Майкъл Боулдинг
За разлика от Линекер и Ван Нистелрой, Боулдинг не е известен на широката публика. Забавното при него е, че тренира активно тенис и до 23-та си година играе само аматьорски футбол. После абсолютният анонимник вкарва някой друг гол в долните ешелони на Англия и хваща окото на Астън Вила. Той буквално сбъдва сценариите на десетки спортни филми - амбициозен любител, който започва от нищото и се изкачва до Висшата лига. В момента е на преклонните за полеви футболист 35 години, но мечтата му вече е осъществена!
Ибрахима Гай
Добре познатият в България безкомпромисен сенегалец също е започнал късничко. Той се записва да тренира в тамошния ФК Дакар едва на 18. След няколко сезона го набелязват скаути на ЦСКА, а останалото е история. Гай придобива легендарен статут с екипа на армейците. Дълго ще се помнят безумните му шпагати в глезените на противниковите играчи. Ако не беше станал футболист, вероятно щеше да бере банани и какао в Африка.
Дадо Пършо
Историята на снажния хърватин е малко по-различна. Отначало всичко при него е нормално - на 12 вече е в школата на Хайдук (Сплит). Скоро обаче, войната в бивша Югославия кара семейството му да избяга във Франция. Там той започва да рита за аматьорския Руан, но основната част от прехраната си изкарва като автомеханик. Въпреки това, през 1996 г. неочаквано му провървява - големият Жан Тигана го харесва и го привлича в гранда Монако.
Първата година на Дадо (това всъщност е прякор, истинското му име е Миладин) в княжеството е трудна. Общо взето не излиза от казината и се превръща в една отпусната лоена топка. Точно когато е на път да стане неспасяема пиянка, е пратен под наем в Аячо и кариерата му тръгва нагоре. Започва да бележи, след което е върнат в Монако. Малко по-късно помага на отбора да спечели титлата. Сезон 2003/2004 е може би най-успешният в кариерата му. Пършо изравнява рекорда на Марко ван Бастен и Симоне Индзаги, като се разписва 4 пъти във вратата на Депортиво Ла Коруня, при победата с 8-3 от груповата фаза на Шампионската лига. Монако дори стига финала на надпреварата, но там пада с 0-3 от Порто.
Ян Колер
Чешкият исполин играе на аматьорско ниво до 21-та си година. После подписва със Спарта (Прага), но нещата там не тръгват добре. Колер е окачествен като много тромав от треньорите и е изпратен да практикува... балет. Целта е да стане по-пластичен, а не само да гази противниковите защитници. Изглежда изкуството скоро оказва своето фундаментално влияние - Колер е купен от белгийския Локерен, става голмайстор на Юпилер лигата, а след това преминава през Андерлехт и Борусия (Дортмунд). С "жълто-черните" става шампион на Германия през 2002 г. С екипа на Чехия играе на три европейски и едно световно първенство.
Йън Райт
Безспорната черешка на тортата. Икона на Арсенал и един от най-обичаните английски играчи през последните десетилетия. Вкарва почти 300 гола във всички турнири за "топчиите". Шокиращото е, че е открит за футбола едва на 22, от скаут на друг лондонски тим - Кристъл Палас. Дотогава сменя няколко временни работи, прекарва и две седмици в затвор (заради шофиране без книжка). Дебютира за Англия чак на 27, срещу Камерун. След края на кариерата си става водещ на няколко риалити предавания, ангажира се и с благотворителност. Синовете му - Брадли и Шон (Райт-Филипс от Манчестър Сити), също са професионални футболисти.
