Родината на футбола Англия отдавна опитва да счупи всички познати скали за измерване на гафовете и тъпотиите, когато става дума за национален отбор. Командата с трите лъва на гърдите е способна да извади от равновесие и шведски счетоводител с ниско кръвно, а решенията на Футболната асоциация са сякаш взимани от специален борд селектирани деца от 17-а столична детска градина. Това е Англия - един самолет без пилот във футбола.
Вече е и буквално. 48 дни преди старта на европейското, националният отбор няма селекционер. Звучи невероятно, при условие, че за голямо първенство цикълът на подготовка е към 2 години, в които треньорът напипва състав, пробва този или онзи е по-силен на десния бек, наблюдава как играчите се сработват, пасват ли си на терена, на масата за обяд или в пъба между две тренировки. Англия обаче явно може и без треньор. С оглед на резултатите на големи форуми в последните 46 години, какво нелогично има? Едва ли отбор без селекционер може да се справи много по-зле от тези, които бяха водени от треньори.
Нацията иска Хари Реднап. Асоциацията от престарели сърове май си натиска за Стюърт Пиърс. Те двамата имат общо една спечелена купа в кариерите си, а Пиърс води младежите в последните 5 години. Казват, че бил успешен селекционер, много играчи стигнали до първия тим на Англия. Е, да, но когато имената им са Джеймс Милнър, Джордан Хендерсън и Тио Уолкът например, това не е особено обнадеждаващо.
С "Психото" Пиърс или чичо Хари, Англия отива на европейското без особени надежди. Големият плюс е, че вероятно никой няма да има никакви очаквания към отбора. Не е сериозно англичаните да сменят трета база за първенството, която не е избирана от човека, който ще ги води там. А обратното е невъзможно, защото този човек още не е ясен. Не е сериозно също да не се знае кой ще определи 23-те имена на играчите, които ще представляват Англия на „Евро 2012". Онзи ден Пиърс обяви, че е готов да направи списъка, пък после който и да дойдел като селекционер за първенството, щял да има добър материал. Що за абсурд?
Ситуацията е смешна. Фабио Капело си тръгна преди почти 4 месеца и още няма заместник. Няма дори намек кой или какъв ще е селекционерът. Цяла Англия говори за Реднап, но неговият фурор с Тотнъм е кометно явление на фона на, като цяло, неособено силната му кариера на мениджър из четирите дивизии на страната. Говори се усилено и за някакъв ход като слагането на голямо име само за първенството - Моуриньо, Фъргюсън, Сколари? Но как, по дяволите, някой такъв тип ще си зареже клубния отбор за 2 месеца, няма да иде на ваканция след убийствения сезон и ще се занимава с групата клетници, които никога нищо не постигат?
Може би това е шансът на Англия - да иде на европейското без треньор. Вестниците из Лондон се скъсаха да бъзикат Челси, че след уволнението на Андре Вияш-Боаш мениджър реално няма и не Ди Матео, а играчите водят мачовете. Кадрите на Джон Тери и Франк Лампард, обясняващи на Ди Матео нещо преди продълженията срещу Наполи, бяха огромен хит в интернет, а тълкуванията им - саркастични и свободни.
Та Тери и Лампард могат да са водещите фигури в отбора без щаб. Имаме също Рио Фърдинанд, който не спира да коментира в Туитър кой как играе, значи е готов да бъде мениджър. Тук е и Стивън Джерард с огромния си опит, както и Гарет Бари, който дори в разгара на най-напечения мач изглежда умислен и някак флегматичен. Вероятно това е, защото анализира в главата си играта. Значи е готов за треньорския щаб.
За какво им е на англичаните селекционер? В първите си два мача те са дори без Уейн Рууни, който е единственият полеви играч от отбора в силна форма. Няма ясен капитан, за последния мач сензационно бе наложен Скот Паркър, когото Англия открива за международен футбол на 31 години. Какъв лидер на хора като Тери, Джерард и Рууни може да е той?
Няма да ги има и ордите с десетки хиляди запалянковци, мнозина от които върнаха билети и отказват да пътуват заради нелепите цени на хотели в Украйна. Няма да е фатално, ако Англия не стане европейски шампион. Кой изобщо слага тима сред фаворитите? Да не говорим, че за страната очевидно е далеч по-важна домашната Олимпиада по-късно през лятото, на която вероятно ще гледаме Бекъм, Гигс, а защо не и Пол Гаскойн?
Абсурдите с английския национален отбор нямат край. Вероятно и затова той е симпатичен и подкрепян от милиони по света. За феновете, дори неутрални, това е чаровният щурак на футбола. За съперниците - безопасният хлапак, който си играе с камиончета пред блока.
