Ако трябва да търсим страна, където корупцията и скандалите във футбола да са на нивото на тези у нас, то отговорът ни идва сам за утрешната контрола с националите във Варшава.
Някога славният полски футбол, дал на света две златни поколения от Мондиал'74 и Мондиал'82 и играчи като Гжегож Лято и Збигнев Бонек, сега е разяден отвътре от корупция и некомпетентност и много наподобява Берлин след края на Втората световна война.
Въпреки епизодичните проблясъци на отбори като Лех (Познан), достигнал 1/16-финал в последното издание на Купата на УЕФА положението в клубния футбол не е розово, макар че пари там не липсват. Показателно за това е присъствието на легендата на Барселона Хосе Мария Бакеро като треньор на един от опашкарите в полската Екстракласа Полония (Варшава).
В резултат на корупционните скандали в последните години общо 300 души бяха разпитани и санкционирани, а отборите на Арка (Гдиня), Заглембе (Люблин), Гурник (Забже), Ленчна (Гданск), Заглембе (Сосновиец), КСЗО Островиец и Гурник (Полковице) смъкнати с по една - две дивизии надолу.
Ситуацията стана толкова сложна, че играчът на Корона (Киелце) Славомир Рутка не издържа на напрежението и се обеси в дома си.
При това състояние на клубния футбол е истинско чудо, че през миналото десетилетие „Дружина полска" се класира на три от пет възможни големи форума, при това с трима различни селекционери.
За мнозина новата вълна в полския футбол започна с идването на Лео Беенхакер, след като от 1990 насам се изредиха всички възможни местни легенди начело с Антони Пиехничек (селекционер на Мондиал'82) и Збигнев Бониек. Първоначалната еуфория от идването на холандеца обаче се изпари след срамното представяне на Евро 2008, което бе последвано от серия странни изказвания на Беенхакер, сред които се отличава прозрението му, че Полша още живее в епохата на дървените къщички.
Чашата на търпението преля след домакинската загуба с 0:3 от Словения в световните квалификации, когато в пряко предаване на националната телевизия от пистата на стадиона президентът на федерацията Гжегож Лято уволни намиращия се на няколко метра от него Беенхакер.
Предвид факта, че страната ще домакинства заедно с Украйна на Евро 2012, се спрягаха за треньори известни имена като Алберто Дзакерони и Авраам Грант, преди изненадващо да бъде лансирана кандидатурата на Франчишек Смуда.
Той не е непознато име за полския футбол, след като през сезон 1996 - 97 успя да вкара Видзев в групите на Шампионската лига - нещо което не е постигнато от никой друг местен специалист до момента.
Мнозина го бъркат с легендата Владислав Жмуда, но коректната транскрипция на името му е именно Смуда. Той записва скромна кариера като защитник, преди да стане гастербайтер в Германия. Там е принуден да съчетава изявите си на футболния терен с други дейности като боядисване, лепене на тапети и миене на прозорци.
Допълнителният труд продължава и след отиването му в американската аматьорска футболна лига NASL, където чисти комините на няколко нефтени рафинерии. Опитите му да започне собствен бизнес в съдружие с легендата Кажимеж Дейна пропада след автомобилната катастрофа на последния в Сан Диего.
Самият Смуда признава, че след тази случка той дълго е разсъждавал в хотелската стая дали да сложи край на живота си, но в крайна сметка се оказва прекалено нерешителен за подобна стъпка.
Сега неуспелият самоубиец е решен да постигне успех начело на своята родина, като граденето на новия състав започва още в контролата с България, за която поради травми или различни други причини не бяха повикани някои от по-опитните играчи.
На вратарския пост слабата форма на Артур Боруц от Селтик, доказана и при нещастно загубения „Олд Фърм" от Рейнджърс, отваря шанс за Лукаш Фабиански от Арсенал и Томаш Кушчак от Манчестър Юнайтед, като засега фаворит изглежда съотборникът на Бербатов.
В защита единственото по-опитно име е Михал Жевлаков от Олимпиакос, а някои от легионерите като Марчин Ковалчик от Динамо (Москва) и Дариуш Дудка от Оксер тепърва ще трябва да се доказват.
В халфовата линия най-важна фигура е доскорошната трансферна цел на ЦСКА Еузебиуш "Еби" Смоларек, който отдавна излезе от сянката на знаменития си баща Влоджимеж и сега прави фурор в гръцкото първенство с екипа на Кавала.
От новите имена най-впечатляващ е играчът на хита във френската Лига 1 Лил - Людовик Обраняк, а като най-голям талант е сочен Якуб Блашчиковски от Борусия (Дортмунд).
В атака единственото по-изявено име е Иренеуш Йелен от Оксер, който играе еднакво добре като дясно крило и централен нападател.
При всички положения Франчишек Смуда разполага с достатъчно млади играчи, които може да ротира в предстоящите сериозни проверки през тази година срещу Сърбия, Испания и Италия. В контролите той ще може да изгради новия облик на „дружина полска", с който Полша ще се надява да стигне до финалния мач на Евро 2012 в Киев и защо не да спечели и трофея „Анри Делоне".
