Българският национален отбор по волейбол се сбогува с още една възможност да стъпи на почетната стълбичка на голям форум след като късно снощи отпадна от европейското първенство в Австрия и Чехия. Нашите загубиха от Русия, тимът, за който всички са убедени, че в момента е №1.
Ранното отпадане след афишираните амбиции за „нещо голямо" оставя горчив вкус във всички - състезатели, треньори, ръководители, фенове. Няма спор, че тимът ни изигра един много силен мач на Евроволей 2011 - срещу Полша. Но отново този двубой бе само един. А за да стигнеш до края тази бройка трябва да е доста по-голяма.
Видяното в залите в Прага и Карлови Вари обаче поражда и много въпроси. Като например защо след първия гейм на мача с Русия изчезна пламъкът, духът, ентусиазмът. Още след втория гейм нашите изглеждаха като обречени и нито един от опитите на Радостин Стойчев да върне настроението не се увенча с успех?
Или защо в три от изиграните пет мача в Чехия тимът ни бе изоставащ в един от най-силните си елементи - атаката? Единственото изключение направиха мачовете с Полша и Естония...Този път не можем да се оправдаем дори с посрещането, защото за разлика от друг път сега то бе сравнително стабилно...
Непонятно остава и защо и преди това първенство тръгнахме с голямата кошница. Играчи и треньори не спираха да обясняват, че отборът ни е готов за финал. В същото време суперзвездата на Сърбия Иван Милкович бе повече от категоричен: „За нас шестото място ще бъде успех". Дори Русия не прие ролята на фаворит. „Как ще сме фаворит като от 20 години нямаме спечелен златен медал на такъв форум", недоумяваше Владимир Алекно. Сега и двата тима са на полуфинал, а България ще се задоволи с шестото място.
Логично загубата ще отприщи отново и дискусията трябваше или не трябваше България да печели срещу Германия. До която изобщо нямаше да се стигне, ако отборът ни бе спечелил мача си Словакия. Но тъй като това не се случи се стигна и до този избор. И от гледна точка на резултатите си личи, че стратегията на Полша е била по-правилна. Тимът на Андреа Анастази вече е на полуфинал и мисли как да преодолее Италия, докато ние си ближем раните, нанесени ни от Сборная и стягаме куфарите за родината.
„След като афишираме претенции за нещо голямо, това нещо трябва да бъде контролирано по всяка една нишка и по всяка една брънка. Още от самото стартиране до самия край. Да се помисли за всичките комбинации, които ще се правят и които няма да се правят, в зависимост от ситуацията, в която сме поставени", анализира още онзи ден бившият капитан на националния отбор Николай Иванов. И е до болка прав. Защото в крайна сметка в историята остават само победителите. По какъв начин е завоюван успеха няма кой знае какво значение.
И до днес единствено в България се коментира толкова широко грозната постъпка на Бразилия от миналогодишното световно първенство.
В Полша пък изобщо не обърнаха чак такова внимание на двубоя със Словакия и на начина, по който тимът стигна до топ 4. В страната, която заедно с Италия и Русия налива най-много средства за този спорт са доволни, че остават до края на турнира. Нещо, на което малцина се надяваха след ужасяващо слабото представяне на приятелския турнир „Мемориал Хуберт Вагнер".
Освен това залогът в предолимпийската година е много по-голям от просто един медал от европейско първенство. По регламент двата финалиста от първенството на Стария континент се класират за турнира за Световната купа през ноември и декември в Япония. А това е надпреварата, на която най-напред се раздават олимпийските квоти. И от която е най-лесно да вземеш такава, защото са цели 3 - за първия, втория и третия...
Нашите обаче очевидно няма да играят на този турнир в Страната на изгряващото слънце. За да участват в Лондон националите ще разчитат на квалификационния турнир, на който би трябвало да сме домакини през май. Той е малко след края на клубните първенства в Европа и на него ще участват 8 тима - всичките от Европа. Квотата е само за победителя. Дори руснаците да ги няма, остават поляци, италианци, сърби, а и винаги може да се появи някой като Словакия...
Така на карта вече е поставено и олимпийското участие на тима ни. А без изява в Лондон всичко направено през тези четири години малко или много губи смисъл...Дори евентуален успех в Световната лига, на чийто финали също би трябвало да сме домакини.
