Бернабеу" срещу Реал (уникален успех!) през 2013-а, трофея в Лига Европа за 2012-а, Суперкупата на Испания (пак бе повален в два мача Реал) за 2014-а и Суперкупата на Европа (4:1 над Челси) през 2012 г.
Ето това е Атлетико на Симеоне. Клубът, който е сочен като пример за вечен неудачник, минаващ край трофеите. Ха, кажете го сега на феновете на този тим!
Червено-белите се разминаха за 2 минути с Шампионската лига, но... имат поправителен този сезон, където пак стигнаха елиминациите.
С надъхания Симеоне начело, отборът няма лимит на възможностите. Отива на най-трудните места за гостуване и печели каквото му трябва. Взе титлата в "устата на лъва" - на терена на Барса, като на домакина му трябваше победа и ставаше първи.
Измъкна купата от Реал в дома му. Би Челси навън на полуфинал в Шампионската лига, и то с обрат - 3:1 от 0:1.
Облечен винаги в черно, Симеоне води уверено своята армия мрачни мъже към успехи. "Не забравяйте - победата трябва да е за нас!", казва им на излизане към терена.
"Благодаря на майките им, че са ги родили такива смелчаци с толкова големи топки!", изригна след победата над Челси.
С такъв лидер успехът не може да избяга.
