Стадион "Васил Левски" пак стана огнище, имаше страст, имаше пламъци и високи емоции, но... само на трибуните.
На терена имаше немощ и България загуби кротко от Хърватия с 0:1. Да определиш играта на отбора ни с нещо различно от "кротка" би било комплимент.
Нямаше агресията, която бе белег на отбора на Любо Пенев. Тимът ни някак сам се би, без хърватите да правят каквото и да е. Симптоматичен и символичен за целия мач бе абсурдният автогол на Николай Бодуров, дошъл без особена заплаха при елементарно свалена топка в краката му.
До попадението българите се биха в средата на терена, но видимо без да си вярват за атаки и натиск. След автогола обаче страст нямаше.
Чак в последните 15-ина минути един далечен удар на Георги Илиев застраши вратата на Субашич, но мина встрани, а бомба на Тонев бе спасена от вратаря. И толкова.
Не е лошо някой да попита в събота сутринта Ивелин Попов, Станислав Манолев и Георги Миланов къде бяха в петък между 21,45 и 23,30 часа. Не бива да се хвърля вината само върху тримата, но е крайно време те да разберат, че като най-класни и "неанонимни" (по хърватските мерни единици) е нужно да поемат отговорност в такива мачове.
Без тях класа просто липсва, отборът ни е здрав и ... среден. В петък дори не бе и кой знае колко здрав, а осезаемо се чувстваше отсъствието на Иван Иванов в отбрана.
На трибуните горяха битки с факли между сектор "Г" и хърватите, между беройци и левскари в сектор "Б", имаше напрежение и политика. Имаше плакати срещу ДПС, коментарни за ситуацията с избора в Кюстендил, както и срещу "патриотите", които напълниха "Васил Левски" преди 10 дни заради Лудогорец - Реал, но останаха у дома в петък.
Чака ни наказание, защото делегатът на УЕФА е описал всичко, случило се между гостуващата агитка и български запалянковци, хвърляли запалени факли по нея.
Страхотният и прехвален хърватски отбор не показа игра от някаква друга планета. Но доказа нещо много важно. Понякога не е нужно да разбиваш с глава стената, ако имаш ключ за вратата.
Опит, рутина, спокойствие и сигурност, че точките се качват на самолета с тях - това излъчваше формацията в сини екипи.
Нашата лъхаше на немощ и незнаене как да стане. Разбира се, битката е в самото си начало и мачове в групата има колкото искаш. В понеделник гостуваме в Осло и имаме нужда от победа.
Историята, за съжаление, показва, че българският отбор е много слаб след загуба в първия от два "слепени" за няколко дни квалификационни двубоя.
Радостното е, че оптимизмът е безплатен и винаги идва нов мач.
Вярваме, че ще е различен.
